:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,467,355
Активни 139
Страници 4,563
За един ден 1,302,066

Всеки втори българин разчита на лотарията да забогатее

До този момент наказани за подбуждане към хазартно поведение с рекламите на малкия екран няма
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Мнозина са готови да заложат последните си левчета с надеждата да ударят голямата печалба.
Възрастна жена чегърта с нокът металното фолио на шарено картонче. Току-що си е купила от супермаркета едно кисело мляко, хляб, пакет пилешки фенери, два домата и пет картончета, от тия, които крият милиони. Ноктите й са дълбоко изрязани, сиви в края, има ръце на човек, който живее близо до земята и вади от нея прехраната си. Жената се взира през замъглените стъкла на очилата си в цифрите на картончето, после го мачка и зачегъртва следващото. Взела е пенсията си и ще си изпробва късмета. Колко хора само с едно талонче решават бързо всичките си проблеми? Всяка вечер ги показват по телевизията.

Рекламите на игрите на късмета са в най-гледаното телевизионно време, а лотариите, които ги предлагат, са сред големите рекламодатели на обществените телевизии. Процъфтяващият бизнес с игрите на късмета е за стотици милиони левове, а индустрията налива щедро пари в печеливши маркетингови комуникации.

Късметлиите, обикновени трудови хора, често в пенсионна възраст, ни обясняват с усмивка от малкия екран как занапред ще се радват на безгрижието си. Така с презумпцията - щом щастието е споходило бай Пешо от затънтеното селце, защо да не кацне и при мен, хората, които броят левчетата си за хляба, са най-податливи на внушенията за бърза печалба. Манията по триенето на талончета е заразителна, металното фолио чегъртат дори децата въпреки законовата забрана за участието им в хазартни игри. Билетите на късмета



се продават легално на една ръка от училищата,



заливат ни от павилиони, от лавки, бензиностанции, предлагат ни ги търговските вериги за хранителни стоки, малки магазинчета, пощата, държавните тотопунктове.

В бума на т.нар. мек хазарт участват две частни лотарии и държавният спортен тотализатор. Тотото предлага 12 игри, всяка от тях с тираж над 1 милион бройки, частните обаче го бият многократно по тиражи. Тегленето на лотариите в ефир е истинско шоу, разигравано от телевизионни водещи, с игри и 3D ефекти, с екзалтирана публика и щедри награди. И двете частни лотарии са контролирани от фирми на хазартния бос Васил Божков. Зад Националната лотария стои "Ню геймс" АД, която е стъпила здраво в Нова телевизия. Тиражите и рекламите на "Лотария България", чийто организатор е "Евробет" ООД, пък се излъчват по бТВ. А рекламите на държавния спортен тотализатор гледаме по БНТ. Приканването на зрителите за участие в хазартни игри, обещанията за големи печалби според текстовете на Закона за хазарта са пряка реклама. А според параграф 1, т. 23 от допълнителните разпоредби към закона пряката реклама на хазартни игри е забранена, включително тая, която е насочена към непълнолетните. Пак според закона пряка реклама е всяка информация, разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства и при условие, че приканва директно потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или



ще постигнат финансово благополучие,



или ще получат големи печалби.

До този момент наказани за подбуждане към хазартно поведение от рекламите на малкия екран няма. Органите, които би трябвало да се загледат в рекламирането на игрите на късмета, са Държавната комисия по хазарта и Съветът за електронни медии. От държавния регулатор на игровия бизнес обаче подминаха с мълчание въпроса ни дали има наказани за приканване за участие в хазарт. От Съвета за електронни медии пък ни отговориха, че следят единствено дали в тези реклами участват деца. До момента са завели едно дело за нарушения, което още не е приключило.

Телевизионен клип от рекламна кампания на "Еврофутбол" с участието на Ицо Хазарта обаче успя да накара Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация да се самосезира и да прикани рекламодателят да свали от екран директното си послание. 30-секундният клип с припев "Еврофутбол влез в играта" се излъчва в часови диапазон, гледан и от децата. Така рекламодателят нарушава правилата за реклама и търговска комуникация в страната, особено на фона на патологичната пристрастеност към хазарта, която вече заплашва реално голяма част от децата и цялото общество. Зависимостта разбива много съдби, води до кражби и престъпления. Клипът въздейства индиректно, разясняват от Етичната комисия - заснет е в тъмна зала, напомняща букмейкърски пункт, главният герой е облят обилно от светлината на прожекторите и е публично известен с прякора си Ицо Хазарта.

