:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,262,546
Активни 196
Страници 13,782
За един ден 1,302,066

В Япония не трябва да се хвалят подчинените

В местните корпорации и компании не е прието да се поощряват активните служители, в противен случай те "могат да загубят лицето си"
СНИМКА: Би Би Си
Японците ценят най-вече колективната работа и всеки, който е по-инициативен, бива изолиран и на него не се гледа с добро око от колегите му.
"Я млъкни веднага", се чува как крещи един мъж, който седи начело на масата. Разговорът веднага утихва и всички гледат озадачено Кейко Сакураи, която веднага разбира своята грешка. Тази история се случва преди доста години, когато Сакураи работи като служител в счетоводството на голяма компания в Япония. Мъжът, който й се разкрещял, бил неин клиент - 40-годишен топ мениджър на енергийна компания. Тя много добре е знаела, че японските традиции повеляват уважение към по-възрастните и подчинение спрямо по-опитните колеги. По тази логика мъжът имал пълно право да й вика. Още от началото на вечерята, на която присъствали и много нейни колеги, той критикувал нейния начин на работа в счетоводството. Сакураи се опитала да обясни, че е вършила всичко правилно, но клиентът продължил да изразява своето недоволство. Тогава тя се аргументирала, че прави всичко в съответствие със сключения с него договор. "Точно тогава той не издържа и започна да ми крещи", спомня си тя. Жената признава, че е нарушила неписаните закони на йерархията, които изключват да се противоречи на по-възрастен. "Независимо че бях права, моето положение не ми позволяваше да се карам с него", признава неочаквано тя. Това, че Кейко е вършила всичко правилно и че клиентът й е бил доволен през по-голямата част от тяхното сътрудничество, не е имало никакво значение в този момент. В традиционната кариерна йерархия в Япония дори похвалата на подчинен практически е немислима.

Японският бизнес има правила, които се отличават не само от западните разбирания, но и от методите в другите страни в Азия. Мениджъри, които за пръв път започват работа в Япония, много често са буквално шокирани, когато се сблъскат с местните правила за общуване с подчинените. Забравете всичко, което сте знаели за оценяването на служителите, гласи съвет на експерти. Допреди години в японския език дори не е имало израз за "обратна връзка", тъй като не е съществувало и самото явление, пояснява Шерон Швейцер, ръководител на компанията "Протокол и етика по света" и специалист за подготовка на мениджъри за работа в чужбина. Затова се наложило да бъде добавена думата "фидобаку"(така японците произнасят английската дума feedback, което означава "коментари", "забележки"). Думата се е появила, но самата практика все още не се прилага масово. "Ако вашият японски началник мълчи, това значи, че правите всичко правилно. Ако обаче моли да му съобщите как върви проектът, то значи, че е недоволен", казва Швейцер.

Обикновено японските мениджъри не питат как вървят нещата, тъй като



техните подчинени постоянно им се отчитат



На японски този процес се нарича хоренсо (съкратено от японските думи "докладване", "уточняване" и "съветване") и представлява безкраен поток от електронни писма от подчинените към началството. Цял ден служителят докладва в колко часа ще отиде на обяд, колко процента от даден проект вече са изпълнени, в колко часа смята да пие поредното си кафе и т.н. Чужд мениджър може да си помисли, че трябва да похвали и да поздрави своя подчинен, че вече е свършил 32% от проекта. "Да не сте посмели!", предупреждава Швейцер. "Ако кажете на даден сътрудник, че той работи добре, то това ще означава загуба на лицето както за него, така и за вас. Просто напишете "благодаря" или въобще не му отговаряйте", допълва той.

Чуждият мениджър най-вероятно ще реши, че е добре да провежда всяка година атестация на сътрудниците, за да се оцени тяхната ефективност. Но в Япония не се практикуват срещи на шефа с някой от служителите насаме, за да се обсъдят резултатите от тяхната съвместна работа, предупреждава Таро Фукуяма, който ръководи компанията AnyPerk, която се специализира в подобряване на психологическия климат във фирмите. Ако някой шеф покани свой подчинен в кабинета си, то служителят може да изпадне в ужас. Фукуяма предлага вместо това да се покани служителят в някой бар, на по чашка питие. Всъщност в Япония има цяла традиция, която се нарича номикай (от думите "пия" и "среща"). Това е вечерна среща, на която ръководителите и сътрудниците пият заедно - обичайно доста алкохол и до късно вечерта. И почти всеки разговор, придружен обилно с бира и саке, се върти около грешките и недостатъците в работата. "Това се обяснява най-вече с това, че в Япония хората въобще не сменят мястото на работата си. Цялата им кариера се гради вътре в една компания, а тяхната основна цел е да получат повишение", разкрива Фукуяма. А това се постига, ако служителят не се самоизтъква и не прави грешки. Това се получава най-добре, като не се поемат излишни рискове. Заради това почти всички служители правят само това, което им нареди прекият началник и нищо повече. "Най-вероятно е неправилно, но това общо правило може да ви помогне да свикнете с японската култура", обяснява Таро Фукуяма.

