|
| Владислав Горанов |
Причината за нарастването на парите в "Отбрана и сигурност" са проектите за модернизация на армията, които тръгват от следващата година. Става въпрос за покупка на западни изтребители и построяването нови бойни кораби. За следващите три години от държавния бюджет ще бъдат дадени общо 1.122 млрд. лв. От тях 683 млн. лв. са за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител. 231 млн. лв. ще бъдат отделени през 2017 г., 226 млн. лв. - през 2018 г., и 226 млн. лв. - през 2019 г. Изборът на доставчик трябва да стане до пролетта на 2017 г. За построяване на патрулните кораби ще бъдат отделени общо 439 млн. лв. От тях 171 млн. лв. за 2017 и 2018 г. и 97 млн. лв. за 2019 г. На практика всички капиталови разходи, записани в бюджета на МО за следващата година, ще отидат за тези два проекта. Според проекта на МФ военният бюджет през 2017 г. ще е 1.080 млрд. лв. За тази години той беше 1.033 млрд. лв., или увеличението е 4.5%.
Като сума най-впечатляващо е увеличението при МВР - с над 106 млн. лв., като министерството е лидер при харчещите с бюджет от 1.23 млрд. лв. В сравнение с миналата година увеличението е 9.4%. Реформата в министерството, която трябваше да намали разходите на едно от най-скъпите ведомства, очевидно не се е случила. Вместо да харчи по-малко, министерството ще направи точно обратното. Няма и намек за ползата от гласуваното по настояване на вътрешния министър Румяна Бъчварова държавно предприятие, в което да се отделят личните документи и регистрацията на коли. Идеята бе то да се издържа от таксите, които събира.
По традиция огромната част от парите на МВР отиват за заплати на персонала, а за капиталови разходи, ново оборудване и т.н. се отделят минимални суми. Тази практика ще бъде спазена. За персонал догодина ще се дадат 1 106 763 000 лв. Капиталовите разходи не достигат и 15 млн. лв. Формално най-много средства, т.е. най-много заплати, ще се отделят по направлението противодействие на престъпността и опазване на обществения ред - над 670 млн. лв. Увеличението тук е с около 42 млн. лв.
Малко над 185 млн. лв. отиват за охрана на границите и справяне с мигрантския поток. В сравнение с миналата година тук се отбелязва ръст с над 20 млн. лв. Тези средства обаче далеч не са единствените, които МВР ще изхарчи за гранична охрана през идната година. Към тях трябва да се прибавят и 160-те млн. евро, които ЕК отпусна за справяне с мигрантската криза. Те ще отидат предимно за техника на гранична полиция - 400 АTВ-та, джипове, граничен кораб и друга техника.
Съдебната власт също получава повече пари. Висшият съдебен съвет е поискал близо 598 млн. лв. за системата. По традиция не всички предложения са приети и в крайна сметка финансовото министерство е намалило сумата на 565 млн. лв., която все пак е по-голяма от тазгодишните 518 млн. лв. Силно впечатление обаче прави увеличението в бюджета на самия съвет. Тази година съдебните кадровици имаха 12 млн. лв. за харчене, а догодина те ще са 21 млн. лв. Не е ясно за какво точно ще отидат тези пари. Съветът вече гласува увеличение на собствените си заплати, както и на тези на магистратите. Въпреки увеличението на издръжката обаче сумата далеч се разминава с поисканото от съвета. Те са заявили, че са им нужни цели 42 млн. лв. за следващата година.
С 16 млн. лв. повече ще получи прокуратурата и вече ще има на разположение над 216 млн. лв., а парите за съдилища се увеличават от 268 на 284 млн. лв. Двойно се увеличава и бюджетът на Инспектората към ВСС. На тази структура бяха възложени допълнителни функции за проверки на конфликт на интереси и имущество на магистратите с промените в конституцията от края на миналата година. Пак със същите промени на ВСС бяха прехвърлени за управление съдебните сгради. Вероятно това е причината съветът да поиска 31 млн. лв. за капиталови разходи. Отпуснати са му обаче 17 млн. лв.
