- Д-р Братанов, два от изгорелите в Пловдив тютюневи складове са на Димитър Кудоглу, ваш родственик, един от големите търговци и благодетели на България. Тези респектиращи и красиви сгради са част от знаков архитектурен комплекс за историята на града. Изненада ли ви тяхната съдба?

- Не, защото безхаберието на управниците към културно-историческото наследство на града не е само с днешна дата или с вчерашна. Димитър Кудоглу дарява приживе двете барокови сгради на държавата с определено условие. След 10 ноември, когато се коват реституционните закони, никой не се е сетил, че са в разрез със законодателството ни отпреди 9 септември. Никой не е помислил за съдбата на дарените сгради и за това как да се запази волята на дарителите. Волята на дарителя е железен закон, но не и у нас. Понеже не вярва на правителството, Кудоглу настоява Народното събрание да приеме специален закон за дарението му и това се случва на 21 декември 1926 г. Текстът на законопроекта е изготвен от министър-председателя Андрей Ляпчев, всички депутати гласуват единодушно, а след това стават на крака и няколко минути ръкопляскат. Идеята на Ляпчев е с този закон да се стимулират благотворителността и културният напредък на страната.

Ние, наследниците на Димитър Кудоглу, никога не сме имали реституционни претенции към тютюневите складове. Според дарителската воля на прадядо ми тези сгради би трябвало да бъдат използвани за целите на здравеопазването. Той ги строи през 1915 г. Строителството им е струвало 15 милиона лева. Двата тютюневи склада са близнаци, вдигнати са за двамата му племенници Димитър и Константин Турдоглу, отгледани от него като собствени деца, тъй като остават твърде рано сираци. През 1926 г. прадядо ми построява Дома на благотворителността и народното здраве, или т.нар. Диспансер. Две години по-късно при Чирпанското земетресение сградата е силно повредена. Той възстановява всичко, като за реставрацията вика инженери от Германия. По-късно братята Турдоглу се отказват от наследството си върху тютюневите складове с идеята те да бъдат дарени на държавата. Дарението е с условието наемателят на складовете да плаща всяка година наем от 800 хил. лв., като парите отиват за издръжката на Дома на здравето. А наемател на индустриалните постройки всъщност е самият Димитър Кудоглу, в тях се обработва тютюнът, който той изнася за Германия. Така бюджетът на Диспансера се пълни ежегодно с парите, извадени индиректно от джоба му. Диспансерът е бил най-модерното за времето си здравно заведение, още тогава е бил оборудван с най-модерен рентген и апаратура, имал е и завидни социални функции. В него са се лекували всички, но само богатите са плащали за това, като парите са влизали пак в издръжката на дома, а бедните са били консултирани и обгрижвани без пари.

- Кой според вас не си е свършил работата, за да се стигне до тази престъпна развръзка, с която в момента се занимава прокуратурата?

- Разрухата на тези сгради започна още през 90-те години. След национализацията тютюневите складове на Кудоглу преминаха към "Тютюнева промишленост" и до разпадането на дружеството се използваха по предназначение. След това бяха продадени за жълти стотинки на италианския почетен консул, вече бивш. Той обаче не направи нищо за сградите, през годините керемидите на покривите им бяха откраднати. Постройките започнаха да се саморазрушават, бяха станали опасни за минаващите край тях, та общината, вместо да задължи собственика да ги ремонтира и поддържа, преди 6-7 години го накара да ги огради с ламарини, за да не пострадат минувачите на тротоара. Попитайте италианското посолство дали в Италия някой би могъл така да остави безнаказано на произвола на съдбата архитектурна ценност. Там не може, но у нас всичко може. Кудоглу също е бил почетен консул - в Дрезден, но е давал на града, не е допринасял за разрухата му. И общината има голяма вина за състоянието на ценните постройки, както и Националният институт за недвижимо културно наследство. Пловдив е избран за европейски град на културата за 2019 г. За каква култура става дума, след като точно паметниците на културата се палят и рушат пред очите на всички? За какъв клошар си говорим, Ван дер Любе в нов вариант! Складовете пламтяха като факли - от покрива до основите. Огънят явно е бил запален на няколко места.

- Сградата на Диспансера е съборена още преди 10 ноември. С погубването на двата склада вече май не остана нищо от наследството на благодетеля. Някой от управниците на града допитвал ли се е някога за съдбата на тези архитектурни ценности до вас, наследниците?

- Не, никога. Та и защо? Ние сме само емоционално свързани с тези два обекта. През годините имаше различни идеи за евентуалното им предназначение. Една от тях беше за Куклен театър, имаше такъв проект, но нищо не се случи. След продажбата сградите не се поддържаха, саморазрушаваха се пред очите на всички ни. Огънят унищожи уникалната им конструкция. Останаха да стърчат само външните стени, всичко останало изчезна до последната прашинка. С тези два склада изгоря и последната следа от създаденото от Кудоглу. Екатерина Кудоглу, неговата жена, след смъртта му с негово дарение от 500 хил. лева строи най-модерната детска градина в днешния център на града. След това тази детска градина беше продадена за 100 хил. лв., за толкова я купиха хора, които по това време бяха на власт, после я събориха. През 1973 г. беше съборен и Домът на народното здраве, за да се разшири Централната поща. Досега обществеността се сещаше за Кудоглу само като съборят някоя от сградите му. Сега изчезна и последната следа от материалното му наследство и вече няма за какво да го споменават. Та в града има само една малка уличка на негово име между два блока в кв. "Тракия". Веднъж тръгнах с колата да я намеря, но не успях. Никой вече не си спомня за Кудоглу, въпреки че в първата година на миналия век всички са го боготворели, смятали са го за свой съгражданин, нищо че е живял в Пловдив само три години.

