Просветното министерство възнамерява да ограничи сериозно достъпа на студенти до направления като икономика и администрация и управление, в които сега учат около 1/3 от кандидат-висшистите. Това произтича от проект на МС за промяна на постановление 64 от 2016 г. за приема на студенти.

Настоящата академична година е първата, в която държавата се намеси активно в приема, който вече зависи не просто от заявките на висшите училища, но и от програмната им акредитация, научната дейност и реализацията на студентите. На базата на тези показатели се изчисляват коефициенти, които се умножават по броя на приетите студенти от предходната година. Тъй като в тази бройка досега са влизали и студентите платено обучение, новата методика е позволила на някои университети да увеличат държавния прием, вместо да го намалят. Ако например даден ВУЗ е имал 100 държавно субсидирани студенти и 300 платени, таванът на приема се вдига до 400. Занапред МС предлага за база да се ползва само броят на студентите, субсидирани от държавата. Именно това ще намали сериозно приема в масовите специалности като икономика и администрация и управление, обясниха от МОН. Все още обаче не е ясно в какъв размер ще е "ударът".

Преди ден служебният просветен министър проф. Николай Денков се срещна с ректорите на университетите, които преподават във въпросните професионални направления, за да им обясни предстоящата промяна. Според него намаляването на студентите е неизбежно и ще засегне главно вузовете със слаба реализация на възпитаниците си. "Има огромен дисбаланс в реализацията на завършилите - в някои професионални направления тя е 90 на сто, а в други - 20-30 на сто", е коментирал той. Направленията са допълнително диференцирани в три групи, като при важните от тях се прилагат по-високи коефициенти.

Според прессъобщението на МОН за срещата ректорите са подкрепили необходимостта от промяна, но са изразили опасения, че подобна реформа може да остави някои от тях без достатъчно средства, за да поддържат учебния процес. "Нека да намалим раздутия брой студенти, за да оправим финансирането", препоръчва им обаче министърът. "Не е нормално да имаме над 50% млади висшисти, които не се реализират на позиции, изискващи висше образование", смята той и им припомня, че трябва да се използват и други източници на финансиране - например чрез осигуряване на възможности за учене през целия живот, съвместна работа с бизнеса, както и чрез финансирането за наука, което трябва да се увеличи през следващата година. Все пак Денков предлага компенсация - от 2018 г. издръжката за направленията с най-ниска субсидия ще бъде увеличена.

За 4 хуманитарни направления пък промените носят добра новина. Областите филология, история и археология, философия и религия и теология ще получат повече бройки, тъй като МОН ги поставя в групата на специалности с повишена необходимост от кадри като педагогиката и ще изчислява приема по по-високи коефициенти от сегашните. От МОН се аргументират, че тези направления са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество. "В тях се обучават учители, на които се основава хуманитарното образование у нас, имат и стратегическо значение за държавата, тъй като на тях ще се разчита и в бъдеще да развиват духовната култура и знание", мотивират се от ведомството на Денков. До тази промяна се стигна след предупреждения на ректори, че тези специалности вървят към закриване.

При определянето на приема ще се отчита и регионалната значимост на университетите, някои от които са единствени за няколко области, става ясно от съобщението на МОН. "Очакваме от всеки водещ регионален университет да излезе с програма - да каже какво очаква да постигне през следващите години на базата на перспективите за региона, на разговори с бизнеса и общините", коментира министърът. Крайната цел на промените според него е да се сведе субсидираният прием до около 60% от випуска. Сега университетите заявяват субсидирани места за 80% от абитуриентите и всяка година остават незаети бройки.



ЗАЩИТА

Наред с орязването на масовите специалности от МОН смятат да защитят направленията с критично малко студенти. Когато приетите кандидат-висшисти в дадено направление са под 15 души, министерството няма да може да намалява максимално допустимия брой на приеманите студенти за следващата година. По този начин ще се гарантира съхраняването на тези дефицитни специалности, смятат от ведомството.