България реши да вземе спешни мерки за защита на информационните си системи. В последния работен ден на 2016 г. правителството е внесло изменения в Наказателния кодекс, които предвиждат драстично увеличение на наказанията за хакери.

Случайно или не, измененията имат пряко отношение към хакерския скандал между Вашингтон и Москва, тъй като за първи път се криминализира създаването на т.нар. ботнети - установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибернетични атаки. В края на миналата година администрацията на американския президент Барак Обама официално обвини Русия в провеждането на кампания с широк мащаб с цел намеса в изборите за президент на САЩ.

В сегашния вариант на НК хакерите са почти безнаказани, дори и да ударят някоя информационна система или да предизвикат спиране на метрото. В повечето случаи става въпрос за налагане на наказание от затвор до 2 г. и глоба от няколко хиляди лева. Досега не е известно някой изобщо да бил е обвинен за хакерство.

С промените се криминализира използването на програми за хакване на информационни системи. Въвежда се и долна граница за провинението. Ако хакер бъде заловен и службите докажат, че той е пуснал даден вирус, той може да бъде лишен от свобода от 1 до 4 г. и да бъде глобен до 6000 лв.

Макар и закъснели, мерките са отговор на поредицата от атаки срещу държавни сайтове в навечерието на местните избори през 2015 г. Тогава беше ударен сайтът на ЦИК и това доведе до блокирането му в изборния ден. Хакерска атака имаше и срещу сайта на МВР. Атаката е била осъществена по т. нар. DDoS технология. За да прикрият следите си, хакерите използваха именно "зомбирана" ботнет мрежа. Собствениците на самите компютри, осъществили милионите заявки в секунда, дори не са били наясно. Сайтът на МВР например е бил атакуван от над 500 млн. заразени компютри.

По време на втория тур на същите избори имаше втора вълна от атаки срещу държавни сайтове. Хакерите тогава успяха да сринат интернет страниците на Народното събрание, ДАНС, "Информационно обслужване", НАП и Комисията за енергийно и водно регулиране, а сайтът на президентството работеше с големи затруднения. ДАНС започна разследване, чиито резултати така и не бяха огласени. На Консултативния съвет по национална сигурност при президента през април м.г. стана ясно, че атаката срещу сайтове е добре замаскирана и осъществена от правителствени агенти, които официално не са свързани с чужда държава. Източник от разследването, цитиран от Медиапул, каза, че има достатъчно основания да се правят обосновани предположения за връзка с Русия. Участниците в заседанието стигнаха до заключението, че у нас липсват минимални стандарти за киберсигурност.

Въпреки че правителството бърза с промените, внасяйки ги в последния работен ден на миналата година, засега е под въпрос дали те ще бъдат приети от сегашното Народно събрание. "Съмнявам се, че ще успеем", каза пред "Сега" шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той допълни, че до края на мандата си парламентът има едва 6 пленарни заседания. Предстоящите парламентарни избори също могат да стана обект на атаки, но новите текстове няма да са в сила.

Промените в НК идват и на фона на засилващия се дебат за създаване на звена за киберзащита в ЕС и НАТО. На последната среща на върха на алианса в Полша беше приета стратегия за киберзащита на НАТО. България също изготви стратегия за киберсигурност, където беше посочено, че държави и терористични групи развиват специални способи за създаване на киберкризи, които могат да бъдат използвани в хибридна война.



---Мишени----

Организацията за сътрудничество и сигурност на Европа (ОССЕ) също обяви, че е била цел на хакерски атаки. Според Le Monde зад атаките стоят руски хакери. "Имаше подобна атака. Установихме я в началото на ноември. В момента системата е безопасна. Взехме мерки и сменихме паролите", заяви говорителка на организацията. Според анонимен източник атаката е дело на руска група, известна като APT28. Твърди се, че същата група стои и зад атаките срещу Демократическата партия на САЩ.