Милиони левове за оказване на консултантска помощ, често пъти закъсняла и обречена на провал заради липса на политическа воля. Тромаво управлявани заемни договори за съфинансиране на оперативни програми, които по правило не се изпълняват навреме. Абонамент на отделни министерства към консултации по едни и същи теми, по които с години нищо не помръдва.

Така накратко може да се опишат отношенията между България и международните банкови институции, с които тя си сътрудничи след членството ни в ЕС. Сключването на договорите за сътрудничество с тези банкови институции по традиция минава като дребна формалност в Народното събрание, а интересът към съдържанието им и случващото се около изпълнението им е нищожен. Не е на високо ниво и публичността за резултата от предоставяните консултации по отделни проекти. Така страната ни плаща милиони левове за хартии, без да е много ясно какво пише в тях и случва ли се наистина нещо от написаното. Прегледът на малкото официална информация около проектите дава основания за сериозни съмнения за ефективността на това упражнение.



Кой заем е по-по най-изгоден за съфинансиране на оперативните програми?



България получава заемни средства от европейски банкови институции в подкрепа на националното съфинансиране на проектите по оперативните програми и през стария, и през новия програмен период. Тук логиката на финансовото министерство е прагматично-цинична - след като хазната така или иначе е на минус и се финансира през заеми, няма проблем част от националното съфинансиране по оперативните програми да се предоставя през заем от европейски банкови институции. По темата лихви и цена на ресурса редовно не се навлиза в повече детайли. Освен че си осигурява евтин заем, през договорите с европейски банкови институции страната ни си постила пред Европа и може да разчита на съдействие при избухване на отделни пожари.

По тази схема в предния програмен период, приключил формално през 2013 г., а като разплащания на разходи - през 2015 г., страната ни имаше структурен програмен заем с Европейската инвестиционна банка за съфинансиране на проекти по програмите "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие". Заемът бе на обща стойност 700 млн. евро, които обаче не бяха усвоени в рамките на крайния срок по заема - декември 2015 г., и през февруари тази година споразумението бе изменено. При дебатите стана ясно, че в редовния срок по заема са били усвоени 447 млн. евро при общо разпределени 561 млн. евро и с аргумент да не се връщат пари на банката остатъкът ще се усвоява до края на 2017 г.

Какво точно ще се плаща с тези пари, след като заемът е отпуснат за съфинансиране на проекти от вече приключил програмен период, така и не стана ясно. 31 декември 2015 г. бе крайният срок за разплащания на проекти от стария програмен период. Много вероятно е с остатъка от парите да се плащат проекти, които не са били завършени навреме и са останали за сметка на държавния бюджет. От екипа на вицепремиера Томислав Дончев не изключиха тази хипотеза, като обаче се застраховаха, че режимът е по-сложен и със заема от стария период ще могат да се съфинансират и разделени на две проекти, прехвърлени към новите програми. От МФ официално обясниха забавянето с намаления дял на съфинансиране по оперативна програма "Транспорт" - от 20 на 15%, което освободило средства, както и с наличието на още неодобрени проекти. Не се разбра какви са тези все още неодобрени проекти при приключил програмен период. Неофициално експерти разясняват, че този начин на съфинансиране през заем е доста тромав и това е една от основните причини за забавянията.



Още по-голяма мъгла е какво е финансовото изражение на това отлагане



Въпросът на депутата от БСП Румен Гечев какво печели България от това да иска удължаване на споразумението, за да получи 131 млн. евро заем - ресурс, който не е толкова непосилен за бюджета, и не е ли по-добре да не плаща обезщетения на банката за изменение на споразумението, така и не получи отговор. От финансовото министерство обясниха единствено, че било трудно да се определя размерът на евентуалните обезщетения, защото заемът се отпускал на траншове и лихвеният процент и обезщетенията се определяли към момента на отпускане на всеки транш. Така сметката колко точно ще струва на хазната забавянето надали някога ще стане публична, но при всички случаи ще бъде платена. Заемът е със 7-годишен гратисен период и краен срок за погасяване 25 години.