Мениджърите чужденци, които не могат да свикнат с правилата, просто не се вписват в колектива. Джим Уитъл лично се убедил в това и по-доста неприятен начин. Когато ръководил японския филиал на фирмата McVities Digestive Biscuits, една от неговите служителки му предложила много свежа идея. Тя измислила да се раздават образци от тяхната продукция в метрото, за да се запознаят хиляди японци с това какво произвеждат. Благодарение на идеята продажбите на компанията рязко скочили и Уитър решил да похвали своята подчинена. Той разказал пред колегите от отдела й каква оригинална и най-вече успешна идея измислила жената. Но от това не се получило нищо хубаво.



Похвалата била приета негативно от колектива



и жената била буквално изолирана. Без да иска, Джим Уитъл й прикачил клеймото на индивидуалистка, след което колегите й престанали да й се доверяват. Така, вместо това да я издигне в очите на нейните колеги, той създал около нея атмосфера на подозрение и отчуждение. "За да работят чуждите мениджъри ефективно в Япония, трябва да научат няколко задължителни правила. Ако не направят това, новият им екип просто няма да ги уважава", отбелязва Уитъл. Сега той работи в токийското представителство на компанията RSR Partners, която се занимава с подбора на личния състав за ръководещи длъжности. Често му се налага да подготвя мениджъри чужденци. "Тук за разлика от други страни новият шеф няма да бъде приет с отворени обятия само заради предишните му успехи", предупреждава американецът. "Всеки трябва да заслужи наново доверието на сътрудниците си и да построи правилно отношенията си с тях - това е най-важното", категоричен е Уитъл.

В момента Кейко Сакураи работи както в Токио, така и в Сан Франциско в САЩ. Тя е старши консултант в компанията Aperian Global, като основната й работа е да подготвя чуждите управляващи на дадена компания за живота в Япония и преподава на японските мениджъри как се прави бизнес в другите страни по света. По време на нейните занятия в Япония тя моли мениджърите да изпълнят една интересна задача - да напишат десет позитивни бележки за работата на подчинените си. "Оказа се, че на хората им е невероятно сложно да се справят с тази задача. В най-добрия случай те измислят пет-шест фрази и болшинството от тях определят работата на своите служители като "не лоша" и "става", разкри тя. "Те просто не могат да приемат концепцията да похвалят някого за тяхната работа", допълва Кейко. От друга страна, признава, че по-младите сътрудници, особено в Япония, са все пак благодарни, ако шефовете им ги похвалят, при положение че работата върви добре. Това показва, че макар и много бавно, японците започват да се променят, като в някои компании ръководители все повече си сътрудничат и общуват със своите подчинени. Ако обаче даден мениджър просто ходи и казва на всички, че "вършат прекрасна работа", то подчинените му просто ще решат, че нещо не е както трябва, предупреждава Сакураи. "Те просто ще се учудят какво толкова прекрасно правят, след като това им е работата, която трябва да изпълняват", допълва тя. Вместо това е по-добре да се наблюдава реакцията на служителите след първата похвала и шефовете да се опитат да разберат дали подчинените им изобщо се радват, че са били забелязани от ръководството. Напълно е възможно няколко добри думи от време на време да станат този стимул, от който имат нужда всички работещи хора по света.

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Хората в Япония са много коректни и учтиви, но последната дума винаги имат по-възрастните.
СНИМКА: Би Би Си
В Страната на изряващото слънце не е прието да хвалиш подчинените си, а само да ги контролираш.
8
3723
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
18 Септември 2016 20:09
То не е лошо по принцип, ама аварията във Фукушима стана, щото чакаха разрешение да отворят един авариен клапан, чакаха и накрая бойлерът гръмна и въпросът кой да поеме отговорността отпадна от самосебеси. А аз, ако шефът държи да му пращам мейли колко процента от работата е свършена, кога ще обядвам, кога ще пия кафе и кога ще пуша цигара, дирктно ще му пратя един ден 150 мейла, един, че съм дошъл на работа и чакам началото на работното време, втори, че в извънработно време съм му писал и сега ползвам десет минути компенсация, трети, че почвам работа, четвърти, че ще пия кафе, пети, че работата е на нула процента, щото досега съм му писал доклади, четвърти, че ... Сигурен съм, че даже и японец ще стопли какво е посланието на обратната връзка. То само за японците се и отнася, де, моя шеф, ако почна да му пращам такива информации, ще ме извика в кабинета и верно ще се направи на японец, хем съвсем искрено.
19 Септември 2016 00:17
А това се постига, ако служителят не се самоизтъква и не прави грешки. Това се получава най-добре, като не се поемат излишни рискове. Заради това почти всички служители правят само това, което им нареди прекият началник и нищо повече.