По-голямо увеличение има и в бюджета на просветното министерство - 9%, макар че като сума това са само допълнителни 40 млн. лв. Лъвският пай от увеличението отива към "Политиката за всеобхватно, достъпно и качествено училищно и предучилищно образование" - парите тук скачат от 390 на 428 млн. лв. С част от тях ще се покрие увеличението на бюджетите на редица национални програми в средното образование, с които МОН дофинансира училищата у нас - за намаляване на отсъствията, за обезщетенията при пенсиониране, за оборудване на лаборатории и др. Преди време премиерът Бойко Борисов обеща допълнителни 223 млн. лв. за образование за догодина. От просветното министерство обясниха, че това е факт, но не цялата сума е в бюджета на МОН. По-голямата част от увеличението е към сметките на общините - например за обещаното отдавна 8-10% увеличение на учителските заплати.
ШАМПИОНИ
Рекордьори по процентно увеличение на бюджетите са строителното министерство - с 22% до 401 млн. лв., и транспортното - с 20% до 271 млн. лв. Заложени са 200 млн. лева разходи за изграждане на новата тол система за събиране на пътни такси. За "БДЖ - Пътнически превози" са предвидени 35 млн. лева трансфер от хазната за покупка на нов подвижен състав и за погасяване на задължения на дружеството.
Горанов нагласи лесен бюджет и за 2017 г.
Летище София, тол такси и е-винетки качват приходите догодина с 800 млн. лева
Бюджетът за догодина много прилича на сегашния - лесен за изпълнение, с буфери и с презастраховки. Това казват числата в двата документа, публикувани от Министерството на финансите - проектобюджета за 2017 г. и подробна прогноза за идните три години. МФ пусна проекта в последния момент в опит да спази законовия срок за внасяне на сметките в НС - 31 октомври. Дебатите по бюджета обаче ще текат след изборите.
За 2017 г. кабинетът планира приходите от данъци и осигуровки в националния бюджет да нараснат с 1.47 млрд. лв. до 28 млрд. лв. Сходен ръст - 1.27 млрд. лв., имаше и в бюджет 2016 г. От мотивите към закона става ясно, че допълнителните приходи догодина ще дойдат не толкова заради по-здрав контрол и по-добра събираемост, а заради увеличения на акцизи, вноски, такси. Ефектът от тези повишения се изчислява на общо 852.5 млн. лв.
Най-сериозен е приносът на увеличените пенсионни осигуровки - 394.9 млн. лв. 200 млн. лв. допълнително се чакат от новите тол такси и електронни винетки, макар че е съмнително, че системата за събирането им ще заработи догодина. Плюсът в приходите заради новите акцизи на цигарите възлиза на 84 млн. лв.
За поредна година правителството обещава приходните администрации да затягат контрола, без да посочва обаче какви точно постъпления се чакат от тях. Ръст от 682.7 млн. лв. се залага и при неданъчните приходи. Тук влизат 600-те милиона от концесията на летище София, които бяха планирани като приход в хазната и през 2016 г., но вече е очевидно, че сделката ще остане за догодина. Като се прибавят и еврофондовете, приходите ще достигнат 35.4 млрд. лв.
Има и "макроикономическо" обяснение за увеличението на приходите. За 2017 г. правителството прогнозира скромните 2.5% ръст на брутния вътрешен продукт, но този процент изглежда занижен, защото се очакват ръст на потреблението и повече инвестиции заради отпушване на строителството по новите оперативни програми. Подобно "подценяване" видяхме и за 2016 г. - бе заложено 2.6% увеличение на БВП, а преди дни вицепремиерът Томислав Дончев се похвали, че ръстът вероятно ще надхвърли 3%. Сдържаната прогноза за икономиката улеснява правителството впоследствие да отчита по-добри показатели за приходите в бюджета.
