Кварталът около Вила Максим в Атина е като от приказките - пред официалната резиденция на Алексис Ципрас минава улица, по която растат горчиви портокали. През улицата е Националната градина. В нея често се разхождат и премиерът на Гърция, и членове на кабинета. След изборната си победа през 2015 г. Ципрас нареди да се махнат бариерите пред парламента. "Нямаме нужда от полицейска държава", обяви той. С други думи - 11-те милиона гърци, които ни обичат, ще се грижат за сигурността ни.

Днес, 21 месеца по-късно, кварталът е променен. Два автобуса на полицията за борба с безредиците са отцепили улицата пред резиденция "Максим". Полиция охранява постоянно.

Народната любов към Ципрас се превърна в гняв. Заради намаляващите заплати авиодиспечерите, лекарите и учителите въстанаха срещу правителството. Преди няколко седмици пенсионери се опитаха да обърнат полицейските автобуси, а лицата им бяха изкривени от гняв и разочарование. Когато полицията изтласка протестиращите пенсионери със сълзотворен газ, цялата страна настръхна и хората се питаха - нима Ципрас не обеща такива неща никога вече да не се случват?

Алексис Ципрас - бунтовникът и неговата лява партия СИРИЗА дойдоха на власт през януари 2015 г., за да сложат край на програмата за икономии и



да върнат достойнството



на гърците. Той искаше да договори намаляване на гръцкия дълг и поиска край на политиката на затягане на коланите. След избора му хората танцуваха по улиците.

Оттогава Ципрас наруши много от обещанията си. През август 2015 г. той прие третата спасителна програма на кредиторите и получи милиарди в замяна на нови съкращения на разходите в Гърция. Сега увеличава данъци, реже пенсии, продава летища и пристанища. Гръцката икономика все още е в бурно море, безработицата е 24 процента, а се задават и още мерки на икономии.

На последната среща на върха на ЕС през октомври Ципрас искаше да издейства мерки за облекчаване на дълга, но не успя. А на вътрешния фронт той отчаяно се нуждае от успех.

Според проучване, публикувано в "Авги" - вестника на СИРИЗА, 90 на сто от гърците са недоволни от работата на правителството. Дори водещи политици от партията вече предричат нова политическа криза.

Накъде Ципрас води страната? Предател ли е той, или исторически герой - заложник на политика, налагана от кредиторите?

Отговорите трябваше да бъдат дадени на партийна конференция преди няколко седмици в Атина. Около 3000 делегати на СИРИЗА се събраха с надеждата да срещнат един нов Ципрас. Премиерът се появи на трибуната към 8 и половина вечерта. Не изглеждаше уморен, говореше спокойно. Обърна се към делегатите с "другари". И се опита да представи провалите си като победи. Заяви, че миналото лято е взел



"трудно, но нужно решение"



да продължи сътрудничеството с Брюксел и да подпише сделката за трети спасителен пакет. Обясни, че напускането на еврозоната би било по-лошата алтернатива. "Грекзит не беше и не е прогресивен план", заяви премиерът. И обобщи, че в крайна сметка, въпреки всичките си обещания, не е бил в състояние да сложи край на политиката на икономии в страната.

Всъщност той се бори много. Битката му с кредиторите дори за кратко изправи Гърция на ръба на пропастта - имаше период, в който гърците можеха да теглят само по 60 евро на ден от банковите си сметки. По време на последвалия референдум гърците ясно гласуваха срещу повече икономии, но Ципрас постави себе си над вота на народа и прие спасителната програма - 86 милиарда евро, ако Атина спази всички условия. За да включи гърците в дебат по плана, Ципрас обяви нови избори през септември 2015 г. и отново спечели. За да угоди на разочарованите избиратели, Ципрас се опитва да убеди кредиторите, на първо място Германия, да отпишат част от гръцките дългове. И се надява на решение по въпроса до края на годината.

Гръцките дългове към момента са над 320 млрд. евро, което е 183 на сто от БВП на страната. Немислимо е страната някога да успее да върне този дълг. За да се подобрят условията, кредиторите биха могли поне да удължат периода за връщане на дълговете. Това може да е достатъчно да се успокоят гърците.