"Като неправителствена организация Националният съвет за саморегулация може да налага единствено морални санкции в духа: Покажи го и го накарай да се засрами и си вземе бележка", обяснява Ели Герганова, председател на Управителния съвет на НСС. Етичната комисия вече е получила писмените уверения на рекламодателя, че той ще се съобрази с решението й. Ако препоръките им не бъдат изпълнени, ще се обърнат към СЕМ и ще изискат от медийния регулатор да наложи санкцията, предвидена в Закона за радиото и телевизията.

"Опитваме се да не влизаме в територията на държавния регулатор на хазарта, обръщаме се към тях единствено за потвърждение има ли, или няма нарушение на Закона за хазарта. В случая с рекламата на "Еврофутбол" отговорът им беше, че според тях законът не е нарушен, но пък ние видяхме нарушение на етичните правила. Като НПО наблюдаваме какво се случва на рекламния пазар на хазарта, но нямаме ресурс да правим мониторинг на всичко, появило се в печата или в ефира. Затова обикновено призоваваме гражданите да пускат електронните си жалби на сайта ни, това ще им отнеме точно една минута. Така ще можем да обърнем повече внимание на хазартната индустрия и да търсим решения заедно с Държавната комисията по хазарта", коментира Герганова.

Хазартният бизнес е легален, но



с голяма степен на обществена опасност,



така както и бизнесът с цигари. Но правилата за рекламата на цигарите са ясни и добре регламентирани, на кутиите пише, че тютюнът убива.

"При рекламите на цигарите вече е разрешена появата само на търговската марка. Лайфстайл рекламите с красиви момичета, успешните хора, вече ги няма. При появата на рекламен клип на малкия екран се появява предупреждението: "рекламна пауза". Повечето хора имат защитни реакции спрямо рекламните послания, докато при тегленето на тиражите на малкия екран са интегрирани и маркетингови комуникации. Пиарът в случая е маскиран като журналистика. Същите рестрикции, които са въведени спрямо цигарите, трябва да се въведат и тук. Да се уточни или забрани пиар комуникацията, да се знае колко плащат компаниите на телевизиите за рекламните си предавания, защото става дума за обществени телевизии. След 9 септември тотото е спряно за малко като нелоялна игра, знаете ли това? Трябва да е ясно и какво количество билети са отпечатани, колко са закупени, колко са печалившите, колко са губещите - за да си даде сметка всеки какви са шансовете му за печалба и загуба. Вместо това се използват само пиарските хватки с щастливия печеливш", коментира проф. Христо Кафтанджиев, преподавател по реклама във Факултета по журналистика на СУ .

Към 1 август 2016 г.



у нас има 766 игрални зали



(28 повече от м.г.) 25 казина и една бинго зала, а организаторите на онлайн хазартни игри са 10, сочи справка в ДКХ. Всички финансови резултати отчитат, че игралната индустрия и у нас се развива динамично и стабилно. Според последния доклад на сайта на Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) за 2014-2015 г. игрите с игрални автомати и класическите игри на маса са отбелязали ръст с около 20%, а причината за това са успешните маркетингови стратегии и новото поколение игрални съоръжения, при които има игрално преживяване, визуализация на възприятията и интригуваща игрална концепция.

В същото време данните от две проведени наскоро изследвания показват тревожните тенденции за все по-застрашителните размери на проблемното хазартно поведение. Национално представително проучване от март т.г. на Института за социални изследвания и маркетинг показва, че почти половината българи играят хазартни игри, а 44% от тях редовно залагат на шанса си за лесна печалба. Само 10% обаче участват в игрите на късмета по-скоро за забавление. Мекият хазарт - тотото, лотото, залаганията, се предпочитат у нас. Над 44% от българите са пробвали късмета си в Националната лотария и "Лотария България". Почти толкова търсят късмета си и в Държавния спортен тотализатор. Покрай ниските залози в игрите на "мекия хазарт" се приема, че опасността от развиване на зависимост не е сериозна, въпреки по-високата честота на участие в сравнение с другите хазартни игри - цели 15 пъти.

