В типичния си хъшлашки стил Слави Трифонов обяви война на хората, които спазват закона. Омаян от своята самодостатъчност, екипът на "Шоуто..." отдели в четвъртък вечерта ужасно много ефирно време, за да атакува абсолютно неоснователно решението на Конституционния съд, с което на практика от референдума отпаднаха три важни въпроса. Подобен необмислен ход - да обявиш война срещу спазващите конституцията - би трябвало да струва неродената политическа кариера на музиканта. Да - ще направи партия, да - ще попее на "Орлов мост", но като се обърне, ще види само фенове, но не и симпатизанти.

Слави сбърка тежко, като призова КС да не спазва това, което е призван да прави - да брани конституцията, основния закон. Според Трифонов, решението на съда може би е законно, но е неморално. Това е, меко казано, абсурдна гледна точка. При демокрацията законът регулира отношенията ни, той е източник на правото, а едва след него идва моралът. Ако не е така, то Слави или някой друг би тръгнал да законодателства по улиците. Само в шериата моралът е законът - затова Слави не трябваше да обявява джихад...

Ако бяха отделили малко повече време за анализ, в шоуто щяха да стигнат до извода, че КС не можеше да вземе друго решение.

Първо, важно е да се уточнят две неща, които всеки нормален човек би трябвало да е видял от километри (но "Шоуто..." май проспа). Само това, което може да приеме обикновено народно събрание, може да бъде решено и от национален референдум. Промяна на закон, промяна на конституция - щом обикновено народно събрание може да свърши нещо такова, значи и ние можем. На практика



конституционният ред приравнява суверена с обикновено НС



Второ, Конституционният съд не "върна 3 въпроса на Слави" - няма такова нещо като "неконституционни въпроси". КС единодушно установи противоконституционност не във въпросите, а в решението на парламента за провеждане на национален референдум. Т.е. КС видя, че българският парламент е свършил нещо, което конституцията не му позволява. Това "нещо" е решението на обикновено НС да допусне до гласуване два въпроса, които са извън неговата компетентност - за броя на депутатите и за шерифите. Тези въпроси са от компетентността на Велико народно събрание. И тъй като обикновеното народно събрание е некомпетентно, то и национален референдум не може да има, постановява КС. (Въпросът за електронното гласуване е повече от ясен - имало референдум, той се води "неуспешен" и няма никаква логика да правим допитвания през ден. НС не е приело акт, с който да отмени тази законова постановка.)

КС се занимава с конституцията. И няма как да вземе друго решение при тези норми. И всяко хулене на КС е заигравка, която очевидно иска да облече с мотив политически амбиции. Това ни питате, това ви отговаряме - долу-горе това казват от КС.

При тази голяма заявка за обществен ангажимент Трифонов трябваше да подходи малко по-сериозно и да потърси видимите пробойни - не просто в решението на КС, а в установения конституционен ред.

В българския модел



обикновеното народно събрание не е нищо друго освен "учредена" власт -



управленска структура, за която се гласува. Дълбоко бъркате, ако смятате, че в този конституционен модел суверенът е "учредителната власт". Не е - нали стана ясно, че той - суверенът, е приравнен по права с обикновеното народно събрание. И в решението на КС може да се прочете, че "учредителната власт е възложена на специално избирана институция, натоварена изключително с упражняването на оригинерната (първична) учредителна власт" - има се предвид Велико народно събрание. Точно тук е конституционният нонсенс - въпреки че ВНС не се появява от нищото, в конституционната йерархия то стои над тези, които го избират. То, ВНС, може да смени броя на депутатите, но тези, които избират ВНС - не могат.

Т.е. - дълбоко невярно е твърдението на КС: "Народът винаги запазва върховната власт за себе си и се включва пряко в нейната реализация". Очевидно не е така. Властта е иззета от ръцете на народа и е дадена на някакъв друг "учредител".

Защо има ВНС - това е ключовият въпрос, който трябваше да решим. Тук е мястото за още едно погрешно схващане - че демокрацията е власт на мнозинството. Не е. Ако беше така, нямаше да бъдат зачетени избори, в които са участвали по-малко от 50 на сто. Ако беше така, нямаше 40-50 човека в НС да приемат закони. Демокрацията е съвкупност от независими власти и... нещо по-важно - взаимен контрол. Ето защо над основната власт в страната - законодателната, има някой, който играе ролята на спирачка - ВНС. Ето защо обикновеното НС няма пълна законодателна инициатива.

Работата е в друго - контролът над НС трябва да се осъществява от суверена. Той и само той е "учредителна" власт. Не измислен орган, който се родее само с монголския Велик хурал. Ако през 1879 г. сме имали нужда от Учредително събрание и ВНС, то сега определено просто имаме нужда от демокрация. И да, националният референдум е базова демократична норма. И за тази норма не трябва да се борим, като газим закони. "Шоуто на Слави" щеше да свърши далеч по-добра работа, ако вместо война бе обявило разяснителна кампания - за тези, които, страхувайки се от своята собствена некомпетентност, воюват и срещу народа.