Правило в предизборните кампании е, че негативна кампания не се води от втория към първия. Никога. При мажоритарни избори най-вече. Защото това е кампанията на слабия и на губещия. Първият, силният не бие по-слабите нито има нужда да доказва чрез мачкането на опонента си своята сила. Всъщност - това е разковничето - няма нужда да доказва.

Къде е тогава разликата между негативната кампания срещу г-жа Цачева и тази срещу г-н Радев? Има разлика между това критиката и отрицанието да идва от различни групи, дори от хора с различни политически пристрастия и това самата кампания на единия от кандидатите да е негативна. Тук искам да подчертая, че под негативна кампания не се разбира единствено и само охулването, слуховете или директните нападки към личността на опонента. Понякога е достатъчно прокарването на ясната разделителна линия "ние-вие", за да говорим за негативна кампания, защото ефектът е разделянето на избирателите на добри и лоши, на наши и ваши - разделение, което е недопустимо за една президентска кампания. В този смисъл



грешка беше самата кампания на Цачева,



изградена като кампания за постиженията на правителството и изграждане на образа на "ние - прекрасните, работещите, знаещите, единствено можещите" и "вие - лошите, които не оценяват това, и добрите, които го оценяват и ще гласуват за нас".

Колкото и да се съмняваме и да сме скептични към думи като "съединение", "единство на нацията" и да ги приемаме като своеобразни клишета, в президентска кампания е опасно да се държиш като на парламентарни избори. В първия случай избираме една личност и колкото по-одобрявана е тя в различни слоеве от населението, толкова повече успех може да има кампанията. Във втория случай избираме между различни и дори противостоящи си политически предложения и разделението е част от нашия избор.

Освен това принципно объркване на характера на кампанията имаше още няколко тактики на негативната кампания на ГЕРБ, които на практика свършиха работа на ген. Радев и допринесоха за успеха му. Първата от тях е атаката към морала на личността му, която на практика накара хората да го приемат като морален и достоен човек. Тя се развиваше в няколко плана. Аргументът на парите - колко е взел, като се е уволнил, колко е получил за кампанията си, как Русия е платила избора му - трябваше да покаже, че



Радев е същият маскара като познатите ни политици -



зависим, алчен и корумпиран. Защо тази атака не успя? По една много проста причина - тя беше насочена към човек, който цял живот е работил добре заплатена и високо уважавана професия. Освен това много повече хора биха повярвали, ако бяха пуснали слуха, че американците го финансират (по чисто биографични причини), отколкото, че това го правят руснаците. Нещо повече, подобен слух върви при кандидати, които нямат подкрепата на сериозна партия и правят скъпа и разточителна кампания.

Вторият аргумент в негативната кампания, който активно работеше "за" вместо "против" Радев, беше аргументът - "гласуваш за Радев, получаваш комунистите, Доган и всемирните злини на прехода" (перифразирам за краткост сериозното ветрило от образи и стереотипи, които бяха използвани). Защото този тип атака на практика се сблъсква с няколко неща, които я обезсилват и създават бумерангов ефект. Едното е липсата на пряка връзка между избора на личност и избор на партия. Тук в хода на кампанията се направи опит за компенсиране на този недостатък с вкарването на темата - член на БКП. Ход, който имаше толкова ефект, колкото, когато се опитаха по същия начин да попречат на избора на Софиянски за кмет на София. Веднага ще ми възразят, ама единият е бил, а другият не. В случая това няма значение, защото самото членство няма значение. Мога да дам пример с безсмислието на използването на подобен аргумент както при Борисов, така и при Бонев. Съществува хипотезата, че това е нещо като контрапункт на обвиненията към Цачева, както и хипотезата, че този аргумент е за да покаже Радев като лъжец, който крие част от биографията си.

Проблемът с този тип негативни атаки е в самата атака, а не в съдържанието й. Грешката тук е, че тя беше направена от самия опонент, при това в края на кампанията, когато се очертава резултатът на изборите. Това я превръща от оръжие срещу Радев в



демонстрация на безсилието на Цачева



да се справи с противника.

Третият аргумент в негативната кампания на ГЕРБ беше - това не е политик, неподготвен е, следователно някой ще му дърпа конците. Това беше атака ва банк, защото целта е унищожаване на основното различие и в този смисъл, предимство на Радев. Тя започна от момента на номинирането му и на практика, спести огромно време и усилия на екипа му да налага тази ключова отлика. Когато допускаш грешката да се опиташ да превърнеш в негатив основната положителна характеристика на опонента си, правиш само едно - работиш в негова полза. Колкото повече я повтаряш, толкова повече хората вярват в нея и я харесват. На Радев му оставаше само едно - да не противоречи с поведението си на тези атаки. Тук ефективното действие е напълно различно - не атакуваш директно позитивната характеристика, а я изпълваш с различен (разбирай неприятен и неприемлив за хората) смисъл. Това ГЕРБ се опита да направи, но едва между първи и втори тур, т.е. в ситуация на загуба. И още нещо, за да се реализира тази негативна тактика успешно, е необходимо хората да те възприемат като притежаващ самата позитивна характеристика. Тук припомням, че самият Борисов успя да каже как са му налагали министри, какви компромиси е правил и как е "натискан".

Ако можем да обобщим - негативната кампания е най-професионалното поле в една предизборна кампания. Грешките не просто пречат на собствения ти кандидат -



те умножават силата на опонента ти



Затова тя се прави от специални екипи и в никакъв случай не се реализира в кампанията от кандидата или от лидерите на партията, които го подкрепят. Както и от лица, към които избирателите са настроени негативно, каквито са министрите от управляващ кабинет. Прехвърлянето на авторитет е ефективна тактика, но тя включва използването на тип "неформални" авторитети, и то в началото на кампанията, а не в последните й часове. Защото това ги превръща в част от негативната кампания, докато силата на тези авторитети е в позитивната кампания.

Така че грешките в негативната кампания на ГЕРБ за президентските избори са във всеки елемент - от темите през говорителите на негативните послания до тактическото им разпределение във времето. На практика това е първата кампания от 1990 година насам, която беше сбъркана не само в негативната си част, но и в позитивната, което я превръща в настолен учебникарски пример как не се прави кампания.