Тромавите процедури и невъзможността на България да усвои заемния ресурс за съфинансиране на проекти през първия програмен период не й попречиха да търси заеми и за новия период - при това от цели две банки. В края на 2014 г. парламентът ратифицира ново заемно споразумение с Европейската инвестиционна банка за съфинансиране на проекти на стойност 500 млн. евро, като отново преимуществено ще се осигурява ресурс за проекти по оперативните програми "Транспорт и транспортна инфраструктура", "Околна среда" и "Региони в растеж". Ще могат да се отпускат и средства по останалите програми, но след изрично одобрение от ЕИБ (срокът и на този заем е 25 години, със 7 години гратисен период, като ресурсът ще се усвоява на максимум 20 транша, а парите ще се отпускат най-късно до 31 декември 2023 г. ).

Извън този заем за новия програмен период кабинетът се кани да сключи второ подобно споразумение - този път с Банката за развитие на Съвета на Европа. Ресурсът, който тази втора финансова институция ще отпусне, ще бъде до 300 млн. евро. Така излиза, че общо от двете финансови институции ще се ползва заемен ресурс за съфинансиране на европроекти за общо 800 млн. евро. Сключването на заема е заложено в бюджета за тази година, макар че още няма споразумение. Още не е ясно по кои оперативни програми ще може да се ползва новият заем, но банката е със социална насоченост и по принцип подкрепя социални проекти за подобряване на интеграция, малки и средни предприятия, публична инфраструктура със социално предназначение.

На въпрос защо ни е втори заем за съфинансиране на оперативните програми, след като новият програмен период тръгва бавно и по сметките от ЕС е натрупан излишък - 1.5 млрд. лв. по прогнозни данни към края на юли, финансовото министерство отговори с дежурното - това е евтин заемен ресурс. За любителите на конспирациите някаква светлина по темата може да хвърли вече сключено друго споразумение с Банката за развитие на Съвета на Европа. През април т.г. парламентът даде зелена светлина за отпускане на държавни гаранции по споразумение за заем между Българската банка за развитие и БРСЕ за финансиране на националната програма за саниране. БРСЕ се съгласи да отпусне заем от 150 млн. евро на ББР с 3-годишен гратисен период и 10-годишен срок за реализиране на проекти по програмата. Отпускането на заема стана на фона на информации, че ББР среща трудности в осигуряването на ресурса за финансирането й.



Напред към чуждите консултанти - родните не стигат



Интересно е и портфолиото от проекти за консултантска помощ, изпълнявани от експерти на Европейската инвестиционна банка и Световната банка. И за стария, и за новия програмен период България има споразумения с двете банки за оказване на техническа помощ, която се плаща от самите оперативни програми. Извън това някои министерства изпълняват договори по сключени инвестиционни заеми с чужди финансови институции, които не са свързани пряко с членството ни в ЕС. Почти при всички подобни проекти се стига до големи закъснения, като тук е много вероятно вината да се корени и в родната администрация. Това води до забавяне на ключови промени в проблемни сектори. Някои от тях от години разчитат на чужда експертиза, като на чуждите консултанти е оставено писането на цели стратегии. Освен конспиративното питане кой решава накъде да се развива България, силната зависимост от чужди консултанти не е комплимент и за капацитета на администрацията.

За забавянето на проектите могат да се дадат много примери. Почти няма проекти, които са започнати в рамките на първоначалните планове и не са удължавани. Така например планираната техническа помощ по оперативна програма "Транспорт" за формиране на тарифна политика за достъп и използване на железопътната инфраструктура в НКЖИ е заложена като задача в плановете на правителството и банката през 2012 г., а реално договорът е сключен през август 2014 г. На свой ред резултатът от този договор се е появил с 2 години закъснение на фона на драматични проблеми в сектора. По проекта са платени окончателно 2.9 млн. лв.

