|
| *** |
Вярно, познахте, снощи се случи, само че не това, което си мислите. Звънна на вратата някакъв и пита - вие ли сте, Ваша милост, президентът?
Луд за връзване - такива напоследък по улиците се прескачат като бълхи. Какъв президент ти е изтрябвал, попитах, сине майчин досаден, като ти е потрябвал президент - ей го президентството, минаваш между гвардейците и по стълбите вляво, айде бегай, че прекъсваш процеса на нарязването на зелената салата и витамините ще се разбягат.
А лудият каза, че там, където го пращам, той оттам иде, само че гвардейците не го пуснали, даже не му позволили да им пипне пушките за кадем, и му казали, че ако не се разкара, ще натиснат копчето до левия им крак и тогава жална му майка. Затова се върнал на площада и с питане стигнал не до Цариград, а до моя адрес, добри хора му го посочили.
Ако познавах тия добри хора, щеше да им се случи случка, но на някои хора им върви, особено на тия, добрите.
С лудите трябва да се работи внимателно, да не вземе да им гръмне бушончето изведнъж, добре, рекох, казвай си дерта, излагай проблемите един по един, после ме остави да ти ги решавам и чакай официално писмо с решенията. А лудият каза, аз не идвам с проблем, нося генералното решение на проблемите на нацията.
Естествено! Как да не се сети човек!
Значи, рече, преди да се стигне до решението, трябва да се намери проблемът. Какво казва сегашното правителство за предишното? Че е крадливо. А какво рече предишното за по-предишното? Че е престъпно. А по-предишното за още по-предишното? Че е мутренско. Пък още по-предишното за хептен по-предишното? Че е корумпирано...
Добрутро, рекох, макар че беше вечер, и заради това ми звъниш по никое време на вратата? А оня каза, господин президент, след като фиксирахме проблема, да подирим корените му. Откъде се пръкват тия престъпни, корумпирани и крадливи правителства? У нас преврат не е имало от сума ти години, значи - идват по законен и конституционен път. А кой е конституционният път? Чрез избори! Значи - каква е причината?
Опитах да затворя вратата, но тоя беше пъхнал крак с обувка четиридесет и осми номер в нея и номерът не мина. В такива моменти съжалявам, че не съм президент - охраната щеше да го отгърми тоя като мартенски заек.
И кво правим сега, попитах, отменяме изборите, така ли?
А лудият ми показа всичките си четири зъба и отвърна, че неговото решение било по-генерално. Сега се задават избори, нали, попита. И сам си отвърна - то, хубаво, ама като ги няма машинките с многото копчета, дето трябваше да ги има, все някой ще изпищи на умряло и съдът ще отмени резултатите. Значи - пак избори. Обаче като няма да могат да се спазарят за правителство, ще плеснат с ръце, без да се прегърнат, и пак ще ни литнат да ги избираме. И така - до края на света, или на галактиката... Избори до дупка!
До дупка, поправих го, това са две думи, а той отвърна, че съм в голяма грешка, думата била една, защото означавала не просто дупка, яма, или тъп хендек, а генералното и законообразно решение на гайлетата ни, което дирим от тридесетина години, а той вече го намерил и го кръстил така, за да звучи научно, политически, етнически и всячески коректно.
Брате, примолих се, кажи го решението и се махай, че ракията съвсем се стопли, а лудият се изду гордо и рече, че той не само ще ми каже решението, ами и ще го покаже - носел го в торбата на гърба си.
Решението бе не само генерално, ами и гениално - ако лудите могат да са гениални, разбира се. Щом целта била да си правим избори, докато стигнем до до дупка, просто трябвало да съкратим процеса и направо стигнем до до дупката - затова той ми я носел, за да си я държа в президентството с цел опазване на националната сигурност.
И ми подаде раницата.
Отворих - и цопнах в до дупката.
Ей затова днес никакъв ме няма. Ако някой има дълъг прът или въже - помагайте, че вътре е тъмно, студено и влажно...
Ама защо ли ви го казвам - нали и вие сте с мен в додупката...