Друго социологическо проучване, проведено наскоро сред 225 ученици от Монтана и Видин, пък показа, че рискът от хазартна зависимост за подрастващите е твърде сериозен. 10% от младите хора на възраст между 16 и 19 години си купуват всеки ден талончета за изтриване, а 11% всяка седмица. Според 83% от анкетираните билетите за изтриване са най-приемливият начин за опитване на късмета. Изследването сочи още, че 11% от учениците между 8-и и 12-и клас са изложени от висок риск от задълбочаване на хазартното поведение, а 9% вече са развили проблемно хазартно поведение. През последната година 35% от учениците в гимназиалния курс са залагали пари за карти, 21% - в игри на зарове, а 29% са играли хазарт онлайн. На тото са играли 62%, на всякакви лотарии - 61%, на ези-тура са залагали 46% , на спортове и отбори - 44%. Повече от половината от анкетираните ученици дават за едно залагане до 5 лева, а около 11% залагат над 100 лв. В същото време 48% от родителите на изследваните ученици участват в някакъв хазарт. Децата обаче приемат това за нормално.

"Целта на изследването ни беше да проучим рисковото социално поведение на подрастващите. Тенденцията, която се открои, е много тревожна. Оттук нататък би трябвало да се направи национално представително проучване сред учениците и да се предприемат мерки на всички нива - семейство, училище, община, държава", казва проф. Соня Карабельова, ръководител на проекта за повишаване на хазартната култура и зам.- декан на Философския факултет на Софийския университет.



СПОРНО

Двете цитирани проучвания са изготвени по проекти на фондациите "Отговорна игра" и "Проджекта" и са одобрени и финансирани миналата година от комисия към Държавната агенция по хазарта. Парите за изпълнението на проектите също идват от хазарта с приетите регулации в Закона за хазарта и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Мерките за социално отговорно поведение на организаторите на хазартните игри бяха въведени и у нас в синхрон с приоритетите на ЕС, които налагат на игралния бизнес да плаща на държавата допълнителен данък, а той да отива за превенция и лечение на зависимостта. Т.е. тоя, който поставя стръвта, да си плаща и да отстранява порока.

Липсата обаче на добре формулирани изисквания към проектите, финансирани със солидни суми, породиха много съмнения край конкурса. Фондация "Отговорна игра", една от трите спечелили финансиране, е създадена през 2015 г., а зад нея стои асоциацията, обединяваща организаторите на хазартните игри, производителите и вносителите на ротативките, оборудването на казината, сочи информацията в сайта на самата асоциация. Така излиза, че НПО-то прибира от държавата част от парите, които тя му е взела с допълнителния данък. Сумата, с която е финансиран одобреният проект е в размер на 213 666.80 лв. Фондация "Проджекта" е с врачански адрес, а мястото на изпълнение на проекта й са областите Враца и Видин. Отпуснатото й финансиране е 135 997.30 лв. Най-малко пари е взело варненското сдружение "Алтруист" за проекта си "Овладей страстта, излекувай душата си". Общият му бюджет е в размер на 100 425.60 лв., а дейностите му са най-съдържателни - работа сред лишените от свобода във Варненския затвор, излежаващи ефективни наказания, свързани с хазарта, както и програми за терапия и работа с техните близки, чийто живот е силно повлиян от зависимостта на тези, които ги обкръжават. Сдружението е регистрирано във Варна през 2010 г. с цел на дейностите обществена полза. НПО-то има богат опит в предоставянето на социални услуги, свързани с превенция на насилието и корекция на поведението.

На подозренията за лобизъм при подбора на проектите от Комисията за хазарта отговарят, че оценителите, сред които са и представители на четири министерства, са се ръководили от принципите за равнопоставеност и недопускане на дискриминация на кандидатите от неправителствения сектор.