--------------------------------------

Кой е Кудоглу

Благодетелят умира разорен



По време на световната икономическа криза, когато в цял свят дори милионерите свиват разходите си, а държавата ни се тресе от стопанска криза, един преуспял и родолюбив българин, с огромно чувство за морален дълг пристига от чужбина в Пловдив и започва да раздава несметните си богатства на бедните. Пръска милиони в благотворителни дейности, вдига красиви сгради, с които дори след столетие градът да се гордее. Реализира и голямата си мечта - отваря здравно заведение, което спасява безкористно живота на хиляди българи от жълтата гостенка, чумата на века. В първата половина на миналия век Димитър Петров Кудоглу (1862 г. - 1940 г.) е най-обичаният човек в Пловдив, жителите на Града под тепетата го наричат Благодетеля, за изключителните му заслуги държавата го дарява с орден "Свети Александър" II степен, а Пловдив го прави свой почетен гражданин. Но скоро след неговата смърт местните партийни величия подписват смъртна присъда на всичко, което е оставил на града.

Фамилното му име е Кудов, роден е в село Габрово, Ксантийско, Беломорска Тракия, в семейството на благочестиви християни, замогнали се с къртовски труд с отглеждане и търговия с рязан тютюн. За разлика от предците си, които търгуват беломорския тютюн в Истанбул, той се упътва към германския пазар и по-точно към Дрезден, града, който по онова време е основен център на европейската търговия с тютюн. Прибавя към името си Кудов наставката "оглу", тъй като тогава се е смятало, че качествените тютюни се отглеждат само в земите на Турция и Гърция. Бързо обаче печели доверието на чуждите предприемачи като най-коректния търговец.

През 1903 г. заедно със съпругата си Екатерина се установява в Дрезден, а през 1914 г. регистрира в Пловдив клон на своята фирма от Ксанти, като поверява делата си на своите роднини. Фирмата съществува до 1922 г., когато я закрива и се отдава на благотворителност. В Дрезден семейството живее в къща-замък, потънало в лукс. Кудоглу има план да дари и този свой дом за нуждите на здравеопазването - да бъде превърнат в болница, в която да се лекуват българите в Германия. Но по време на Втората световна война красивата сграда е разрушена от бомба. Макар и далеч от родния си край, Кудоглу никога не го забравя и даренията му не секват. По време на войните, особено след Междусъюзническата, когато заедно с хиляди българи от Беломорска Тракия габровци бягат от настъпващите гръцки и турски войски към пределите на майка България,



потресен от народната трагедия,



той засилва още повече благотворителната си дейност. Много от тракийските бежанци се заселват в Пловдив и близките до града населени места. А от Дрезден започват да идват хиляди златни левове в помощ на нуждаещите се, на инвалидите, на сиропиталищата, за издръжката на Червения кръст в София, Пловдив и Ксанти, за откриване на безплатни трапезарии с топла храна. Подпомага и културата - дарява солидни суми на Дома на изкуството в София, на БАН за издаване на литературни трудове, за подпомагане на различни фондове - на Иван Вазов, Цанко Церковски... Личният му адвокат Недко Каблешков признава в мемоарите си, че изобщо не е смогвал да записва суми под 1000 лв., а Кудоглу ги е раздавал почти ежедневно и безвъзмездно на отделни лица и сдружения.

След разрушителното земетресение в Чирпан през 1928 г. фондацията, носеща името му, изпраща при пострадалите двама лекари с цял автомобил лекарства. Четири дни по-късно земен трус удря и Пловдив, тогава дарената от Кудоглу сграда за Дом на народното здраве и благотворителността е силно засегната, но той плаща ремонта й и масивното здание става още по-здраво, недосегаемо за природните стихии, но не и за човешката разрушителна сила. През 1951 г. Домът на здравето и благотворителността, най-грандиозното му дело и голямата му реализирана мечта, е затворен - принципите на милосърдието и благотворителността нямат място в условията на социализма, тъй като в него не се предвижда да има бедни и нещастни. През 1973 г. с правителствен указ фондацията на Кудоглу е ликвидирана, а красивата сграда в центъра на града е разрушена до основи.

Димитър Кудоглу



не оставя преки наследници



Първата му съпруга Екатерина не успява да износи неродената му рожба, скоро след това умира. Втората му съпруга, също Екатерина, макар и 20 години по-млада от него, също не го дарява с наследници. Благодетелят отглежда като свои деца синовете на сестра си Мария - Димитър и Константин, и ги образова в най-елитните европейски училища. Те стават и първите му помощници в изкупуването и манипулацията на тютюн в Пловдив.

В края на живота си човекът, дарил милиони на народа си, е разорен. Раздал е щедро всичко, което има, включително на непочтени хора, влезли в обкръжението му и злоупотребявали с доверието му. Така самият той става дори длъжник в размер на 4 милиона германски марки. По ирония на съдбата през 1940 г. издъхва от пневмония в създадения от него белодробен диспансер в Пловдив. След смъртта му с решение на Градския съвет в градината "Цар Симеон" е издигнат негов бюст-паметник, но 11 години по-късно е демонтиран като неподходящ за това място. Въпреки недоволството на целия град венецът на всичките му благотворителни дела - Домът на народното здраве и благотворителността, е разрушен. Остават само дарените на държавата два тютюневи склада. Но и те вече са част от миналото. Никой не успя да ги опази от всеобщото престъпно бездействие.