Изборите обикновено се правят, за да покажат промяната в политическата картина. С президентските избори у нас не е така. Първо, защото въпреки огромният стремеж на управляващата партия да ги превърне в обикновен партиен вот, те остават мажоритарни. И второ, защото чрез тях се разпределя един особен властови ресурс - влияние и авторитет. Това са и двата фактора, които ще се окажат определящи за политическата картина след изборите.

На президентски избори се участва по две основни причини - за да спечелиш и за да прехвърлиш сила и влияние на партията си. У нас има още две причини. Законодателството, което прекратява регистрация на партия, която не участва системно в изборния процес. И екзотиката, породена от много и различни причини, но устойчиво настанила се в битката за президентството. Естествено е тези две причини за участие, както и самото участие на кандидатите, водени от тях, да не оказва никакво влияние върху разпределението на влиянието на политическите сили след изборите.

Така, както се развива кампанията, целите на двете основни политически партии остават непроменени. Едните се стремят за пореден път да покажат, че са най-големи и са победители. Или, както казва лидерът им - какво да правим като сме само ние. Другите искат да променят - себе си, страната, кому принадлежи властта. За тях също няма избор, както заявява лидерът им - ние сме алтернативата. Възможно ли е тези устойчиви цели



да променят политическата картина след изборите?



И да, и не

Независимо от изхода на президентските избори ГЕРБ ще продължи да е най-голямата партия. Защото мажоритарният характер на вота не дава възможност крайният резултат да се прехвърли изцяло върху партията, издигнала съответните кандидатури. При откриването на кампанията на ГЕРБ Борисов дори формално направи тази уговорка, като влезе в ролята на анализатор, заявявайки, че на първия тур гласуването ще е партийно, а на втория (тук малко се посмесиха нещата) ще са важни личностите и някакви усилия всички да са срещу ГЕРБ. И така, партийният кандидат на премиера е ясен критерий за състоянието на нещата в тази партия. Къса скамейка с кадри, облечени показно в на пръв поглед сериозни биографии, послушни и верни. Единици, които имат доверие и авторитет, но точно на местата, на които са. Накратко, онова, с което разполагаха преди изборите, с него ще разполагат и след изборите. Очертава се вот за кандидата под нивата на вота за партията, което означава, че президентските избори не биха донесли никакъв дивидент. Освен най-важния - властта, която при ГЕРБ е лишена от имена с изключение на едно. Натрупващите се скандали около тези неособено ярки представители на управляващите не са интересни само с развлекателния си елемент. Кадровата немощ на една партия е сигурен гарант за проблеми както в управлението, така и на избори. Онова, което крепи ГЕРБ на първото място, не е тяхната собствена сила. Защото, освен да се спечелят едни избори, е необходимо да спечелиш и мнозинство, което доказва, че наистина си най-предпочитаният. Гордостта им на първа партия се създава от слабостта на другите партии. Затова дори една евентуална загуба на тези избори няма да отнеме предимството на ГЕРБ.



Но може да предизвика предсрочни избори



Всъщност, предсрочните избори най-вероятно ще ни се наложат дори и при победа на ГЕРБ. Просто няма да се случат веднага. Но управляващите са прави, когато постоянно натрапват тезата за стабилност. Прогнозите са за все по-нарастваща нестабилност, която се дължи на непопулярни решения и липса на обичайния комфорт за властта, с който са свикнали от ГЕРБ. Естественото действие в политиката при подобна ситуация са предсрочните избори, които да стабилизират властта - както изпълнителна, така и законодателна. Искането на доверие преди налагащи се трудни решения за управлението е обичайна мярка за сигурност. Онова, което може да се очаква като резултат от такива избори, е доста различна картина в Народното събрание.

ГЕРБ обаче категорично иска да си спести подобни избори. От една страна, защото те вече са си осигурили гласовете в НС. Е, да, налага се да работят с плаващи мнозинства, но какво от това - всеки от подкрепящите ги е на трапезата на властта и не иска да си загуби мястото. От друга, защото рискуват да покажат намаленото си електорално влияние и да допуснат сближаване с основния си опонент БСП. Нараснал брой народни представители на социалистите е сериозен проблем пред и без това доста опънатите нерви напоследък на премиера.

За БСП изборите ще имат позитивен резултат, освен при вариант тежка загуба от първи тур, каквато дори опонентите им не предвиждат. Въпреки ясното разбиране в обществото, че кандидатът им е фигура, която отваря електорални периферии, достатъчно ясно е и това, че изборният резултат ще се дължи на работата на партията. Настроението и самочувствието, което социалистите показват след промяната в ръководството си, се поддържа и от кандидатите им. Желаният от тях политически сблъсък се поде в кампанията и от опонентите им. Левите избиратели са поставени пред избора да се активизират в резултат на сплашването с гнева на премиера или да повярват на популистките му подаръци. Опитът от последните десетилетия е категоричен - когато твърде силно мачкаш и притискаш, съпротивата нараства, защото



заработва инстинктът за самосъхранение



Така че след изборите можем да очакваме активизиране на БСП.

Но не само при тях. Още две кандидатури от тези избори предлагат на българите повече плурализъм в избора. От една страна, Трайчо Трайков може да стабилизира очакванията, че сините не са временно в парламента. От друга, Татяна Дончева може да покаже присъствието на нова политическа коалиция. Каракачанов рискува да демонстрира ясно нещо, което патриотите се опитват да скрият от самото начало на присъствието си в управленската коалиция - сериозната обвързаност с ГЕРБ. А Калфин ще докаже, че един професионалист в политиката може и да направи добра кампания, но трудно може да повлияе на електоралната стабилност на партията си.

Ако можем да обобщим, след президентските избори партиите ще получат или загубят авторитет. Стратегически това ще се отрази на тяхното влияние. Конкретната картина няма да се промени съществено, защото и в тези избори, както на местните, всички ще отчетат, че са победили. Истината обаче ще е една - с гласуването на президентските избори започват процеси, които ще формира съотношението на силите за следващите парламентарни избори. Партиите знаят това и не е случайна ожесточеността, с която се хвърлят в битката за иначе лишеното от видима власт президентство. Въпросът е дали ние като избиратели осъзнаваме важността на своя избор за това кой и как ще ни управлява извън действията на самия президент.