"Я млъкни веднага", се чува как крещи един мъж, който седи начело на масата. Разговорът веднага утихва и всички гледат озадачено Кейко Сакураи, която веднага разбира своята грешка. Тази история се случва преди доста години, когато Сакураи работи като служител в счетоводството на голяма компания в Япония. Мъжът, който й се разкрещял, бил неин клиент - 40-годишен топ мениджър на енергийна компания. Тя много добре е знаела, че японските традиции повеляват уважение към по-възрастните и подчинение спрямо по-опитните колеги. По тази логика мъжът имал пълно право да й вика. Още от началото на вечерята, на която присъствали и много нейни колеги, той критикувал нейния начин на работа в счетоводството. Сакураи се опитала да обясни, че е вършила всичко правилно, но клиентът продължил да изразява своето недоволство. Тогава тя се аргументирала, че прави всичко в съответствие със сключения с него договор. "Точно тогава той не издържа и започна да ми крещи", спомня си тя. Жената признава, че е нарушила неписаните закони на йерархията, които изключват да се противоречи на по-възрастен. "Независимо че бях права, моето положение не ми позволяваше да се карам с него", признава неочаквано тя. Това, че Кейко е вършила всичко правилно и че клиентът й е бил доволен през по-голямата част от тяхното сътрудничество, не е имало никакво значение в този момент. В традиционната кариерна йерархия в Япония дори похвалата на подчинен практически е немислима.

Японският бизнес има правила, които се отличават не само от западните разбирания, но и от методите в другите страни в Азия. Мениджъри, които за пръв път започват работа в Япония, много често са буквално шокирани, когато се сблъскат с местните правила за общуване с подчинените. Забравете всичко, което сте знаели за оценяването на служителите, гласи съвет на експерти. Допреди години в японския език дори не е имало израз за "обратна връзка", тъй като не е съществувало и самото явление, пояснява Шерон Швейцер, ръководител на компанията "Протокол и етика по света" и специалист за подготовка на мениджъри за работа в чужбина. Затова се наложило да бъде добавена думата "фидобаку"(така японците произнасят английската дума feedback, което означава "коментари", "забележки"). Думата се е появила, но самата практика все още не се прилага масово. "Ако вашият японски началник мълчи, това значи, че правите всичко правилно. Ако обаче моли да му съобщите как върви проектът, то значи, че е недоволен", казва Швейцер.

Обикновено японските мениджъри не питат как вървят нещата, тъй като



техните подчинени постоянно им се отчитат



На японски този процес се нарича хоренсо (съкратено от японските думи "докладване", "уточняване" и "съветване") и представлява безкраен поток от електронни писма от подчинените към началството. Цял ден служителят докладва в колко часа ще отиде на обяд, колко процента от даден проект вече са изпълнени, в колко часа смята да пие поредното си кафе и т.н. Чужд мениджър може да си помисли, че трябва да похвали и да поздрави своя подчинен, че вече е свършил 32% от проекта. "Да не сте посмели!", предупреждава Швейцер. "Ако кажете на даден сътрудник, че той работи добре, то това ще означава загуба на лицето както за него, така и за вас. Просто напишете "благодаря" или въобще не му отговаряйте", допълва той.

Чуждият мениджър най-вероятно ще реши, че е добре да провежда всяка година атестация на сътрудниците, за да се оцени тяхната ефективност. Но в Япония не се практикуват срещи на шефа с някой от служителите насаме, за да се обсъдят резултатите от тяхната съвместна работа, предупреждава Таро Фукуяма, който ръководи компанията AnyPerk, която се специализира в подобряване на психологическия климат във фирмите. Ако някой шеф покани свой подчинен в кабинета си, то служителят може да изпадне в ужас. Фукуяма предлага вместо това да се покани служителят в някой бар, на по чашка питие. Всъщност в Япония има цяла традиция, която се нарича номикай (от думите "пия" и "среща"). Това е вечерна среща, на която ръководителите и сътрудниците пият заедно - обичайно доста алкохол и до късно вечерта. И почти всеки разговор, придружен обилно с бира и саке, се върти около грешките и недостатъците в работата. "Това се обяснява най-вече с това, че в Япония хората въобще не сменят мястото на работата си. Цялата им кариера се гради вътре в една компания, а тяхната основна цел е да получат повишение", разкрива Фукуяма. А това се постига, ако служителят не се самоизтъква и не прави грешки. Това се получава най-добре, като не се поемат излишни рискове. Заради това почти всички служители правят само това, което им нареди прекият началник и нищо повече. "Най-вероятно е неправилно, но това общо правило може да ви помогне да свикнете с японската култура", обяснява Таро Фукуяма.

