"Нямаме неподменен водопровод. Нямаме неасфалтирана улица. Гледам хората да са доволни и повечето са доволни", гордо изброява Пенчо Геров, кмет на пирдопското село Чавдар. Обикаляме из общината, която се състои само от едно населено място. Кметът особено настоява да видим детската градина "Щастливо детство", която впечатлява с външен басейн и авангардно оформление. Следват още изненади - училището с изнесена класна стая, спортно-развлекателният център над селото, археологическият парк "Тополница" с останки от някогашно неолитно селище. Въпреки относително топлия ден улиците не са много оживени. Чавдар е на колела - сутрин хората се качват на колите и отиват да работят, вечер се прибират, обяснява Геров.

Селото неведнъж е сочено за пример - най-вече за това, какво може да се направи, ако еврофондовете се използват правилно. "Ако смяташ европейски фондове на глава от населението, сме в първата десетка в страната със сигурност", хвали се кметът.

Но освен европарите има и други причини Чавдар да е село за чудо и приказ. Местоположението също има значение. Почти всички населени места в бившата община Средногорие са относително заможни благодарение на трите големи предприятия - "Аурубис", "Елаците" и златната мина в Челопеч, които задържат хората.

Освен това на територията на общината се намира хвостохранилището на "Елаците", за което се отчислява концесионна такса. Може да се спори дали това е късмет (кметът твърди, че няма рискове за околната среда), но е факт, че от общо 2.12 млн. лева приходи в общинския бюджет за 2016 г., над 1.5 млн. лева са именно от концесии. Освен това селото има по-големи от обичайното постъпления от аренда и от продажби на общинска земя. И както вече стана ясно - от еврофондове.

В цялата община Чавдар живеят 1280 души и макар често да е давана за пример, тя всъщност е всичко друго, но не и представителна (в статистическия смисъл на думата). В Северна България има много села с подобен мащаб, чиито бюджети са десетки пъти по-малки.



Пари при пари отиват



Досега Чавдар е привлякло по различни европейски проекти над 11 млн. лева. Повечето са по Програмата за развитие на селските райони, но имат и проекти по старата САПАРД, по програмите за регионално развитие и за административния капацитет. Най-много средства са вложили за ремонт на улици и пътна инфраструктура, за енергийна ефективност на сградата на общината, училището и детската градина и за корекция на речното корито на р. Селска.

Не липсват и традиционните туристически атракции. В случая с Чавдар това са археологически парк (неолитното селище), увеселителен парк и спортно-туристически атракции, разположени в гората над селото. Не се виждат посетители, но кметът казва, че при топло време всеки ден идват ученически групи.

Освен това имат проекти, финансирани от ПУДООС (предприятието за управление на отпадъци) и от Публичната инвестиционна програма от времето на кабинета "Орешарски". Обновлението на центъра с изграждането на изкуствена рекичка усвоява 1 млн. лева от тази програма, като общината е доплатила почти още толкова. "Аз съм червен кмет, на мен тогава ми се падна", не крие Геров.

Всичко е стегнато и толкова хубаво, но няма деца, признава той. В училището се обучават общо 70 деца и паралелките са маломерни. Все пак населението през годините не намалява, което се дължи на завръщащите се от София пенсионери.

Дали ефектите от еврофондовете и благоустрояването на селото мотивират младите хора? Има различни измерения, казва Геров. През 2001 г. един декар дворно място се продавал за 3000 лв., сега се продава от 10 000 лв. нагоре.



По-старите къщи струват 15 - 20 000 лева, някои достигат 40 000 лева.



Кметът отбелязва, че преди два месеца младо семейство се е преместило да живее в Чавдар и добавя, че мнозина харесват селото, но всичко се определя от това дали има къде да работят.

Чавдар предлага препитание на малко хора. Има земеделски кооперации, хотел, търговски обекти, без да броим общинските учреждения.

"Нямаме предприятие, за което си мечтаем много", казва кметът. Има планове да създаде дървообработваща фабрика, като доразвие общинското предприятие, което сега се занимава с добив на дървесина. "Гората е наша, трябва да я ползваме, да не я продаваме като суровина, а да има овеществен труд", нарежда той. Надява се, че може да го финансира по горската мярка на Програмата за развитие за селските райони.

Той вече не е такъв оптимист за еврофондовете, защото кранчето се затегна за малките общини. "Дотук бяха суперлативи за европейските програми. От две години моето мнение се промени коренно", пояснява той. Тогава кандидатствали с два обекта, които са били отказани заради малкия брой жители.

Общината изпада от списъка и при сегашното разпределяне на повече от 600 млн. лева по селската програма (ПРСР). Заявили са три проекта за 11.6 млн. лева (довършване на улиците, подмяна на захранващ водопровод и път до съседно отдалечено село), които не са класирани.

