|
| Работата на прокуратурата е да наказва всеки, който извърши престъпление срещу гражданите, фирмите, обществото и държавата. |
Мислите, че това са заключения на някоя община? Или пък на образователен инспекторат?
Или на някоя здравна инспекция? Нищо подобно. Става дума за изводи след неколкомесечна прокурорска проверка, започнала заради снимки на филии с лютеница, пуснати от родители в социалните мрежи. От фотосите се виждаше, че на децата се дават филии с прекалено малко количество лютеница и сирене. И заради всичко това прокуратурата се принуди да започне проверка. Тя пък, от своя страна, нареди на служители на Регионалната здравна инспекция да извърши общо 39 проверки в основни и средни училища, както и в обекти за производство на храни. И накрая всички вкупом обявиха, че "заключенията на извършените проверки не са установили нарушения на здравословното хранене на учениците както по отношение на стандартите, така и по отношение на влаганите суровини. Не били установени и отклонения от изискванията за срока на годност. Поради липса на закононарушения пък преписката е била прекратена, съобщиха в заключение от прокуратурата.
В случая обаче думата ни не е за това има или няма достатъчно лютеница и сиренце върху "подкрепителните закуски на учениците". А за това, че почти всекидневно обществото се информира как прокуратурата се занимава с язовири, с джакузита, с храни и правила за прием в детските градини, с незаконни общински такси,
с лютеници с предполагаема дрога в тях,
с гадателки и черни магии, с уволнение на един или друг и с какви ли не подобни неща.
Няма нищо лошо в това например прокуратурата да провери и да поиска от съда отмяна на дискриминационни текстове за прием в детски градини и училища, на незаконни такси за нощувки в хижа и на недопустими правила в общинските служби да се отказва обслужване на граждани със задължения към местната власт, на противоречащи на закона тротоарни такси и на всевъзможни други нарушения. Няма нищо лошо и тя да натърти, че има опасни язовири, че има опасни храни .... Или казано иначе - да извършва т.нар. надзор за законност. Но нали по закон и конституция основната, същинска роля на прокуратурата е да наказва за престъпление срещу държавата, обществото, природата, срещу здравето, живота и имуществото на всеки отделен гражданин.
Очевидно заради неспособна или страхлива контролна система обаче държавното обвинение на практика се е превърнало
в нещо като пожарна на повикване
Това превръща прокуратурата едновременно в нещо като агенция по храните, финансова инспекция, метрология, здравна инспекция, медицински одит, инспекция по труда и какво ли още не.
Всъщност, още преди няколко години, предишният главен прокурор Борис Велчев в прав текст обясни, че държавата има огромна контролна система - ветеринарни, санитарни, митнически, данъчни, Сметната палата ... И че те биха могли да бъдат по-ефективни. Той преброи над 36 контролиращи ведомства в България. И помоли политици, министри, висши чиновници и депутати да не си измиват ръцете с прокуратурата, а да видят те евентуално какво могат да свършат. Никой обаче не го чу. Напротив - и днес като гръмне скандал в държавата или самото държавно обвинение обявява, че започва проверка, или куп високопоставени особи се появяват в Съдебната палата за среща с главния прокурор. Така фактически прокуратурата се превърна в
национално бюро за жалби на депутати, министри и чиновници
И да си губи времето с проверки и разследвания по техни сигнали, вместо да преследва истинската - битова, организирана, икономическа, криминална, мафиотска престъпност. Още повече, че често въпросните сигнали се подават или за реклама, или за да си измие някой ръцете.
Всъщност, пак Велчев директно обяви, че "прокуратурата не е държавен юрисконсулт по всички нередности". И че не може да се очаква по бюрата на прокурорите да се хвърлят материали и да се иска обвинителите сами да намерят някакво престъпление.
И преди, и тогава, а и сега прокуратурата ясно дава да се разбере, че изобщо не е съгласна администрацията да им праща огромни обеми документи, без да е направен анализ къде би могло да има закононарушение. На никого обаче сякаш не му пука и статуквото се запазва...
Накрая се получава така, че дори самите инспекторати и контролни органи не си правят изобщо труда да разглеждат по същество материалите и изпращат насипно всичко в държавното обвинение с искане "да се види дали няма нещо".
Цялата тази работа така се е разраснала, че очевидно буквално блокира работата на държавното обвинение.
В общи линии 1700-1800 прокурори работят по 1 млн. преписки
Всеки и сам може да си направи сметката каква точно работа може да върши и свърши държавното обвинение.
Затова и този атрактивен двубой - между прокуратурата и огромната контролна система, не трябва да минава в периферията на политическото, обществено и държавно говорене. Тази битка определено си заслужава вниманието. Най-малкото защото държавното обвинение може да си позволи да каже гласно една публична тайна - че на практика десетките институции със стотици милиони левове от държавния бюджет май не правят нищо, само претакат документи и симулират дейност. А става дума за една солидна част от изпълнителната власт, която, от своя страна, не спира да си измива ръцете със съдебната и в частност с прокуратурата. С твърдения от рода - ами дадохме материалите на прокурор, или държавното обвинение не е направило нищо.
Преди време обаче дори
прокуратурата в прав текст обяви дори медиите за по-ефективни
от цялата контролна система в противодействието на престъпността. Че средствата за масова информация са "разкрили" почти равен брой престъпления с целия контролен апарат на държавата. Бяха цитирани данни на прокуратурата, според които тя се е сезирала и е работила по 1563 публикации в медиите, а получените от нея сигнали от контролните органи, като данъчни, митници, Сметна палата, финансови инспекции, агенции по храните и какви ли не още институции, били 1676.
Заради всичко това обаче на практика прокуратурата трудно си върши свойствената дейност. Затова и изобщо не е учудващо, че всяка година по 60-70 000 дела за извършени престъпления се погасяват по давност. И
извършителите им остават или завинаги неизвестни, или завинаги ненаказани
Наскоро имаше изчисления, че по този начин - или заради неразкриване на извършител, или пък заради дълги и предълги разследвания, за които постепенно е изтекъл давностният срок или за преследване, или за наказване, не са наказани над 1 млн. престъпления само за последните 15-20 години. Става дума не за какво да е, а за убийства, изнасилвания, кражби, грабежи, телесни повреди, измами, данъчни престъпления, за палежи, взривове и какво ли още не.
Всеки и сам може да си представи как 1700 прокурори могат да се справят и със смазващата престъпност, от една страна, и със смазващата безполезност на контролната система. Защото може ли да обясни някой кое би било по-ефективно - едно наказателно дело, което сигурно ще продължи 10 години с трите инстанции или една глоба за съответния нарушител - физическо лице или фирма, от 50-100 000 лв., наложена веднага?
Но за цялата тази работа и държавното обвинение си е виновно. Защото то не се научи да отказва веднага безумните сигнали. Защото понякога то само се заиграва с тях. Защото прокуратурата не подхваща контролните органи и техните ръководители за набеждаване или злоупотреба с власт. Няколко високопоставени да го отнесат - и всички ще разберат. Иначе няма спасение.
Пътят към блокиране и на без това задръстената наказателна система със сигурност е постлан с няколко хиляди сигнали и проверки.