Съзнавам, че това е крайност, но бих възкликнал: "Де такъв компетентен мениджмънт и тук!"
Как стоят нещата по нашите географски ширини? Шефът делегира на подчинените мениджмънта, очаквайки от всички тях да вършат всичко за всички, а той само да прибира позитивите/печалбата.
19 Септември 2016 06:41
Статията е пълна боза.
Работил съм с японски компании по няколко проекта. Бил съм и в Япония.
Първо, японския начин на работа не е коренно различен от световно приетия такъв. Това отчитане (порценти свършена работа) го има във ВСИЧКИ големи международни компании. Има разлики рабира се, до колко подробно трябва да се върши. В България е по-лежерно. Няма да коментирам дали е за добро или лошо.
Второ, в Япония наистина има строго съблюдаване на йерархията, но старшинстовото е по длъжност, не възраст. По-често по-възрастните са на по-високо ниво, но това избщо не е правило. Конкретно се сещам за един 60 годишен който рапортуваше на 30 годишния си началник.
Трето, никога не съм чувал японец (а като се замисля и китаец) да вика на работното място. Викат само европейци а азиатците се на*ират от притеснение.
Тука мойта версия за събитията е следната:
Г-н Бартън се пробвал да се уреди с Кейко Сакураи, с която почерпен се запознал на парти в Сан Франциско. Тя обаче не само не вързала, ами след третата чашка му надула главата с оплаквания. Човека да не е съвсем валат седнал и написал една статийка. БиБиСи с радост я публикували щото да видят британците колко е зле в Азия и да си траят.
Така те...
19 Септември 2016 10:39
Тя много добре е знаела, че японските традиции повеляват уважение към по-възрастните и подчинение спрямо по-опитните колеги.

Уважението към възрастните и у нас го имаше. Едно време. Но и възрастните тогава бяха други, някак си по-широко скроени.
Иначе, подкрепям уважението към по-опитните колеги, независимо от възрастта на последните.

Откровение Варухово, много готин и колоритен коментар,
19 Септември 2016 10:41
И у нас е така - даже сме напреднали. Не само похвали няма, ами и заплащането...
Така че - надминаваме ги японците...
А иначе... Откровението е прав. При това - вкиснала боза...
-------------
Сайтът на Генек
19 Септември 2016 11:06
Откровение Варухово 19 Септември 2016 06:41


Ний пък сме живели 5 години в Япония и сме работили наравно с японците, които в един момент почват да те приемат като свой и не се въздържат, та затова пък твърдим, че написаното в статията напълно отговаря на истината, а е и доста любезно.
Има и още нещо, покрай което не сте преминали - хоне и татемае, вий сте стигнали само до татемаето, което значи "отпред". Другото значе "истинско"
На мен един шеф си позволи да ми каже "глупак", че нещо беше под напрежение. После очите му паднаха от напрежение, когато напуснах на момента - просто системния им код няма алгоритъм за подобно поведение.
На следващия ден ми се обади баш шефът и ме помоли да се върна на работа, ако искам, хаха
19 Септември 2016 14:48
На мен един шеф си позволи да ми каже "глупак",
Да не сте работили с този шеф "пренос-превоз"?

А днес някъде пишеше, че някакво проучване, не помня къде из света, показало, че най-много повишавала призводителността в офиса безплатната пица, след това похвалата от шефа и на трето място - паричния стимул.
19 Септември 2016 16:06
"Изумление и трепет" на Амели Нотомб е интересна автобиографична книжка точно по темата.
Препоръчвам я.
А иначе си спомням историята за един небостъргач, който изгорял, защото се запалил преди да бъде готова инструкцията за гасене на пожари в точно такъв тип сгради.
Иначе, само след 2 месеца инструкцията била готова. И като всичко японско била произведение на изкуството, с изключително умни, добре преценени разпоредби, подбробни указания и т.н.
Имам познати, които живеят и работят в Япония и разказват, че японският начин на работа се изменя, макар и много бавно.
Например управленската система на Тойота е пример за такъв тип еволюция - в основата и е питането на персонала какво мисли. Доведе до феноменални резултати...
При все това, от това което чувам и чета, статията е по-скоро вярна.
Според мои познати, ако японски началник разпореди на някой да занесе две папки до съседната стая, и не му даде други разпореждания( или не са му дадени предварително), японският работник ще занесе папките, ще се върне на бюрото си и ще чака, без да прави нищо до второ нареждане, ако трябва и цял ден.



Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД