Пожарът на миньорския бунт освети рудник "Бабино" като умален модел на особените нрави в България. В този модел олигарси, политици и синдикати влизат в коалиции, законите и договорите са хартия без особена тежест, а Темида, както и другите власти са с превръзки на очите и тапи на ушите. Обществото се смущава и възмущава, но нищо не се променя. След дългогодишна агония, проспана и дори асистирана от институциите и покровителствана от ред правителства и рояк партии, поредното нежизнеспособно и източено предприятие умира - "Плама", "Химко", "Кремиковци", авиокомпания "Балкан" и т.н. Сега май идва ред на "Бабино"...

Миньорската стачка пораздвижи институциите, но чудеса не стават. Явно е, че концесионерът - фирма на известния бизнесмен Христо Ковачки, е взел каквото е могъл от рудника и повече не му се занимава. Намеренията му са повече от красноречиви - 650-те работещи ще бъдат освободени, а добивът на въглища ще спре, вероятно завинаги.

Разгневен, че му мътят водата преди изборите със стачки, премиерът Бойко Борисов заплаши концесионера с разваляне на договора, но бързо се усети и млъкна - че нали Ковачки сам къса договора с искането си да освободи персонала и да затвори мината.

Държавата не може да се меси в частен спор между работодател и работници, беше първата реакция на енергийния министър Теменужка Петкова, когато миньорите отказаха да излязат от забоите. Как да не може! В "частния спор" в "Бабино" има нарушения и на трудовото законодателство, и на концесионния договор, където пише, че всяка година трябва да представя и изпълнява работен план за добива, а на миньорите да се осигуряват свестни условия на труд. Петкова твърди, че в "Бабино" се правели редовни проверки. Тогава защо се стигна до предизвестието за закриване на рудника, до лоши финансови и производствени резултати, обезсмислящи по-нататъшната експлоатация? Защо концесионерът е получил право да експлоатира мината цели 7 петилетки (35 години), а иска да я затвори на десетата година? Защо всички контролиращи се оказаха изненадани и неподготвени? Кой е виновен да се стигне дотук?

Няма кой да отговори на тези въпроси. Едва ли ще го стори и поредната парламентарна анкетна комисия, която ще нищи казуса. Историята ни познава десетки подобни комисии, приключващи с безполезни доклади - като за КТБ. Дали ще разберем някога



как Христо Ковачки основа цяла бизнес империя и защо политици



и институции откровено го толерираха през годините? Благосклонното отношение на държавата към напористия бизнесмен започна да се вижда още по времето на тройната коалиция и продължи при всички следващи правителства. В колекцията на Ковачки влязоха цели сектори от българската икономика, при това стратегически - например голяма част от въгледобива. В портфейла и под влиянието му попаднаха "Брикел", "Атоменергоремонт", мините "Бели брег", "Черно море", Чукурово", "Балкан 2000", "Открит въгледобив - Перник", "Република", тецовете "Марица 3" и "Бобов дол", топлофикациите в Сливен, Бургас, Враца, Велико Търново, Габрово, Плевен, магазините "Европа", акции в столичната Общинска банка и т.н. Преди време медии прегледаха Търговския регистър и изброиха над 180 дружества с участието на Ковачки, както и много други, в които акционери и директори са близки нему лица.

Бойко Борисов днес се гневи на ситуацията, но и той през годините улесняваше бизнеса на Ковачки, като от време на време за пред публиката строго го мъмреше. Така ТЕЦ "Бобов дол" получи немислими отсрочки за екологичната си програма - с риск България да бъде наказана от Европейската комисия с големи глоби. Тецът на Ковачки и днес е сред най-големите замърсители не само в България, а в цяла Европа - защото е стар, но и защото собственикът му не е направил необходимите мащабни инвестиции.



А откъде са парите за феноменалното разрастване



и мащабно пазаруване на предприятия? Няма данни "органите" да са проявили интерес към произхода на средствата на Ковачки. По някое време едрият енергиен бос се оказа обвинен в укриване на данъци в милионни размери. Но както често се случва с едрите риби в България - дали заради пробойни в обвинението, заради пердето в очите на съда, или по друга причина, накрая бизнесменът излезе чист като рилско езеро.

Успоредно с разрастването на империята му през годините вървяха и други процеси - трупане на загуби, бавене на заплати, протести на миньори, аварии с човешки жертви, пак протести на миньори, нови дългове и нови загуби и така в омагьосан кръг безкрай. Фирмата на Ковачки "Въгледобив Бобов дол" - концесионер на "Бабино" и на други въглищни находища, взе да закъсва и дори стигна до банкрут. Но с държавна помощ избегна фалита и тръгна да прилага план за оздравяване, основан на изключителни реверанси от НОИ и НАП. Те склониха да разсрочат осигуровки за 41 млн. лв., и още 44 млн. лв. данъци, при това с фантастичен срок на издължаване - цели 15 години, до 2028 г.! А ако и други рудници тръгнат по пътя на "Бабино", как фирмата концесионер ще успее да погаси задълженията си и дали изобщо ще я има в края на идното десетилетие?

Когато преди дни над 100 миньори от "Бабино" слязоха в забоите, за да протестират срещу униженията и мизерията, контролните органи, както и преди, се разтичаха - инспектори по труда пишат актове за нарушения и глоби, министри говорят за анализи и санкции, прокуратурата тръгва да рови има ли погазване на закони, обмудсманът Мая Манолова скача да брани въглекопачите и драматично се спуска при тях под земята. Медиите се впечатлиха, но мнозина от миньорите я освиркаха, защото помнят омбудсдамата като депутат от БСП - партията, която носи тежки грехове за днешните събития.



Сегашната драма има сложна предистория



През 2005 г. кабинетът на Тройната коалиция решава да даде концесия за добив на въглища в "Бабино" на държавното предприятие "Мини Бобов дол". В решението се посочва обаче, че концесията ще влезе в сила, когато държавното предприятие бъде приватизирано. Но синдикатите не дават и гък да се каже за приватизация и през 2006 г. тогавашният ресорен министър Румен Овчаров дава държавните мини "под наем" на частна фирма, която да добива въглища в "Бабино". Прокуратурата проспива странната сделка, която според мнозина е крещящо нарушение на законите за концесиите и за подземните богатства, където даване "под наем" не съществува.

Прокуратурата пасува и по-късно, когато Овчаров дава на частници концесията за добив на въглища - без задължителния търг или конкурс. Междувременно синдикатите успяваха да прогонят и чуждестранните кандидат-инвеститори за ТЕЦ "Бобов дол" и тецът също става част от притежанията на Христо Ковачки. Днес



синдикатите пак дават "решение" за бобовдолските неволи



и омбудсман Манолова им е говорител - рецептата била тецът да напусне свободния пазар и да се върне на регулирания, под опеката на държавата, която в лицето на КЕВР да му осигурява високи цени, НЕК да изкупува скъпия ток, а тецът, на свой ред, да продължи да купува въглищата от мините, независимо колко са скъпи и некалорични, и така "Бабино" да се спаси от ликвидация. Точно такива социализми и алабализми превърнаха българската енергетика в колос на глинени крака с ненормални цени, странни привилегии, чудовищни задължения и враждебни отношения.

Държавата днес се държи непочтено и малодушно с обществото и с миньорите. Честното е да каже ясно, че "Бабино" е като "Кремиковци" и "Химко" - няма бъдеще. Ако имаше, щеше ли концесионерът да се отказва от добива на въглища? Бъдещето е на други горива. Щом частникът не вижда вече икономически смисъл, може ли държавата да го принуди да размисли? Същата държава през годините проспа всяка възможност да осигури по-добър стопанин на "Бабино", а и не само там.

Поведението на държавните ведомства в последните дни е срамно лутане - не се разбира какво целят и какво ще направят. Изглежда, че управляващите просто се мъчат да потушат пожара, особено неприятен за тях на фона на идещите избори.

Иначе поуката е ясна - тя е онази, за зелника. Държавата през годините услужливо е поднасяла рудник "Бабино" на тепсия, за консумация. Въпросът е какво ще стане сега, когато зелникът е изяден, а 600 миньори ще останат без работа - може би другата седмица, другия месец или след Нова година. Отговорът вероятно е - каквото стана след затварянето на "Химко" и "Кремиковци". Виновни - много. Наказани - нула.



ПОЛИТИКОНОМИКА

Междувременно амбициите на преуспелия самоковлия Христо Ковачки надскочиха икономиката и избуяха в политически проект - партията "Лидер". Тя се беше прицелила в изборите за евродепутати през 2007 г., но така и не успя да набере почитатели извън заетите в империята на Ковачки работници и служители, които неизменно получаваха "напътствия" как да гласуват.

През 2011 г. ДПС на Ахмед Доган и "Лидер" на Ковачки се събраха за участие в местните избори като "Либерален алианс за град София".

През 2014 г. "Лидер" се коалира с "България без цензура" на Николай Бареков за парламентарния вот.

На следващата година "Лидер" се прекръсти на БДЦ - "Български демократичен център" (БДЦ), както се нарича и парламентарната група. Бареков стана евродепутат и загуби влияние в БДЦ. Днес начело на групата на БДЦ в Народното събрание е Красимира Ковачка, първа братовчедка на енергийния магнат.

В навечерието на изборите през 2014 г. избухна колосален скандал, след като екип на Нова тв хвана и излъчи кадри от инструктаж за вота в предприятие на Ковачки. Камерите хванаха и унизителни гледки на миньори, които се бият за кило кренвирши и кайма, продавани срещу ваучери само в местния магазин, също собственост на Христо Ковачки. На тези избори управляващата БСП претърпя провали в цялата страна с малки изключения и Бобов дол бе едно от тях. ЦИК не се смути от репортажа за контролиран вот. И прокуратурата не намери данни за престъпление.