Провалът на плановете на правителството за усвояване на еврофондовете през 2016 г. доведе до безпрецедентно за последните години балансиране на държавния бюджет. Бюджет 2016 ще приключи с 0% дефицит при планиран минус в държавната хазна от 2%, като ефектът от неусвоените фондове е значително по-осезаем от шумно тръбения ръст в приходите. Много вероятно е по същия начин да приключи и 2017 г. - с нулев дефицит или дори с излишък заради нереализирани намерения при европроектите. Това не е попречило на МФ да се презастрахова с очакван дефицит от 1.4% и твърде консервативни прогнози за забавен растеж на икономиката.
ИГРИ СЪС САЛДОТО
Че и догодина е възможен нулев дефицит или дори излишък, личи от подробните данни за тази година и планираното ниво за усвояване на еврофондовете догодина. Тази година националният бюджет приключва с дефицит от 1.3848 млрд. лв. при планиран минус от 1 649.4, тоест малко по-добре от очакваното. На фона на този дефицит при националната хазна обаче при еврофондовете има натрупан излишък от точно 1.3848 млрд. лв. Така бюджетът приключва с 0% дефицит. Много е вероятно това неочаквано нулиране да се случи и догодина. За 2017 г. бюджетът залага много високо ниво на разходи по еврофондовете - 4.2 млрд. лв., при положение че тази година министрите не успяха да изпълнят по-неамбициозен план - за 3.7 млрд. лв. разходи. Вместо това усвоеното за т.г. се очаква да възлезе на 2.16 млрд. лв. Така излиза, че догодина кабинетът трябва да се справи два пъти по-добре.
За 2017 г. кабинетът планира приходите от данъци и осигуровки в националния бюджет да нараснат с 1.47 млрд. лв. до 28 млрд. лв. Сходен ръст - 1.27 млрд. лв., имаше и в бюджет 2016 г. От мотивите към закона става ясно, че допълнителните приходи догодина ще дойдат не толкова заради по-здрав контрол и по-добра събираемост, а заради увеличения на акцизи, вноски, такси. Ефектът от тези повишения се изчислява на общо 852.5 млн. лв.
Най-сериозен е приносът на увеличените пенсионни осигуровки - 394.9 млн. лв. 200 млн. лв. допълнително се чакат от новите тол такси и електронни винетки, макар че е съмнително, че системата за събирането им ще заработи догодина. Плюсът в приходите заради новите акцизи на цигарите възлиза на 84 млн. лв.
За поредна година правителството обещава приходните администрации да затягат контрола, без да посочва обаче какви точно постъпления се чакат от тях. Ръст от 682.7 млн. лв. се залага и при неданъчните приходи. Тук влизат 600-те милиона от концесията на летище София, които бяха планирани като приход в хазната и през 2016 г., но вече е очевидно, че сделката ще остане за догодина. Като се прибавят и еврофондовете, приходите ще достигнат 35.4 млрд. лв.
Има и "макроикономическо" обяснение за увеличението на приходите. За 2017 г. правителството прогнозира скромните 2.5% ръст на брутния вътрешен продукт, но този процент изглежда занижен, защото се очакват ръст на потреблението и повече инвестиции заради отпушване на строителството по новите оперативни програми. Подобно "подценяване" видяхме и за 2016 г. - бе заложено 2.6% увеличение на БВП, а преди дни вицепремиерът Томислав Дончев се похвали, че ръстът вероятно ще надхвърли 3%. Сдържаната прогноза за икономиката улеснява правителството впоследствие да отчита по-добри показатели за приходите в бюджета.
Провалът на плановете на правителството за усвояване на еврофондовете през 2016 г. доведе до безпрецедентно за последните години балансиране на държавния бюджет. Бюджет 2016 ще приключи с 0% дефицит при планиран минус в държавната хазна от 2%, като ефектът от неусвоените фондове е значително по-осезаем от шумно тръбения ръст в приходите. Много вероятно е по същия начин да приключи и 2017 г. - с нулев дефицит или дори с излишък заради нереализирани намерения при европроектите. Това не е попречило на МФ да се презастрахова с очакван дефицит от 1.4% и твърде консервативни прогнози за забавен растеж на икономиката.