Следващите неправителствени организации, чиито проекти ще бъдат финансирани по програма "Отговорен хазарт", тепърва ще станат ясни. Те ще си поделят след конкурс 2 млн. лв., набрани от отчисленията на бизнеса със забавления и игри. Неизразходваните суми ще отидат в хазната.
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Рекламата на игрите на късмета ни заливат от всеки ъгъл.
20
4859
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
18 Септември 2016 19:48
Най-сериозното в тоя статия о това, за металното фолио, което бабичките, дето са близо до земята, чегъртат с нокът.
18 Септември 2016 19:56
Е поне заглавието убедително показва, че българите сме реалисти и не вярваме в чудеса - всеки втори е наясно, че няма как да забогатее по друг начин и разчита на лотарията. А останалите сред нас - и те всеки втори - не допускат въобще, че могат да забогатеят. Здрав български практицизъм!
18 Септември 2016 20:55
Самооблагане за бедняци. Колкото по-бедна е дадена страна, толкова повече "игри на щастието" има в нея. Въпрос и на държавна политика. Ако има държава, разбира се... Защо ли, например, толкова израелци посещават Слънчака и Златните? Да не би да си нямат море? Или калифорнийците - океан, та се мъкнат през пустинята до Вегас?
18 Септември 2016 21:06
прост народ...
18 Септември 2016 21:09
Колко хора само с едно талонче решават бързо всичките си проблеми? Всяка вечер ги показват по телевизията.

Рекламата на игрите на късмета ни заливат от всеки ъгъл.


Докато има телета, ще има и касапи.
18 Септември 2016 21:19

прост народ...


не е прост народа, ами напълно отчаян, че някога може да се види с пари.
18 Септември 2016 21:24
"Откъсан" народ сме!
18 Септември 2016 21:31
Браво на авторката . Ние газим в блатото , но не виждаме калта. Много по-лесно може да се забогатее ако се осъдят рекламиращите хазарт. И със сигурност от хазарт няма толкова постъпления , колкото печалби се опитват да ни внушат , че раздават.
18 Септември 2016 21:40
Има по-добър и лесен начин за забогатяване и телефонните измамници са го открили.
За разлика от хазарта печалбите са гарантирани.
Освен това за разлика от пристрастените хазартни играчи телефонните измамници ограбват непознати, а не семействата и близките си.
18 Септември 2016 22:32
Що не сложат върху билетите картинки като на цигарите!?
18 Септември 2016 23:12
Единствента сигурна печалба от лотарията (тотото) е тази за организаторите.
18 Септември 2016 23:18
Всеки втори българин разчита на лотарията да забогатее

Пеевски xаресва това
19 Септември 2016 00:59
Няма как другояче при настъпилите реалности - хора на "върха" разменят милиони комисионни на наш гръб. Значи или там, или в престъпността, или игри на късмета.
Има и оптимистична нотка - 50% от българите са честни по сърце хора и не желаят пари от първите две опции.
19 Септември 2016 01:18
Хазарта трябва да се облага с акциз. Особено тия игри на "щастието".
19 Септември 2016 08:44
Същите рестрикции, които са въведени спрямо цигарите, трябва да се въведат и тук.


На Автора
Освен похвала трябва да му се брои и един скромен хонорар, защото е направил много ценно и сбито изследване на тоя обществен порок.
Нещо , което е работа на редица държавни институции, лапащи бъдева тлъсти заплати !?
19 Септември 2016 10:39
Всеки втори...
Останалите на далаверата ли?
----------------
Сайтът на Генек
19 Септември 2016 10:45
Поне да направят всички тези игри държавни, за да се пълни бюджета
19 Септември 2016 12:44
Будалите и с коса да ги косиш - до сутринта нови са пораснали.
Хазартът съществува, за да печелят организаторите му, а не телетата, даващи и последните си стотинки за "печелившо" билетче.
Но българите са си наивни хорица.
Абдали, сър, какво да ги правиш.....
19 Септември 2016 12:54
Ми като е ясно, че няма откъде другаде..
19 Септември 2016 13:16
Ми като е ясно, че няма откъде другаде..

Ми то като е ясно , че не ставаш за нищо....(за "играчите" думам )
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД