Все повече референдуми се провеждат по света. От Нова Зеландия до Колумбия правителствата поставят все повече и по-значими въпроси на изпитанието на народния вот. Когато британските гласоподаватели подкрепиха "Брекзит" през юни, рязко скочи интересът към пряката демокрация и неочакваните резултати, до които може да доведе.



Защо има толкова много референдуми?



Според д-р Марко Голдони, лектор в Университета Глазгоу, трябва да благодарим "на ограниченията и кризата на съвременната представителна демокрация", при които избирателите усещат, че лидерите им са напълно откъснати от проблемите, живота и чувствата им. Референдумите често се свикват, когато на политиците им липсва увереност да прокарат големи реформи. Британският следвоенен премиер Клемент Атли ги нарича "инструмент за диктатори и демагози". Такова обвинение се отправя към турския президент Реджеп Ердоган, който иска обществена подкрепа за акцията срещу противниците си, при която хиляди попаднаха в ареста от юли насам. Ердоган иска Турция да гласува на референдум за възстановяване на смъртното наказание, в подкрепа или за прекратяване на преговорите за членство в ЕС и промяна в конституцията в негова полза.



Демокрация ли е още Турция?



Народното допитване може да се използва за създаване на обществена енергия около политическо движение, какъвто бе случаят с Шотландската национална партия (ШНП) и нейната кампания за независимост от Великобритания. Макар шотландците да гласуваха срещу независимост през 2014 г. с 55,3% срещу 44,7%, ШНП ще поиска втори референдум, когато политическият климат е по-благоприятен.

В някои страни плебисцит се организира, за да се решат въпроси от историческо значение. Например през октомври в Колумбия хората гласуваха на референдум за дългоочакваното мирно споразумение между правителството и марксистките бунтовници и за всеобща изненада го отхвърлиха. В Нова Зеландия правителството похарчи 26 млн. новозеландски долара за референдум, на който попита народа дали да се сменя националният флаг.



Какво следва?



Референдумът в Италия на 4 декември трябва да се проследи внимателно. Премиерът Матео Ренци обвърза политическото си бъдеще с въпроса дали италианците подкрепят плана му за намаляване с 2/3 на броя на сенаторите в горната камара на парламента, което още попречи на камарата да сваля правителства.

Швейцария е страната, в която най-често се провеждат референдуми, през 2016 г. те вече бяха 12. Следващият е насрочен за 27 декември и засяга въпроса за поетапно закриване на ядрени реактори.



Вдига ли рейтинг обещанието за референдум?



Крайнодесните популисти във Франция и Холандия смятат, че така ще си спечелят избиратели. Лидерката на френския крайнодесен Национален Фронт Марин льо Пен обеща на избирателите референдум за "Фрексит", ако спечели президентските избори идната пролет. В Холандия пък водачът на крайнодясната партия Холандска свобода Геерт Вилдерс, който е шумен противник на исляма, се вдъхнови от предизборния лозунг на Доналд Тръмп и обяви "Да направим Холандия велика отново" и обеща референдум за членството на страната в ЕС, ако бъде избран за премиер през март догодина. Проучвания на общественото мнение сочат, че партията му би могла да удвои местата си в долната камара на парламента.



С какво ни привличат допитванията?



В навечерието на последните общи избори във Великобритания трите основни политически партии - лейбъристката, консервативната и на либералдемократите, се обявиха за оставане в ЕС, но както показа вотът за "Брекзит", 17,4 млн. избиратели бяха на друго мнение. Върнън Богданор, изследовател в Института за съвременна британска история в Кингс Колидж, Лондон, коментира пред Би Би Си: "Хората смятат, че непряката демокрация ги държи далеч от всички форми за въздействие. Партиите не винаги следват възгледите на хората".

Избирателите на референдумите са като капризни спортни фенове, смята проф. Джейсън Бренън, експерт по публична политика в университета Джорджтаун. "Хората харесват референдумите, когато каузата, подкрепена от тях, печели и ги ненавиждат, ако са сред загубилите. Когато тяхната страна загуби, те обичат да казват - ето затова си имаме парламентарно представителство", обяснява той.

Възходът на референдумите е шанс за хората да се ангажират в политиката и сами да формират бъдещето си, смята психоложката Аманда Хилс, лектор в Кингс Колидж. Според нея младите хора проявяват склонност да са по-активни, ако резултатите от референдума не съвпадат с техния вот. "Те изпадат в депресия във въпросния ден, коментират и са силно отчаяни. И накрая решават, че трябва да направят нещо", заключава тя.