ИГРИ СЪС САЛДОТО
Че и догодина е възможен нулев дефицит или дори излишък, личи от подробните данни за тази година и планираното ниво за усвояване на еврофондовете догодина. Тази година националният бюджет приключва с дефицит от 1.3848 млрд. лв. при планиран минус от 1 649.4, тоест малко по-добре от очакваното. На фона на този дефицит при националната хазна обаче при еврофондовете има натрупан излишък от точно 1.3848 млрд. лв. Така бюджетът приключва с 0% дефицит. Много е вероятно това неочаквано нулиране да се случи и догодина. За 2017 г. бюджетът залага много високо ниво на разходи по еврофондовете - 4.2 млрд. лв., при положение че тази година министрите не успяха да изпълнят по-неамбициозен план - за 3.7 млрд. лв. разходи. Вместо това усвоеното за т.г. се очаква да възлезе на 2.16 млрд. лв. Така излиза, че догодина кабинетът трябва да се справи два пъти по-добре.
Държавата ще плаща по-високи вноски за пенсия за военни и полицаи
За втори път в рамките на няколко години държавата завишава драстично вноската за пенсия на служителите от сектор "Сигурност". През 2017 г. хазната ще плаща с 20 пункта по-висока за пенсия на военни и полицаи, предвижда проектът на бюджета за Държавното обществено осигуряване. Така за родените преди 1960 г. вноската става 60.8%, а за родените след 1959 г. - 55.8%. Останалите 5 на сто от тяхната вноска отиват за втора пенсия в универсален пенсионен фонд.
Ръстът на вноската с 20 на сто ще донесе допълнителни 216 млн. лв. на ДОО за догодина. Въпреки драстичното увеличение фондът, в който постъпват вноските на военни и полицаи и от който се изплащат пенсиите на ранните пенсионери от сектор "Сигурност", остава на сериозен дефицит. За догодина той ще е почти 131 млн. лв. Парите от вноските на военните и полицаите бяха отделени в НОИ от общите вноски на останалите работещи именно за да се види какъв е дефицитът заради ранното им пенсиониране. Общият недостиг за пенсии е в размер на 4.1 млрд. лв. Общите разходи на НОИ за пенсии се очаква да стигнат почти 9 млрд. лв.
От януари се увеличава и пенсионната вноска на работещите в масовата трета категория с един пункт до 18.8 на сто. 5% от тази вноска за родените след 1959 г. отива във втория стълб.
Минималната заплата става 460 лв. В резултат на ръста й минималните осигурителни доходи нарастват средно с по 2.6%, което ще донесе малко над 24 млн. лв. в ДОО. Растат само минималните прагове за служителите на минимална заплата, иначе останалите остават на нивата от тази година заради липсата на договаряне между бизнеса и синдикатите. Не се променят другите осигурителни параметри - максималният осигурителен доход остава 2600 лв., таванът на пенсията - 910 лв.
Новото в социалната сфера в бюджета за 2017 г. са новият вид помощи за децата с увреждания. Помощта се диференцира според степента на увреждане - за дете със и над 90 на сто ще се получават месечно по 930 лв. За дете с между 70 и 90 на сто увреждане ще се получават месечно по 450 лв., а от 50 до 70 на сто - 350 лв. Месечната сума обединява всички други помощи по закона, които тези семейства получават сега. Над 26 хил. деца ще получават тези помощи.
