За какво една затънала в дългове държавна фирма дава пари и по-важното - на кого по колко плаща? Това изобщо не е ваша работа, нищо че компанията се управлява неефективно, от години тъне в дългове, а около плащанията й непрекъснато витаят съмнения за свързани лица, фирми, нагласени търгове и спорни назначения. Звучи познато и описанието може да важи за десетки държавни фирми. Но в случая говорим за Националната електрическа компания (НЕК).

Проблемът стана особено актуален в последните дни. Компанията има дългове общо за около 3 млрд. лв. А сега ще трябва да плаща и поне 628 милиона евро (над 1.2 млрд. лв.) заради поръчаното оборудване за "Белене". В сряда депутатите окончателно решиха да дадат безлихвен възмезден заем за НЕК, с който тя по спешност да изчисти задължението си към руската "Атомстройекспорт", присъдено от Арбитражния съд в Женева. Сума, която българската страна отказа да обжалва. Освен че е безлихвен и е пряка държавна помощ, по заема няма и никакво обезпечение. Реално отсега е ясно, че едва ли НЕК някой ден изобщо ще успее да върне някакви пари в бюджета. Неслучайно в закона не е записан никакъв срок за издължаване. Тоест сметката накрая ще покрият всички данъкоплатци - все едно дали с налозите си или със сметките си за ток.

Управляващите продължават да се кълнат, че бъркането в хазната за плащанията за Втора атомна няма да увеличи дефицита. Че няма да се отрази и на цената на тока. Но



счетоводните трикове и отлаганията на реалното решаване



на проблемите водят единствено до нови проблеми в бъдеще. Или до оня момент, когато повече отлагания не може да има.

Тези дни, под натиск, много неохотно и единствено за да оправдаят бързането с превеждането на парите на руснаците, управляващите бяха принудени да признаят, че има реална заплаха "Атомстройекспорт" да поиска несъстоятелност на НЕК или да запорира активи на компанията. За това предупреждават и от консултантската адвокатска кантора по арбитражното дело "Уайт енд Кейс". Заплахата е съвсем реална и би могла да сбъдне подхвърляните засега само на политическо ниво сравнения, че НЕК и делото "Белене" са новата афера КТБ, тъй като "потъналите" и в двете дружества пари са съпоставими.

Докато обаче вниманието в момента е насочено към "Белене" и приказките на политици за търсене на отговорност, и политическа, и наказателна, остава в сянка трайното пропадане на НЕК. В енергетиката всяка година се "превъртат" милиарди левове и тяхната употреба най-често е в ущърб на крайните потребители. Финансовият резултат на НЕК за първата половина на тази година е отрицателен в размер на над 95 млн. лв. Това все пак е подобрение в сравнение със същия период на миналата година, когато загубата е била 137 млн. лв. Краткосрочните задължения към свързани лица обаче нарастват с 621 млн. лв. до близо 1.5 млрд. лв. По-голямата част от тях - 1.3 млрд. лв. - са към компанията майка Български енергиен холдинг (БЕХ). Това се дължи на финансирането от 535 млн. евро, с които НЕК погаси друго свое огромно задължение - към американските тецове "Марица -изток" 1 и 3. При казуса с "Белене"



и БЕХ няма как да помогне



Това изкуствено създадено образувание също вече е достатъчно затънало в дългове. Само че това са фактите, които са публични. Останалата част от движението на парите във и около НЕК продължава да е скрита. Неотдавна НЕК отказа справка на в. "Сега" за това в какъв размер и на кои фирми е плащала за купения ток. Тя бе поискана по реда на Закона за достъп до обществена информация. Вярно, дружеството не е задължено лице по този закон - макар и държавно, то не е длъжно да дава подобни справки. Само че това не важи за министерството на енергетиката, от което бе поискана същата информация. От отговора на министерството излезе, че там нямат представа за плащанията на подопечната си фирма. По-лошият вариант е, че движението на парите в енергетиката умишлено се прикрива. Единствените данни, които бяха предоставени, бяха, че към края на полугодието плащанията към производители на ток са били 2.3 млрд. лв., с което НЕК е покрила 88% от плащанията си към въглищни централи, ВЕИ-та, когенерации, АЕЦ, американски тецове и др. Иначе засега единствено от АЕЦ "Козлодуй" решиха официално да се оплачат, че електрическата компания им дължи 90 млн. лв. за купен ток и поискаха да не плащат дивидент на държавата.