"Въпреки че по техническа част всички ги харесват,



тъй като сме една от най-малките общини, не можем да наберем точките



Не виждам кога ще можем да се класираме. Лошото е, че се харчи ресурс, поръчваме да се правят проекти, съгласуваме, плащаме пари и накрая само защото сме малко населено място, не се класираме. Питам се не е ли по-добре да разпределят средствата по брой на населението в такъв случай. Сигурно сме похарчили 150 хил. лв., за да направим тези проекти", оплаква се кметът.

Кандидатите за процедурата за финансиране на селска инфраструктура надхвърлиха три пъти наличния ресурс, тъй като мярката бе забавена. Много общини, които изпаднаха при класирането, сега се оплакват, че критериите са били изменени. Липсата на публичност също засилва съмнението. Държавен фонд "Земеделие" обаче обясни, че промяната в насоките е с цел да не се допусне разпиляване на средства. Но според Геров проблемът е в малкия бюджет на мярката. Надяваме се, тъй като всички малки общини изпаднаха, някой да се сети и да увеличат лимитите, казва кметът.

За други дейности Чавдар се обединява със съседните малки общини като Мирково и Антон, за да може да получи финансиране. Но кметът не иска и да чуе за връщане на старото положение и общините Чавдар, Антон, Мирково, Челопеч, Златица, Пирдоп и Копривщица да се слеят. До 1991 г., те съставляваха община Средногорие с територия приблизително колкото община Своге. След това община Средногорие се разделя на седем общини "благодарение на един депутат от ВНС и враждата между Пирдоп и Златица". Сега Чавдар, Антон, Копривщица и Челопеч са самостоятелни общини, съставени от по едно селище, Пирдоп - от две. Само общините Златица и Мирково имат повече населени места.

"Много хора казват, че трябва отново да станем една община, защото ще е много по-мощна, ще се съкрати персонал и т.н. Ако това беше станало,може би Пирдоп и Златица щяха да бъдат по-хубави, но не и Мирково, Антон, Челопеч", не е съгласен Геров.

Кметът на Пирдоп е неговият син Ангел Геров. Той е за обединение. "Но те искат да обединят концесиите, които получаваме, да стегнат Пирдоп, а Чавдар да го зарежат. Това ще стане", разсъждава Геров. Той признава, че малките общини имат недостатъци, но настоява на предимствата, като посочва, че в Швейцария има общини с по 600 жители. "По-скоро въпросът е дали областите трябва да са толкова и дали да не се върнат околиите. Тогава може някои неща като транспортната схема, болница и т.н. да се администрират по-добре", смята кметът ветеран.



Малкият мащаб обаче не позволява на община Чавдар да предложи пълен набор публични услуги.



Училището с маломерните паралелки е само до осми клас. Няма и постоянно полицейско присъствие. Болница в селото също няма, на разположение са само личен лекар и стоматолог. Аптека липсва, но поне има две дрогерии. Бензиностанциите са в Златица и Пирдоп. "Малко са хората и икономически не излиза сметката", признава кметът.

Макар хората да са доволни от обновения си център и новата пречиствателна станция, споделят, че искат повече автобуси до София и близките населени места. "Сега сме пуснали една пробна транспортна схема, дано успеем да я запазим", разказва Геров. Междуселският превоз е губещ и се дотира от средногорските общини. За сметка на това интернет има почти навсякъде.

Но кметът е категоричен, че и в малките населени места трябва да има живот: "Докога София, Пловдив, Бургас ще растат? Кой ще остане да обслужва тази територия? Трябва да има хора, да има производство, да се обработва тази земя. Не мога да се съглася, че всички трябва да се съберем в големите градове", казва Геров.

Той не унива лесно. Общината опитва да осигури работни места по различни програми в туристическия център и дърводобива. Сега си е решил да търси резерви в земеделието, освен в дърводобива. В Чавдар има доста арендатори, обявите за изкупуване на земя са навсякъде, но рентите, които плащат на хората, са ниски (по 50 - 60 кг зърно на декар). В същото време общината се хвали, че при търг за 12 декара е постигната цена 1900 лева на декар.

"Има борба между отделните арендатори кой да вземе земята. Аз се различавам малко с тях по един въпрос. Те продължават да сеят жито и царевица, защото им е най-лесно, но други култури почти не засяват", казва кметът. Той обаче има планове. Наскоро общината е дала 187 декара под аренда за 10 години за отглеждане на орехи и лешници.

Някога тук е имало голяма зеленчукова градина, но в резултат на изпускане на замърсени води от стария рудник Медет, сега Тополница е мъртва и за отглеждане на зеленчуци вече трудно може да се говори.

Досега рентата на общинската земя е била 42 лева на декар, а на търга за ореховата градина е постигната цена от 114 лв. на декар, хвали се кметът, като пътьом добавя в сметката още няколко бъдещи работни места. Дали това ще е достатъчно да промени структурата на земеделието в Чавдар, е трудно да се каже.