Как се постига неосъществен успех? До вчера никой не знаеше, ама вестниците вчера ни светнаха. Принос към теорията на успеха внася "Труд", тикнал микрофона пред носа на парламентарния шеф. Та според Герджика гафът с продажбата на "Булгартабак" си е почти далавера: "Не виждам провал, а неосъществен успех!" Не се шашкай, читателю, ами проследи докрай професорската мисъл: "Ние предотвратихме опасност след година-две да стане нещо, което щеше да доведе до огромно напрежение, евентуално и до гражданска война."

Ааа, ето къде бил ключът от бараката. Значи, война сме предотвратили, при това гражданска... Ашколсун! Защото войната е лошо нещо - даже тия, дето я подпалиха в Ирак, тъй думат.

Лоша, ама справедлива, контрират родни вестникари, следващи логиката на Герджика. Откак е почнал шокът и ужасът в Ирак, за "Стандарт" комай всеки ден си стана първи април. Превъзбуден, вестникът притеперва в преждевременен оргазъм и вкарва US командосите в Багдад. И загледани в светлото следвоенно бъдеше, американолюбивите му редактори са смотали в едно-едничко изречение инцидента край град Наджаф, където US пехотинци застреляха 7 (според "Монитор" 8) невинни жени и деца.

На война всичко е възможно. Ама пък като дойде мирът... Ето ги и наште съдии и депутати - джафкаха се, джафкаха, па си стиснаха ръцете за промени в законите, та чак и на конституцията. Най-сетне "Мир между власт и съд", ликува "24 часа".

Хайде да настъпва тоз съдебен мир, че току-виж Държавният департамент и догодина ни изтипосал в доклада си за правата на човека: "Корупцията в съдебната система е сериозен проблем, в полицията бият" ("Монитор").

Явно във Вашингтон не следват Герджиковата логика, инак щяха да напишат не корупция, а "поощрения", а боят в полицията - "съветване". Ама май и те се на прав път: янките не воюват срещу иракчаните, ами за свободата им. Жалко, че някои няма да я дочакат.