- Доц. Аврамов, как оборвате черногледците, които все повтарят: "България няма икономика, нямаме индустрия, нямаме наука"?

- Това са нелепи приказки. Обикновено така говорят хора, които нямат нищо общо с индустрията и с науката. Лесно е да бъдат оборени - и със статистика, и с конкретни примери. На мен ми е особено лесно да споря по такива теми покрай ангажиментите ми с иновационната борса към Българската-търговско промишлена палата, където регистрираме много интересни проекти и идеи и на бизнеса, и на учените. Само ще ви кажа, че в момента преговаряме с БАН за качването на борсата на 566 иновативни разработки в широк диапазон - от храни до квантова физика.

Българските предприемачи са отворени за иновации, имат желание, но често нямат необходимия производствен и финансов ресурс. Както знаете, в Германия и Франция фирмите взимат кредити при лихва от 1-2%, а българският бизнес заема пари от банките с лихви в диапазона 4-10%. Неслучайно е толкова голям интересът и към Националния иновационен фонд, и към схемите по еврофондовете. Сега по новата оперативна програма, която е продължение на предишната ОП "Конкурентоспособност", има две целеви мерки - за развитие на иновациите в действащи предприятия и за стартиращи иновативни предприятия. По втората мярка кандидатстваха рекорден брой фирми - 852, а по първата - 470. Ако има статистика за актуалното състояние на българската икономика, вероятно ще се окаже, че фирмите, които са въвели някакви иновации, са 35%, дори 40%, а не 26%, както сочат данните на НСИ.

- Как всъщност действа иновационната борса?

- Тя е електронна платформа, виртуален пазар, на който изобретателите и иноваторите "продават" идеи, а бизнесът ги купува и внедрява. Представете си предприятие, което иска да обнови производството си, да разшири своята гама, примерно с ново лекарство или козметично изделие, или пък иска да внедри нова машина, защо не и робот - вече има немалко български фирми, с разработки в областта на роботиката. В такива случаи иновационната борса може да помогне много - разработката да получи необходимото финансиране и приложение, а бизнесът да я внедри и да печели от иновацията.

- Примери?

- Например надуваемите "джобни" снегоходки на "Смол фут" - българско изобретение, което вече се продава много успешно в алпийските страни, в САЩ, Канада. Производителят е дъщерна фирма на обувна компания, която е привлякла дизейнер алпинист за разработката. С тези снегоходки туристът се движи много по-сигурно на хлъзгав и наклонен терен, отколкото с познатите "котки", които често се чупят, кривят и т.н. Освен това имат и друго предимство - ако човек го застигне лавина, надуваемите снегоходки го държат на повърхността, не позволяват снежната маса да го погълне. Неслучайно са търсени в северните страни. Същата фирма вече разработва и надуваеми шейни за планински спасители.

Друг пример за успешно съчетание на наука и бизнес е "Биокомпоненти" ООД. Те извличат екстракти от слузта на обикновени градински охлюви, които се прилагат в козметични и фармацевтични продукти и действат за възстановяване на кожата след рани и изгаряния, намаляват и заличават бръчки, петна, белези, стрии и др. В хранителни добавка слузта действа срещу гастрити, колити, язви. Тези биокомпоненти имат сертификати от Германия и Италия, международно признати са. Фирмата е семейна, президентът й е защитил докторска дисертация в Тюбингенския университет, чете лекции в чужбина, а майка му е професор по органична химия в БАН.

На нашата борса се регистрира и фирма на младежи, която произвежда химикалки от отпадъци, които иначе биха отишли на боклука. Самото влагане на рециклирани материали е позната практика, но в случая иновацията е в микса, използват се различни отпадъци - хартия, пластмаса, въглени. Тези химикалки са и "еко," и са много евтини - продават се за 20-30 ст. Това ги прави много удобни за конференции, семинари, кръгли маси.

- С това ме подсещате за поредните скандали за рекламни материали на еврофондовете - като запалките, които просветното министерство реши да поръчва, хавлийки, сгъваеми чадъри, антистрес топки. "Иновативните" хрумвания на чиновниците нямат граници. Има ли начин тези безобразия с харчене на пари за безумни обществени поръчки да бъдат пресечени веднъж завинаги?

- Това наистина е масов проблем и така е от години - прекалено много средства за харчат за т.нар. меки мерки - пиар и реклама на оперативни програми, понякога една десета от бюджета по даден проект отива за такива неща. Да, правилата на ЕС са такива, че е дори задължително да се отделят средства за реклама на европейската щедрост, на еврофондовете, но никой не е казал, че трябва да се харчи максимално допустимото и да се поръчват луксозни артикули. Това е непростимо разхищение, особено за страна като България, която гладува за инвестиции, а пилее от подарените европари.

Всъщност тефтер и химикалка с логото на оперативната програма са напълно достатъчни. Трябва да "цепим стотинката на две", да сме разумни, пестеливи и ефективни, да инвестираме европарите, а не да ги харчим за безсмислени разходи. Защо трябва конференции по оперативните програми да се правят непременно в луксозни салони в 5-звездни хотели, като има има и по-евтини варианти? Няма нужда обедите на участниците в информационни събития да включват вина, хайвери и сьомга, сандвич и безалкохолни напитки са напълно достатъчни.

За съжаление у нас голяма част от еврофондовете - 20%, дори 30%, не се изразходват по предназначение, намират се механизми за отклоняване, неефективно харчене, раздуване на разходи. Преобладават проектите за мащабно строителство и за ремонти - на сгради, магистрали и т.н., където могат да се отклоняват средства в по-едри размери. Трудно се контролира дали излетият асфалт е с дебелина поне 15 см, а той се оказва само 5 см и "спестените" пари отиват в частен джоб, в приятелска на властта фирма.

Ето сега новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" започва с 2 мерки с бюджет 350 млн. лева, насочени към науката - за създаване на центрове за върхови технологии и на центрове за компетентност. Опасявам се, че вместо да се дадат за апаратура и за привличане в тези центрове на млади учени, които да получават поне 1500-2000 евро заплата и да останат да работят в България, и тук голяма част от парите ще отидат за строеж и ремонти на сгради. При положение че нашите десетки университети имат предостатъчно здания и част от помещенията им стоят празни, това ще е безумие.

- Въпросът е как да се пресече разхищаването?

- Просто трябва да има здрав контрол, за да не текат парите към приятелски фирми. А това също е стар проблем - контролно-финансовата ни система. Да, НАП има прогрес, предприе много мерки. За митниците това е в по-малка степен, защото, докато не влязат поне 100 едри контрабандисти в затвора, нищо няма да се промени.

- Но вкарването в затвора зависи не от Агенция "Митници", а от съда?

- Донякъде зависи. Има дознание, което преди няколко години премина от МВР към митниците. То очевидно не събира достатъчно необорими доказателства за пред съда.

- Сметната палата наскоро публикува поредните интересни одитни доклади, които разкриват големи нарушения - например в БНБ. Но какъв е смисълът да се появяват критични одити, които разобличават нарушения и дори престъпления, вършени примерно през 2011 г.? Нали контролът трябва да пресича безобразията, не да ги регистрира с петилетка закъснение, когато вече са се сменили примерно петима началници на проверяваното ведомство? Няма ли начин да се съкрати времето?

- Начин има. Ако се увеличат поне двойно одиторите в Сметната палата, за да може тя да прави повече и по-чести одити. С 450 души - толкова. Същият проблем - кадрови недостиг, затруднява и работата на агенцията за финансов контрол. Там работят под 200 експерти. Необходимо е увеличаване и на щата на инспекторите, и на заплатите.