Ако икономистите трябва да избират дума на годината, за 2016 г. тя ще е "стрес". Още от януари започна щателното преравяне на кредитните досиета на българските банки, добило популярност като "стрес тест", макар че далеч по-мащабното начинание беше паралелният "преглед на качеството на активите" (AQR), претърсване на трезорите за укрити загуби и потенциално лоши заеми. Чак до средата на август банките се занимаваха само между другото с главната си стопанска функция - да кредитират. Основната им работа беше да захранват проверителите със справки, да попълват дълги сложни въпросници и да копират купчини документи, за да се пълнят одиторските папки с доказателства колко много работа са свършили. Тъкмо приключи стрес тестът на банките - и започва поредната мащабна и скъпа стрес тест кампания за проверка на застрахователите. Но



България не е изключение,



стрес тестове на банките провеждаха надзорните органи в еврозоната и в целия Евросъюз. (Е, никому не хрумна да проверява всички наред, в Стара Европа на стрес тест подложиха само системно важните банки.) Както можеше да се очаква, свръхактивността на надзорниците зарадва само проверителската индустрия - одитори и оценители, а и консултантите, ангажирани да помагат на банките да се справят с нашествието на проверителите, тази година се радват на стабилни и обилни приходи. Естествено, от всичките стрес тестове нямаше никаква полза. Даже напротив - последната тестова кампания в еврозоната предизвика истинска паника. Седмици наред акциите на европейските банки падаха стремглаво и само обилната ликвидност, с която Европейската централна банка залива еврозоната, ни опази от най-страшното, паниката на инвеститорите да зарази вложителите и да отприщи масово опразване на сметките. Можем само да се надяваме, че след като измишльотината се дискредитира, манията по стрес тестове ще отмине и надзорният терор над финансовата система ще поутихне. Всеки може да види



кого стряскат тестовете:



потърпевши и пострадали са само клиентите на банките, т.е. населението и реалната икономика. България дава очевидно доказателство за този извод. От началото на масовата стрес проверка на банките кредитите за домакинствата и фирмите намаляват - и като брой, и като суми. За щастие, не особено значително. В края на юни 2016 г. общият брой на кредитите е намалял с 3% спрямо юни 2015 г., за същия период сумата на отпуснатите от банките кредити е спаднала към 2%. И това при нарастваща сума на депозитите. Въпреки че лихвите по депозитите падаха през целия период, докато стресираха банките, не виждаме аналогично поевтиняване на кредитите. Обратно, расте лихвата по редица кредитни продукти - онези, които надзорната технология за "проверка на качеството" подценява. Растат печалбите на банките, което еврократите тълкуват като благоприятна тенденция, но



това е нездрава рентабилност



на финансовите институции, защото се дължи на пасивните приходоизточници (такси и комисиони), а не на нарастващо капиталообразуване (нарастващо кредитиране, което поражда депозитна мултипликация). Това, което за банките е ръст на печалбата, за реалната икономика и населението е увеличение на разходите, при това на онези финансови разходи, които Маркс съвсем вярно нарича "паразитни" (faux frais). Тези разходи тежат много, защото срещу тях не стоят нараснали приходи на фирмите. Съвсем различно е, когато рентабилността на банките расте за сметка на активните им операции. Ако банките печелят от нараснало капиталово формиране, значи фирмите са получили повече кредит, за да увеличат капацитета си да произвеждат и продават. Поради "ефекта на лоста" (leverage) при повече ползван кредит фирмите плащат повече лихви, но създават повече добавена стойност, нарасналият приход компенсира увеличените разходи за лихви. Впрочем



цялата световна икономика е в стрес



"Стрес" се нарича състоянието на силно нервно напрежение и се определя като "неспецифична на външно изискване за преустройство или приспособяване". Стресовата реакция се означава и като "общ адаптационен синдром". Навлизаме в деветата година на депресия след глобалната финансова криза 2008/2009 г. През всичките тези години стопанството е в хроничен стрес и както всеки организъм при дълго действие на стресогенния агент, ако не успява да се адаптира към променената среда, то изпада във фаза на изтощение, проявява се синдром на изчерпване, burnout. Икономистите в хор повтарят, че в момента



равновесието е "крехко"



(fragile) и всеки шок, дори с ограничена сила, може да го наруши и да хвърли отделна национална икономическа система в нова и дълбока рецесия. Обикновено дават за пример латиноамерикански страни - Венецуела, Бразилия, Аржентина. Но и в Европа има страни, които едва балансират на ръба на рецесията. В такава ситуация първият приоритет на икономическата политика на разумната държава е да създава увереност, да поддържа стабилност. И ако не може друго, поне да не вреди. Като начало е важно правителството да удържа нездравия напън на надзорните бюрокрации, национални и брюкселски, да демонстрират дейност чрез всевъзможни регулации и експерименти като въпросните стрес тестове и масови проверки. Именно затова навсякъде в Европа расте натискът за възстановяване на националната държава.