През декември средната заплата в страната за пръв път надхвърля 1000 лв., показват данни на националната статистика за възнагражденията през последното тримесечие. Размерът й през последния месец на годината, когато традиционно се плащат бонуси, е бил 1012 лв. За последното тримесечие средното възнаграждение все още е под психологическата граница от 1000 лв. - 990 лв. Увеличението спрямо третото тримесечие е 5.2%. Добрата новина е, че образованието е секторът, постигнал най-сериозен ръст на доходите спрямо есента - 12.6%. Там вече получават средно 980 лв. Другият сектор с чувствително увеличение е пазарът на недвижими имоти - там заплатите са се повишили със 7.3% и вече са 937 лв. Спрямо последното тримесечие на 2015 г. ръстът е 8.2%, като за този период най-чувствително са се увеличили заплатите в култура, спорт и развлечения (21.6%), търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети (12.9%) и ИТ сектора (9.7%).

Както и в предишните месеци, разликата между най-зле платените сектори и тези от горната граница на възнагражденията е чувствителна. На дъното са хотелиерство и ресторантьорство (600 лв., увеличение с 20 лв. спрямо предходното тримесечие) и административни и спомагателни дейности (750 лв., увеличение от 722 лв.). На върха са заетите в сектор създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, към които спадат и ИТ фирмите. При тях средното възнаграждение в края на годината е вече 2248 лв. Другият сектор, който се откъсва много пред останалите, е производството на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1757 лв.

Секторите, където се разписват срещу средно 1000 лв. на месец, остават без промяна - добивната промишленост, финанси и застраховане, професионални дейности и научни изследвания, държавно управление, както и здравеопазването, което е в тази група от средата на м.г.



Все повече българи не работят по лични причини



Друга социална статистика, оповестена вчера от НСИ, показва някои негативни тенденции. Извън работната сила са 2.886 млн. души, с 46 000 повече спрямо края на 2015 г. От тази армия на икономически неактивни хора едва 247 000 искат да работят. 447 300 не желаят да работят, защото учат (при тях има намаление с 12 600 спрямо 2015 г.). 242 100 отказват да работят, защото са в лошо здравословно състояние или с инвалидност, като тази група се увеличава на годишна база с 10 700. 310 600 не търсят работа по лични и семейни причини, което е увеличение с 45 500 души, или над 17% за една година (264 500 към последното тримесечие на 2015 г.). Поради напреднала възраст не искат да работят 1.55 млн. българи, от тях 206 400 са под 64 г.

Традиционно за края на годината се увеличава броят на обезкуражените българи - от 159 300 през третото тримесечие на 163 500. Спрямо 2015 г. обаче има намаление от над 4000 души. Това са хората, които искат да работят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. В последните години свикнахме те да намаляват устойчиво, макар и с малко. Най-многобройната група сред тях са хората със средно образование - 71 300, отчаяните висшисти са 8100. Любопитно е, че по възрастови групи най-голямата група са хората на възраст 35-44 г. (37 900 души).



ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

Статистиката отбелязва слабо намаление на чиновниците, заети в сектор държавно управление и обществено осигуряване. От 113 026 души през октомври тези ведомства дават работа на 112 770 служители в края на годината.