Но германският финансов министър Волфганг Шойбле засега категорично отказва. Той не иска да се говори за опрощаване на дългове преди 2020 г. и определено не преди федералните избори в Германия, които ще са през есента на идната година. Всеки разговор отслабва желанието на Атина да извършва реформи, аргументира се той. МВФ, който е обект на презрение в Атина заради призивите за сериозни реформи,



в случая е съюзник



на Ципрас, защото е убеден, че е нереалистично да се очаква Гърция да покрие дълговете си някога. Сега надеждата е в предстоящето посещение на Барак Обама в Атина и Берлин в средата на ноември.

"След 7 г. криза е време хората все пак да усетят някакво облекчение", казва Димитрис Пападимулис. Малцина членове на СИРИЗА са запознати така с преговорите по дълга като него. Той е сред основателите на партията и един от зам.-председателите на ЕП.

Настоящата спасителна програма приключва в края на 2018 г. Дотогава Гърция трябва отново да е стъпила на крака, казва Пападимулис. На въпрос какво ще се случи, ако кредиторите откажат преговори за облекчаване на дълга, той отговаря: "Г-н Шойбле категорично иска МВФ да участва в тази програма. Това означава, че ще трябва да приеме компромис по отношение на облекчаване на дълга".

Но облекчаване на дълга няма да спаси Гърция. Страната се нуждае и от инвестиции. Когато Ципрас пое управлението, искаше да спре всички приватизационни проекти, но след това смени позициите си и сега търси инвеститори, макар част от министрите му все още да воюват срещу приватизацията.

Хелиникон, някогашното летище в южна Атина, скоро ще бъде огромен парк с казина, ресторанти, молове и хотели. Приватизацията е част от спасителната програма и очакванията и надеждите са, че тя ще донесе 8 млрд. евро планирани инвестиции и ще създаде 10 000 работни места. Летището се възприема като тест за това дали СИРИЗА наистина дава път на чуждите инвестиции. Одисеас Атанасиу, гологлавият шеф на "Ламда" - гръцка компания, чиято фирма майка принадлежи на гръцко-китайско-арабски консорциум, посреща посетители пред макет на своя мегапроект. Приема ли критиките, че Гърция разпродава държавна собственост, но парите се изливат в бездънната яма на дълга? Атанасиу отговаря, че теренът наистина не е бил скъп - 915 млн. евро, но "Гърция трябва да се запита защо ние бяхме единствените, които участвахме в търга". Мнозина гърци смятат, че Ципрас захвърля съкровищата на страната в ръцете на чужди инвеститори, докато хората продължават да страдат. Мария Николаиду, 41-годишна гъркиня - инженер и майка, се надявала Ципрас да донесе истинска промяна. "Следващият път няма да гласувам, нищо не се променя в тази страна", казва тя. Николаиду и съпругът й, който също е инженер, не могли да отидат с децата на ваканция през лятото, вече не спестяват и за пенсия.



Просто парите не стигат



Ципрас имаше ясен мандат - да прекрати политиката на икономии и националната деградация, казва Николаиду. "Но той ми разби сърцето, защото се оказа също така слаб пред кредиторите, както и предшественика си".

Алексис Ципрас изглежда не може да угоди на всички. В Гърция хората се оплакват от дългите и тежки реформи, а в чужбина критикуват гърците, че не ги извършват достатъчно бързо.

Панайотис Лафазанис е един от хората, проследил от първа ръка политическия възход на Ципрас. Вече не говори с него. Лафазанис бе министър в кабинета на Ципрас до юли 2015 г. Месец по-късно той и още 24 депутати напуснаха партията в знак на протест срещу решението на Ципрас да приеме третия спасителен пакет.

"Ципрас се подигра с нашите радикални позиции. Той предаде лявата идея и се обърна срещу всичко, което отстояваше", казва той. Когато дойде на власт, Ципрас искаше съкращаване на дълга. Лафазанис твърди, че това, за което сега настоява Ципрас, не е достатъчно радикално и вероятно ще удари на камък пред кредиторите.

"Правителството е в състояние на свободно падане", казва Лафазанис, който е убеден, че догодина ще има предсрочни избори. Казва, че ако срещне Ципрас на улицата, ще иде на другия тротоар. "Нямаме какво да си кажем повече - и като политици, и като хора".