В сряда по обяд премиерът Борисов сбра министрите си и им дръпна образцов панагирик за подвизите на султан Ердоган, но това въобще не ме втрещи. През последните години Борисов показва последователна любов към Анкара. Преди известно време той се бореше със зъби и нокти, за да прокара пред ЕС турската идея за демилитаризирана зона в Сирия (в момента Турция създава такава зона с танкове). Наскоро Борисов даде човешки курбан в нозете на падишаха - като отвлече Абдулах Бююк от пазара в "Младост" и го достави пакетиран в Одрин. А в сряда Борисов даде да се разбере, че първостепенна задача на българската политика трябва да бъде доставянето на 3 до 6 млрд. европейски пари за Турция и отпадането на евровизите за турските граждани, с което да се задейства най-после обещаното от неверните европейци споразумение - ЕС-Турция. Цялата реч на Борисов в сряда бе нагледно потвърждение на тезите на Доган от 90-а година, че "Пътят на България за Европа минава през Босфора".

Порази ме силно разклатената премиерска вяра в светлото ни европейско бъдеще. Подобно евроотчаяние не е характерно нито за българските политици, нито за българския народ, който може да е русофилски настроен, но винаги гледа с надежда на Запад и никога не вярва на нещо, което идва от юг.



Хленчът на Борисов срещу ЕС се вписва по-скоро в турските държавни традиции,



които и чрез неосманисти като Ердоган и чрез турския национален химн напомнят периодично на "земите на запад", на т.нар. "цивилизация", че "зъбите й се клатят...."

В сряда Борисов обрисува Турция като единствената надежда на България пред заплахата да бъде залята от бежанско цунами. Премиерът не се обърна към министрите. Той не говореше и на нас - неговият плач трябваше да се чуе извън пределите на България. Да, той оплакваше клетата ни съдба във връзка с наш, вътрешен проблем - видим и ясен - бежанската криза, която започна да отнема сериозен ресурс. Но основният патос бе насочен към европейците, които проявявали тежка несолидарност към татковината му (докато ние сигурно не на думи, а на дела обичаме Шлезвиг-Холщайн и Предна Померания, примерно).

Борисовото оплакване бе в стил: "Аз съм много готин управник, но не мога да развия потенциала си заради европейците, които ми пречат".

Но истината е друга - в сряда Борисов просто отново показа, че цялата му объркана власт се крепи на два принципа - той да управлява еднолично републиканския бюджет, а отговорността за всички важни политики да се носи от "големите", извън България. Този подход (спорно е дали е уникален) превръща България в нерешителна държава - без граници, без армия, с икономика, която основно чака на европроекти, със съдебна система, чиито решения често биват опровергавани в Страсбург, и въобще - в една изнесена държава.

Вместо да предприеме решителни действия във връзка с бежанската криза, Борисов отчита, че бизнесът с бежанците вече е по-доходоносен от бизнеса с наркотиците. Разнообразният сенчест бизнес овреме се преквалифицира към трафика на хора - още тогава, когато медиите разпространяваха видео на клечащи в храстите граничари, покрай които спокойно минават групи от по 50 бежанци. Това бездействие на Борисов напълни центъра на София с бежанци. Ненавременните му действия препълниха бежанските центрове и превърнаха "Женския пазар" в "Малкия Багдад".



Борисов днес вини Сърбия,



че праща войската си, за да "запечата" границата си с България? А кое пречеше на Борисов да запечата нашата граница? Къде е българската войска? Каква е идеята сега? 77 души от "Фронтекс" да пазят браздата ни?

Другите затвориха границите си - унгарци, австрийци, словаци, хървати.... По едно време унгарската тел стана голям експортен продукт. Зарежете за малко дебата редно ли е Европа да се огражда - важното е, че като имаш видим проблем, трябва да имаш и работещо решение. И ако нямаш - по-добре да не пречиш.

Борисов нямаше и няма решение. Да, България тръгна да вдига метални заграждения по границата - даже преди Унгария. И го направи напук на абсолютно непродуктивния дебат на тема - "що не пускаме всеки желаещ да минава браздата". Проблемът е, че дори и тази важна работа бе свършена по нашенски - строи се необяснимо скъпа ограда, строи се бавно - строи се, но ефект няма. Оградата покрива малък участък, ток няма за термокамерите, за радарите и детекторите за движение.

Висши полицаи обикалят Малко Търново и Тополовград, искат съдействие от местните, но план за това няма. Има призив за помощ, но къде, кога, какво, как да помагат хората, въобще не е ясно. Целият план е: "Като видите бежанци, да ни звъннете".

Абсолютно не е случайно, че всичкото това неорганизирано безхаберие произвежда хаос. В рамките на един ден тази държавна власт успя да ни съобщи официално, че "опитите за нелегално проникване през границата са намалели с 60%" и "има увеличение на кандидатстващите за закрила".



Заради липсата на какъвто и да е план



и вродената му склонност да опростява картинката Борисов започна да очертава следната геоситуация - от юг идват тълпи бежанци, от север също идват бежанци - изтласкани на обратно от европейските страни. Сърбия хлопна вратата, а "в Гърция нещата не стоят добре". "И ни остава да търсим партньорство с турската страна". Преди описваше колко е малък, а еврошефовете колко са "големи" и силни, сега просто смени началниците - той пак е малък, а големите и щедри хора вече са в Турция - от добро сърце те взели обратно 26 хиляди "препятствани" или "предотвратени" бежанци. Т.е. отблъснати от нашата граница за година време. Но това за благодарност ли е? Все едно тези хора не са дошли от Турция, а от Луната.

В сряда Борисов пропусна да каже на министрите си какво е свършил той досега в България за преодоляване на бежанската криза. Свършил е, разбира се - прати патрулка с двама полицаи на "Лъвов мост".