Кармен Щрук e заместник главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) от октомври 2014 г. Преди това има седем години стаж в Индустриално-търговските камари в Швабия и Котбус. Магистър по европейско и международно бизнес право от Виенския университет. Притежава и диплома за административен ръководител от Университета за приложни науки Харц в Халберщат.



- Г-жо Щрук, има ли риск България да стане по-малко интересна за германските фирми предвид настоящата политическа ситуация и предстоящите избори? Как ще повлияе това на инвестициите?

- Бизнесът е обезпокоен. Той има нужда от сигурност и предвидимост. Политическата стабилност е една от причините, поради които чуждите инвеститори идват тук. По данни на Института за пазарна икономика политическата криза в България през 2013 и 2014 г. е струвала 1.5 млрд. лв. на българската икономика, без в това число да се включват замразените инвестиции или тези, които са били изтеглени заради несигурността в икономическата политика. Очакваният растеж на БВП е около 3%, но ако отново се стигне до забавяне на големи европейски проекти заради създалата се политическа ситуация, ако частни инвестиции се отложат, със сигурност това ще се отрази негативно на растежа.

Вижданията на всяка политическа сила за бюджетната рамка са съвършено различни. Говори се и за премахване на плоския данък. Няма ясно изразено мнозинство. Всичко това води до непредвидимост във вземаните решения. А популистки решения в крайна сметка биха довели до задълбочаване на дългосрочните проблеми.

Превръщането на България в надеждна дестинация за инвеститорите изисква борба с корупцията и липсващата на места правна сигурност, както и с незадоволителното провеждане на търговете. България може да се утвърди трайно като атрактивна бизнес дестинация едва когато тези теми достигнат определено ниво на европейската ценностна система.

Една атрактивна система за данъчно облагане, като тази в България, със сигурност е добра основа. Но като едно от малкото предимства на страната тя не е достатъчна за привличането на инвеститори и за насърчаването на фирмите да разширяват своя бизнес. Над 80% от участвалите фирми в годишната анкета на ГБИТК за бизнес средата в България заявяват, че биха инвестирали отново тук, а 57% оценяват положително общия икономически климат.

- Как се движат германските инвестиции и какво да очакваме като данни за миналата година?

- Преките инвестиции в българската икономика за периода януари - септември са 187.8 млн. евро. Все още не разполагаме с данните за цялата година. Инвеститорите показват засилен интерес към аутсорсинга и производството на компоненти за автомобилната индустрия, които бяха ключови области за нас през 2016 г.

Налице е и проактивна инвестиционна политика, особено в секторите, в които България има конкурентни предимства като електроника и електротехника, ИТ, аутсорсинг, химическа и фармацевтична индустрия и др. Интересът през 2016 г. беше двустранен.

- Преди няколко години връчихте на правителството 101 идеи за подобряване на бизнес средата. Каква част от тях реално се изпълни?

- Повече от 1/3 реално бяха изпълнени. Като примери бих посочила промените на НОИ относно процедурите за приемане и обработка на болничните. Вече е възможно данните да се подават по електронен път. Предостави се също така законова възможност за гъвкаво работно време, което да се договаря между работодателя и служителя - 40 работни часа седмично, без значение в кои дни и часове. Отпадна сливането на празнични дни.

Най-вече се правят стъпки към въвеждането на дуално обучение, чийто очакван ефект е разширение и улеснение на достъпа до професионално образование, възможности за плавен преход между училище и работно място и ограничаване на младежката безработица. Ние също даваме своя принос за това. През януари 2015 г. създадохме клъстера "Дуално професионално обучение". Като конкретни примери могат да се посочат пилотните проекти в Националната финансово-стопанска гимназия в София, в Софийската професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов", с фирма "Каолин".

- Каква трябва да бъде първата задача на новия кабинет, свързана с бизнеса?

- Данните от ежегодната ни анкета за бизнес конюнктурата в България показват, че бизнесът е недоволен от нивото на корупция, неефективното управление, от правната несигурност и инфраструктурата. Работещата правна система и върховенство на закона гарантират равни права и са една от предпоставките за лоялна конкуренция. Например сред 16-те държави, включили се в анкетата за бизнес средата, България се позиционира на последните места, особено по отношение на правната сигурност (14-о място, следвана от Албания и Босна и Херцеговина) и борбата с корупцията и престъпността (15-о място, следвана от Косово), бюрокрацията в публичната администрация (11-о място). По отношение на прозрачността на обществените поръчки България твърдо е поставена на последно място.

Кадрите с висока квалификация могат да повишат конкурентоспособността. Страната се е утвърдила като предпочитана аутсорсинг дестинация за международните фирми. Разбира се, би било по-добре за българската икономика, а и за служителите, ако България експортира повече стоки с по-висока добавена стойност. По отношение на качеството на академичното и професионалното обучение в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа България заема последното или предпоследното място. Що се отнася до наличието на специалисти, България се позиционира на предпоследното място.

- Бизнесът се оплаква и от лоши пътища.

- За съжаление, по отношение на инфраструктурата България е класирана на 12-о място. Относно предимствата на страната предприятията посочват изгодната данъчна система, ниските разходи за трудово възнаграждение и допълнителните разходи, свързани с него.Те изтъкват геостратегическото положение на страната - на прага на Азия и големия пазар на Турция, а в същото време врата към Европа. От значение са също фактори като недостига на специалисти. В темата образование успяхме да напреднем с много малки крачки. Утвърдени немски предприятия като "Пирин - Текс", "Либхер - Хаусгерете Марица" също дават своя ежедневен принос за провеждането на дуално обучение в техните местни центрове за професионално обучение и по този начин подготвят бъдещите специалисти. Това е и сериозен ангажимент към справянето с младежката безработица. Наличието на специалисти е от решаващо значение за привличането на нови инвеститори в конкретния регион.