Мениджърите чужденци, които не могат да свикнат с правилата, просто не се вписват в колектива. Джим Уитъл лично се убедил в това и по-доста неприятен начин. Когато ръководил японския филиал на фирмата McVities Digestive Biscuits, една от неговите служителки му предложила много свежа идея. Тя измислила да се раздават образци от тяхната продукция в метрото, за да се запознаят хиляди японци с това какво произвеждат. Благодарение на идеята продажбите на компанията рязко скочили и Уитър решил да похвали своята подчинена. Той разказал пред колегите от отдела й каква оригинална и най-вече успешна идея измислила жената. Но от това не се получило нищо хубаво.



Похвалата била приета негативно от колектива



и жената била буквално изолирана. Без да иска, Джим Уитъл й прикачил клеймото на индивидуалистка, след което колегите й престанали да й се доверяват. Така, вместо това да я издигне в очите на нейните колеги, той създал около нея атмосфера на подозрение и отчуждение. "За да работят чуждите мениджъри ефективно в Япония, трябва да научат няколко задължителни правила. Ако не направят това, новият им екип просто няма да ги уважава", отбелязва Уитъл. Сега той работи в токийското представителство на компанията RSR Partners, която се занимава с подбора на личния състав за ръководещи длъжности. Често му се налага да подготвя мениджъри чужденци. "Тук за разлика от други страни новият шеф няма да бъде приет с отворени обятия само заради предишните му успехи", предупреждава американецът. "Всеки трябва да заслужи наново доверието на сътрудниците си и да построи правилно отношенията си с тях - това е най-важното", категоричен е Уитъл.

В момента Кейко Сакураи работи както в Токио, така и в Сан Франциско в САЩ. Тя е старши консултант в компанията Aperian Global, като основната й работа е да подготвя чуждите управляващи на дадена компания за живота в Япония и преподава на японските мениджъри как се прави бизнес в другите страни по света. По време на нейните занятия в Япония тя моли мениджърите да изпълнят една интересна задача - да напишат десет позитивни бележки за работата на подчинените си. "Оказа се, че на хората им е невероятно сложно да се справят с тази задача. В най-добрия случай те измислят пет-шест фрази и болшинството от тях определят работата на своите служители като "не лоша" и "става", разкри тя. "Те просто не могат да приемат концепцията да похвалят някого за тяхната работа", допълва Кейко. От друга страна, признава, че по-младите сътрудници, особено в Япония, са все пак благодарни, ако шефовете им ги похвалят, при положение че работата върви добре. Това показва, че макар и много бавно, японците започват да се променят, като в някои компании ръководители все повече си сътрудничат и общуват със своите подчинени. Ако обаче даден мениджър просто ходи и казва на всички, че "вършат прекрасна работа", то подчинените му просто ще решат, че нещо не е както трябва, предупреждава Сакураи. "Те просто ще се учудят какво толкова прекрасно правят, след като това им е работата, която трябва да изпълняват", допълва тя. Вместо това е по-добре да се наблюдава реакцията на служителите след първата похвала и шефовете да се опитат да разберат дали подчинените им изобщо се радват, че са били забелязани от ръководството. Напълно е възможно няколко добри думи от време на време да станат този стимул, от който имат нужда всички работещи хора по света.