Защо тези плащания са важни



и какво показват всъщност? Само преди две години такава справка "случайно" бе изпусната от тогавашния служебен министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов. Тя излезе след ревизия в НЕК и ясно разкри сериозни проблеми с плащанията - фаворизиране на едни фирми спрямо други, които работят в режим на "изчакване". Разкри се и прословутата толерантност на държавата към фирми, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. В списъка присъстваха 50 компании, към които са били нареждани плащания в рамките на седем месеца. Едва 34% от компаниите бяха получили 50% или над 50% от парите, които им дължи НЕК. Останалите е трябвало да чакат.

Най-стриктно са били покривани плащанията към държавната ТЕЦ "Марица изток-2" , както и към смятаните за близки до енергийния бизнесмен централи "Бобов дол" и "Брикел". Повече от коректни плащания е имало и към друга централа - "Свилоза", към "Топлофикация-Сливен" и др. За разлика от тях обаче има производители, които в рамките на този период са можели да разчитат на едва 20-30% от парите, които им дължи електрическата компания.

Сега, две години по-късно, ситуацията привидно е по-различна. Но само привидно. Задълженията на НЕК към производителите на ток в началото на 2016 г. са били в размер на над 1.5 млрд. лв., а към 30 юни те вече са стопени на 321 млн. лева. Дотук добре, но на какво се дължи този отличен резултат? На добра управленска политика или на орязване на неефективностите в системата на дружеството? Не. Просто е отписано задължението към американските централи, което пък е записано като задължение към БЕХ. Подобрението се дължи и на фонд "Сигурност на енергийната система", създаден да подпомага електрическата компания в стремежа й да остане на пазара. За първите шест месеца на годината приходите в него са в размер на над 153 млн. лв. и очевидно тепърва ще се трупат. Всъщност схемата е следната -



вземат се пари от един, за да се дадат на друг



В случая фонд "Сигурност" се пълни с 5% от приходите на частните и държавните производители на ток, като през юни в списъка на плащащите бяха включени допълнително НЕК и "Булгартрансгаз". Говори се, че скоро задължени ще бъдат и ЕРП-тата и такива настоявания има. Но преди изборите темата не се обсъжда гласно - нито от депутатите, нито в министерството. Именно така ще се генерират и още по-големи суми във фонда, така че НЕК да успее да покрие държавния заем за "Белене", когато и ако ЕК го одобри. Кръгът на енергийните фирми, които дотират НЕК, ще се разшири значително и отчисления ще правят не само производителите, но и търговците. Търговците, от своя страна, нямат друг избор, освен да поискат увеличение на цената на тока. Друг е въпросът, че такса 5% плаща и самата НЕК чрез дъщерното си дружество "Язовири и каскади", където попадат част от държавните вецове.



Докога ще продължават счетоводните трикове



на компанията, не е ясно. Ясно е обаче, че разходите на НЕК тепърва предстоят. Дори извън държавния заем дружеството ще трябва да се бръкне допълнително, ако България иска да се сдобие с реакторите за Втора атомна. Твърди се, че първият от тях вече е готов, но за втория ще трябва да се доплати, защото е изработен на 90%. Е, до момента никой не е виждал нито един от двата уж изработени реактора, но това е въпрос, който се пренебрегва. А не би трябвало, защото на няколко пъти България е поискала "да се запознае на място" с това, което е на път да придобие. Но до момента не е получила отговор. Докато траел процесът пък, това било невъзможно, защото можело да повлияе на развоя на делото, са мъглявите обяснения на енергийното министерство.

Криеницата на НЕК няма как да завърши добре. От години компанията се поддържа финансово по изкуствен път, защото сама не е в състояние да се справи с дългосрочните договори, подписани от едно или друго правителство. Кой е виновен и дали ще бъде наказан, е риторичен въпрос. Проблемът сега е, че липсата на ясна перспектива за решаването на проблемите ще доведе до нови дефицити в системата и до поредното ценово изкривяване на пазара. А криенето на информация със сигурност няма да помогне. Освен ако не се прави, за да се покрият поредните грешки, за които някой друг ще плаща.