Турция по принцип пази в тайна задържаните като заплаха за националната сигурност, но напоследък редовно се съобщава броят на десетките хиляди войници, полицаи, съдии, прокурори, служители в академичните среди и други, арестувани след опита за преврат от 15 юли. По последни данни общият брой на арестуваните турци достига внушителните (и шокиращи) над 70 000 души*.

В арабските държави сте заплашен от арест само ако произнесете подобни данни. В Турция обаче разкритията са част от правителствената пропагандна война, която се води. Властите искат да покажат на хората, че все още нищо не знаят - само погледнете числата! Заговорът е много по-голям, отколкото изобщо можете да си представите! Независимо от това дали обществото вярва на това, гражданите трябва да бъдат сигурни, че арестите ще продължават.

Внушителните числа показват колко дълбоко правителството на президента Реджеп Тайп Ердоган е



нанесло удар в ядрото на армията,



за която се смята, че е пазителка на турската държава, след като Мустафа Кемал Ататюрк основава нацията след Първата световна война. Данните показват, че над 7000 членове на турските въоръжени сили в момента са в ареста. Сред тях има 164 генерали и адмирали, 287 полковници, 222 подполковници, 351 майори, 471 капитани и 1091 лейтенанти. Изумителни числа. Не забравяйте, че Турция има най-голямата армия в НАТО.

Данните, събрани от турския журналист Февзи Чакър, показват, че над 1160 редници са задържани заедно с 1400 старшини, 619 учещи във военни училища и 528 войници на задължителна военна служба. За капак на това 194 военни съдии и прокурори са в затвора. Гражданската правораздавателна система обаче е поразена почти толкова силно, колкото и армията.

Зад решетките са 2385 съдии, като двама от тях са членове на Върховния съд на Турция, 108 са от Висшия съд, 48 са от висши административни съдилища и петима от Висшия съвет на съдиите и на обществените прокурори. Поне 200 от задържаните са съдии с по-нисък ранг или прокурори. Сред видните личности в местното управление са арестувани 19 валии, 76 зам.-валии и 59 общински управители. Според данните 6-има кметове и 2-ма заместник-кметове са арестувани. Зад решетките са също



трима от ръководителите на турската адвокатска колегия



и 245 адвокати. Ако си мислите, че това е голяма част от турското общество, погледнете какво става в полицията.

Над 7000 са задържани, като сред тях има над 620 отговорници за сигурността в градовете; 47 зам.-директори в полицията - действащи като полицейски разузнавачи - над 360 главни полицаи, около 650 старши полицейски офицери; 1100 зам. полицейски офицери и 4220 обикновени полицаи. Правителствен сайт изпраща данните за извършените арести на журналистите всяка сутрин, но е почти невъзможно да бъдат представени най-актуални данни, тъй като ежедневно се променят.

Общо около 70 000 души са арестувани след неуспешния опит за преврат, зад който се смята, че стоят привърженици на живеещия в изгнание в САЩ мюсюлмански проповедник Фетуллах Гюлен. На над 31 000 от тях са издадени заповеди за арест, над 1300 души все още са в графата "за разпит", но по-късно на свобода излизат повече от 1400. Дали



първоначалното им задържане е било грешка,



или е предварително замислено, не е ясно. Други 22 300 са под "съдебен контрол" - което означава домашен арест или мярка подписка, а над 5000 души са се явили в съда и са били освободени. Не е ясно как точно се е случило това чудо. Ако се докажат твърденията за "гюленистския преврат", то в такъв случай би трябвало да има много неопровержими доказателства - дори и че опитът за преврат срещу Ердоган е бил реален.

Освен това са издадени над 3200 заповеди за арест на военни, полицаи и служители в съдебната система - дори и за университетски преподаватели -

които досега са успели да се изплъзнат.



С ареста на толкова много служители на силите по сигурността е ясно, че на правителството е трудно да мобилизира достатъчно войници и полицаи, за да продължи преследванията. Други над 630 души са освободени от затвора - вероятно без процес.

Да погледнем и към турските университети. Според изтекли данни 8 университетски ректори, 5-има декани, 193-ма преподаватели, 11 университетски административни ръководители и над 400 души административен персонал са били задържани. Други 685 портиери и служители на по-ниски нива също са арестувани.

Докато обстановката в страната ту се изостря, ту напрежението спада заради наскоро удълженото с нови 90 дни извънредно положение, без съмнение броят на задържаните ще се увеличава и намалява пропорционално. Не са разкрити никакви данни колко са арестуваните журналисти. Днес обаче очевидно в Турция е по-сигурно да си автобусен шофьор или чистач на улиците, отколкото представител на турския елит. Освен ако, разбира се, не си верен поддръжник на настоящия президент.



* Представените данни са към началото на октомври 2016 г.





Страната е в състояние на постоянна параноя

Европа проигра възможностите си за натиск



"Дойче веле"

Дори на най-големия циник навярно ще му е трудно да не подкрепи обвиняемия Джан Дюндар. Не може да се отрече, че в надигащата се вълна на възмущение критиките срещу Ердоган и Турция често са неприемливи, но това не променя факта, че съдебният процес срещу журналиста Дюндар е просто смехотворен.

За какво става дума? Дюндар, бивш главен редактор на опозиционния вестник "Джумхуриет", както и Ердем Гюл, ръководител на бюрото на същия вестник в Анкара, са обвинени в подкрепа на тероризма. Обвинението се крепи върху публикуваните от вестника поверителни документи, в които се казва, че през 2015 година Турция е снабдявала с оръжия ислямистите в Сирия. Джан Дюндар и Ердем Гюл са направили онова, което е дълг на всеки критичен журналист: хвърлили са светлина върху съмнителната роля на турското правителство в сирийския конфликт.



Делата на Ердоган



Скандален ли е този процес? Разбира се, че е. Фактът, че се провежда при закрити врати, е само допълнителен скандален детайл. Процесът разкрива колко катастрофални са условията, в които работят критичните турски журналисти. В класацията за свободата на печата на "Репортери без граници" Турция междувременно заема 151-во място от общо 180 страни. Откакто Ердоган стана държавен глава през лятото на 2014-а, лично той е завел близо 2000 дела за обида срещу най-различни лица.

Почти всеки турски журналист, който пише на критични теми, се е сблъсквал с всевъзможни трудности и опити за натиск от страна на властите. А твърдението на Ердоган, че Турция била страната, в която имало най-голяма свобода на словото, е толкова безсрамно, че може да накара и най-големия циник да се разтрепери.

След травмиращите преживявания от опита за пуч в средата на юли Турция се намира в състояние на постоянна параноя, а отношението към всякакъв вид критични информации е почти истерично. Затова не е учудващо, че турската прокуратура обвинява и журналистите Джан Дюндар и Ердем Гюл в подкрепа на движението "Гюлен". Точно затова е и правилно, че Джан Дюндар беше номиниран за наградата "Сахаров" на Европейския парламент. (Ще бъде връчена на 27 октомври - б.р.).



Нищо ново под слънцето



Само че: катастрофалното положение на журналистите в Турция не е нещо ново, нито пък отношението на турския президент към всякакви критични писания. Дюндар може и да си сложи в рамка наградата "Сахаров", но нито това, нито превърналите се междувременно във фарс преговори за прием на Турция в ЕС не са в състояние да подобрят ситуацията на турските журналисти.

Единственото нещо, което може да предизвика положителни промени, е упражняването на силен натиск от чужбина. Само че Европа проигра изцяло тъкмо този лост за оказване на влияние. А това стана, когато сключи с Турция сделката за бежанците.