Ръстът на вноската с 20 на сто ще донесе допълнителни 216 млн. лв. на ДОО за догодина. Въпреки драстичното увеличение фондът, в който постъпват вноските на военни и полицаи и от който се изплащат пенсиите на ранните пенсионери от сектор "Сигурност", остава на сериозен дефицит. За догодина той ще е почти 131 млн. лв. Парите от вноските на военните и полицаите бяха отделени в НОИ от общите вноски на останалите работещи именно за да се види какъв е дефицитът заради ранното им пенсиониране. Общият недостиг за пенсии е в размер на 4.1 млрд. лв. Общите разходи на НОИ за пенсии се очаква да стигнат почти 9 млрд. лв.
От януари се увеличава и пенсионната вноска на работещите в масовата трета категория с един пункт до 18.8 на сто. 5% от тази вноска за родените след 1959 г. отива във втория стълб.
Минималната заплата става 460 лв. В резултат на ръста й минималните осигурителни доходи нарастват средно с по 2.6%, което ще донесе малко над 24 млн. лв. в ДОО. Растат само минималните прагове за служителите на минимална заплата, иначе останалите остават на нивата от тази година заради липсата на договаряне между бизнеса и синдикатите. Не се променят другите осигурителни параметри - максималният осигурителен доход остава 2600 лв., таванът на пенсията - 910 лв.
Новото в социалната сфера в бюджета за 2017 г. са новият вид помощи за децата с увреждания. Помощта се диференцира според степента на увреждане - за дете със и над 90 на сто ще се получават месечно по 930 лв. За дете с между 70 и 90 на сто увреждане ще се получават месечно по 450 лв., а от 50 до 70 на сто - 350 лв. Месечната сума обединява всички други помощи по закона, които тези семейства получават сега. Над 26 хил. деца ще получават тези помощи.
Новият дълг догодина може да е 1.2 млрд. лв.
Финансовият министър Владислав Горанов е предвидил поемане на 1.2 млрд. лв. нов дълг през 2017 г. въпреки заявките, че може да се заложи нулево ниво за нови заеми. От мотивите към законопроекта за бюджета става ясно, че 800 млн. лв. от тези средства ще отидат за плащане на падежи по вътрешен дълг, тоест реално дългът не расте. Други 400 млн. лв. се залагат за осигуряване на съфинансиране на оперативните програми чрез заем от Банката за развитие на Съвета на Европа. 800 млн. лв. са по силите на фискалния резерв и Горанов вероятно ще бъде критикуван дори и за това ниско ниво на дълга. По данни към август фискалният резерв бе 14.5 млрд. лв. при законов лимит от 4.5 млрд. лв. Споразумението за съфинансиране на еврофондовете също ще предизвика критики на фона на трупаните излишъци по сметките от ЕС.
Наред с тези финансирания догодина страната ни трябва да плати и падеж по еврооблигации в размер на 950 млн. евро, като за това ще бъде използван буферът от 2 млрд. лв., взети като заем за гарантиране на стабилността на банковата система. Финансовият министър има още един буфер от изтеглените тази година заеми - за плащане на дефицита за 2016 г. Тъй като се очаква хазната да приключи годината без дефицит, този ресурс може да покрие плащането по арбитражното дело за АЕЦ "Белене", което се очаква да бъде окончателно преведено до края на годината.
В проектобюджета за 2017 г. е отпаднало намерението за даване на нови държавни гаранции в размер на 1 млрд. лв. за продължаването на националната програма за саниране.
Наред с тези финансирания догодина страната ни трябва да плати и падеж по еврооблигации в размер на 950 млн. евро, като за това ще бъде използван буферът от 2 млрд. лв., взети като заем за гарантиране на стабилността на банковата система. Финансовият министър има още един буфер от изтеглените тази година заеми - за плащане на дефицита за 2016 г. Тъй като се очаква хазната да приключи годината без дефицит, този ресурс може да покрие плащането по арбитражното дело за АЕЦ "Белене", което се очаква да бъде окончателно преведено до края на годината.
В проектобюджета за 2017 г. е отпаднало намерението за даване на нови държавни гаранции в размер на 1 млрд. лв. за продължаването на националната програма за саниране.
?