Минималните осигурителни доходи ще останат без промяна през 2017 г. - за това са се примирили дори и синдикатите, след като работодателите бойкотират преговорите за тази година. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че не се водят преговори и най-вероятно нивата ще се запазят, както обяви и финансовият министър Владислав Горанов. "Минимални работни заплати по категории персонал за 2018 г. са възможност да излезем от конфликта с работодателите по преговорите за минималните осигурителни доходи", коментира Димитров. Работодателите също искат отпадане на минималните осигурителни доходи и настояват за механизъм за определяне на минимални заплати по икономически дейности.

Преговорите за минималните осигуровки бяха удължени за пореден път от социалния министър, този път до 15 октомври. До края на годината пък кабинетът ще ратифицира конвенцията за Международната организация на труда, която регламентира минималното заплащане. Това означава, че реален механизъм за определянето му ще има най-рано за 2018 г. За догодина плановете на кабинета са да увеличи минималната заплата от 420 лв. на 460 лв. въпреки постоянните критики на ЕК за липсата на прозрачен и предвидим механизъм за определянето й. Изработването на подобен механизъм, който от социалното министерство обещават в последните две години, няма да е толкова безпроблемно, защото работодателите искат да се използват инфлацията, производителността на труда и нарастването на БВП. Според КНСБ обаче "стриктното обвързване на ръста на реалните заплати с производителността на труда в краткосрочен план (година за година) е необосновано като решение за повечето от новите държави членки, особено за България". Синдикатът настоява обвръзката да бъде интерпретирана в дългосрочен план, като се отчитат и съотношенията в разпределението на БВП между труда и капитала".