Поредната образователна реформа стартира в началото на този месец, но както можеше да се очаква, хаосът при въвеждането й лавинообразно расте. Причината е, че огромна част от промените тъне в неясноти, а много от "новостите" са напълно необосновани. Образователното министерство има някакво алиби - критично кратките срокове от приемането на закона до влизането му в сила, от една страна, и огромното количество работа, която трябваше да бъде свършена, от друга. Това обаче е за лично успокоение. Надали някой ще прости на екипа на МОН, ако системата изгърми.

Показателно е, че голямо напрежение се трупа около всеки нов образователен стандарт, който министерството е длъжно да приеме по силата на новия училищен закон. На практика се сменя цялата подзаконова уредба. И тъй като това се прави в рекордно къси срокове, рискът нещата да се объркат е огромен. Последният пример са новите правила за оценяването на учениците, публикувани за обществено обсъждане. Повечето от въпросите "защо" се прави дадена промяна при този ключов за системата документ не получиха отговор от МОН.



Лутане, прикрито зад формализъм



Стандартът за оценяване, както и тези за общообразователната подготовка и учебния план са в основата на образованието. Недопустимо е да няма отговор с каква цел се предприемат отделни промени. Просветното министерство успя донякъде да аргументира новостите в текущото оценяване, при което минималният брой задължителни оценки през срока се намалява на две, но не даде убедителен отговор за външното оценяване и съвсем пропусна изцяло новите моменти, като валидиране на неформалното образование.

Объркването с външното оценяване не е изненада - при него нещата от години изглеждат като един голям експеримент. То бе въведено през учебната 2006-2007 г., с идеята да даде обективна оценка на знанията на учениците и да помогне на МОН да подобри учебните програми, квалификацията на учители и др. Оценяването тръгна в четвърти клас по четири предмета, като в следващите години се добавяше по един горен клас. Така до 2009-2010 г. с външно оценяване по основните предмети, плюс чужд език, бяха обхванати всички класове в прогимназията - IV, V, VI, VII. Какво разбра просветното министерство от толкова изпити, с какво наученото доведе до промени и въобще спечели ли нещо образователната система от упражнението, не стана много ясно. Идеите външното оценяване да се използва за рейтинг на училищата и за изготвяне на работещи програми за допълнителна подготовка в по-слабите от тях така и не се осъществиха. Затова решението на МОН да сведе външното оценяване само до два класа - IV и VII, не разочарова никого.

Поредните промени се правят отново без никакви обяснения. При външното оценяване в IV клас остават само изпитите по БЕЛ и математика, други два - "Човекът и природата" и "Човекът и обществото", отпадат. Природните и обществени науки отпадат и при VII клас, а изпитът по чужд език остава по желание. Въвежда се и ново външно оценяване в X клас - края на първи гимназиален етап, където се предлагат два алтернативни варианта - за два задължителни и четири изпита по желание, или обратното - за четири задължителни и два изпита по желание. Уви, течащото обществено обсъждане трудно може да е от полза, когато самото министерство не знае какво и защо прави.

Никой в екипа на Меглена Кунева не обясни защо при задължителното външно оценяване в IV и VII клас остават само два предмета. Единственият аргумент, който министерството изтъква, е абсолютно формален - броят на изпитите не е регламентиран в закона и министерството е в правото си да прави каквото ще. МОН не коментира защо не приема за нужно всеки випуск да се яви на външен, обективен изпит в края на началното и основното образование по всички основни предмети. Тук отговорът може да е например, че изпитите не са добри като формат и не постигат целите, за които се провеждат, но това не е повод за пълната им отмяна. Не е убедителен и аргументът, че министърът по своя преценка може да провежда външно оценяване за даден клас и предмет през която учебна година си реши. Това не е равносилно на получаването на оценка от всяко дете, а и би следвало да има разлика между оценка на целия етап и оценка само за даден клас. Труден въпрос без отговор остава и питането как ученик, не успял да мине външното оценяване за цял етап, продължава в горен клас, без оценката да има никакво отражение.

Още по-хазартна е ситуацията в X клас. Няма логика учениците да се явяват на външно оценяване по желание, защото тези оценки не влияят на дипломата или шанса им за класиране, а се предлагат цели четири изпита по желание. Нещо повече - оказва се, че правото да се преместиш в друго училище, да речем професионална гимназия след завършен Х клас, не важи за всички ученици, а само за онези от новия вид обединени училища от I до X клас. Липсата на яснота за всичко това показва, че министерството не е наясно какво счита за важно да мери като резултат в средното образование.



Без оценки във втори и трети клас, но друг път



Още по-голям проблем от липсата на добри аргументи за предлаганите промени са сроковете, в които трябва да влязат в сила. Министерството на образованието допуска голяма грешка като приема, че стандартът за оценяване ще се отнася само за два випуска наесен - за учениците в I и V клас, както и за осмокласниците, но през учебната 2017-2018 година. Тоест приема се, че стандартът на оценяване ще се прилага само за випуските, при които влизат в сила нови учебни програми.

Този подход е в разрез със закона и ще доведе до големи противоречия в системата. Ярък пример е премахването на количествените оценки за II и III клас. В тези класове в момента на децата се пишат качествени и количествени оценки. Според новия училищен закон занапред остава само качественият показател. Тези текстове влязоха в сила на 1 август. В същото време със стандарта за оценяване прилагането им се отлага с поне две години. За второкласниците количествените оценки ще се махнат едва през учебната 2017-2018 г., а за третокласниците - от 2018-2019 г.

Противоречие със закона ще предизвика и отлагането по същия този механизъм на влизането в сила на цял нов раздел - за условията за валидиране на резултати от неформално учене, получено извън училище. Управляващите много харесват тази новост, която също влезе в сила на 1 август. В същото време с отлагателния график в стандарта валидиране на обучение, равносилно на XII клас, ще може да се прави чак през учебната 2021-2022 г., когато в дванадесети клас ще бъдат децата, които ще станат осмокласници през следващата година и ще учат по нови програми.

В разрез със закона ще бъде отложено и влизането в сила на възможността училищата да предлагат курсове за ограмотяване на лица над 16 години. По закон тази опция вече съществува, но стандарта обвързва въвеждането й със сроковете за прилагане на новите учебни програми.

Няма да се случат наесен и куп други нововедения. Няма да се използват по-ясни правила за оформяне на срочна оценка на ученици с голям процент отсъствия, няма да се приложи веднага намаленият брой текущи оценки за един срок, няма да се намали броят на изпитите за външното оценяване и т.н., и т.н. Надали законодателят си е представял по този начин прилагането на закона, макар лошите преходни разпоредби да се дължат и на него. Можем само да гадаем как точно ще се изпълнява на практика всичко това в училищата.