Друг контракт - за консултантски услуги с Европейската инвестиционна банка за стартирането на създадената през 2012 г. Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти", е сключен навреме, съгласно плановете през 2012 г., но пък плащанията са почнали едва през 2014 г. По проекта, приключен окончателно през 2015 г., на ЕИБ са платени общо 1.08 млн. лв. Уви, друга банка - Световната банка, не е оценила свършеното от компанията и е препоръчала междувременно точно обратното - компанията да бъде закрита, защото не е ефективна. Така през април 2016 г. НКСИП бе закрита с промени в закона за пътищата, като един от аргументите бе именно анализът на Световната банка.

При държавните инвестиционни заеми сред най-забатачените е този за развитие на общинската инфраструктура, сключен между регионалното министерство и Световната банка през далечната 2010 г. Заемът първоначално бе на стойност 81 млн. евро от Световната банка и 20 млн. евро национално финансиране, но в крайна сметка бе редуциран на 87.4 млн. евро. Изпълнението на дейностите следваше да приключи в края на 2015 г., като този срок веднъж бе удължен до края на 2017 г., а сега се предлага ново удължаване до края на 2019 г. И при първото, и при второто удължаване неизпълнена остава съществена част от проекта, свързана с тежък инфраструктурен проблем - състоянието на язовирите. С пари от заема трябва да се финансират строително-ремонтни дейности на язовирите "Луда Яна", "Студена", "Пловдивци". И по този заем не е ясно ще има ли финансови последици и какви заради удължаването му извън сроковете.

Извън проблема със забавянето има сектори, в които е видно, че от плащаните щедро консултации особена полза няма. Така например през 2015 г. Световната банка предостави резултатите по сключен договор по линия на оперативна програма "Техническа помощ" за анализиране на финансовия модел на здравната система и възможните реформи в областта на лекарствата (окончателно платена сума по договора 1 057 133 лв.). Банката надълго и нашироко представи резултатите, като един от централните изводи при лекарствата бе нуждата от намаляване на ставката на ДДС. Този глас в пустиня се чува много пъти, не успя да се наложи и Световната банка. Здравеопазването като цяло е добър пример как можеш да търсиш експертизи през годините и нещата да не се случват. Така например Световната банка излезе със също толкова интересни бележки по политиката за здравна реформа през 2013 г., но какво от това. България имаше голям заем в сектора на здравеопазването със Световната банка и от 2000 до 2008 г. на стойност 63.3 млн. долара. Между другото почти всички поставени цели на реформата в рамките на този стар заем са отчетени като постигнати или частично постигнати.



8 години по-късно нещата пак са на дъното



Сред секторите, които са силно зависими от чуждите консултанти, следва да се посочи ВиК секторът, както и пътният сектор. Световната банка предостави техническа помощ за реформата във ВиК сектора още през първия програмен период в рамките на голям проект на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на обща стойност 11.7 млн. лв. Банката се ангажира с една от дейностите - изготвяне на 10-годишна стратегия за ВиК сектора, както и консултиране на промените в цялата нормативна рамка за функциониране на отрасъла. Финансовата институция ще е основен фактор при провеждането на реформата и през новия програмен период, като през март парламентът даде зелена светлина на новото споразумение за консултантски услуги на стойност 3 млн. лв. В пътния сектор по модел на Световната банка бе избран начинът за реализиране на тол системата, като това бе един от резултатите в рамките на по-голям договор за консултантска помощ с АПИ на стойност 6.4 млн. лв. Моделът бе остро критикуван от опозицията в лицето на БСП с аргумента, че е предпочетена система със сателитно наблюдение и много скъпа поддръжка. Това са много чувствителни и трудни реформи, включително и поради факта, че бъркат директно в джоба на българина, и ще е много интересно да наблюдаваме дали банката няма да се използва като абсолютно алиби, като дойдат лошите новини - за вдигане на цената на водата и за по-скъпото пътуване по магистралите.

Щеше да е хубаво около всички тези консултантски договори да има повече публичност и яснота каква част от тях е била реализирана и каква - не. Щеше да е хубаво и администрацията да е в състояние да работи без постоянна нужда от чужда намеса. Но това май вече е лукс, от който така или иначе трудно може да се възползваме. Това е поредният нож с две остриета по линия на оперативните програми - парите за техническа помощ така или иначе трябва да се усвояват и на консултанти неминуемо ще се плаща.