Вече не сме сами. Не само малка България, вече на цяла Европа й се налага да търпи агресията и издевателствата над чуждия суверенитет, така присъщи на турската външна политика през последните няколко години. Куп западни държави дотам се стреснаха от безцеремонните опити на Анкара да развива политическа дейност на тяхна земя, че започнаха да възпират турските официални лица още на границите си. Решителна мярка, за която на нас никога не ни е стигал куражът.

А имаме причини, особено в последно време. Броени дни остават до предсрочните парламентарни избори, а сме принудени да стискаме зъби, докато Анкара по всевъзможни начини бута напред българския си галеник - "Обединение ДОСТ" на Лютви Местан и Орхан Исмаилов. Турски министър открито агитира българските изселници в полза на коалицията, а посланикът Сюлейман



Гьокче дори си позволи да участва



в неин предизборен клип. Кой знае какво друго се случва, което не знаем. И на този фон Анкара високомерно и назидателно ни обяснява, че всъщност ние сме били тези, които не са наясно какво е демокрация и "европейски правила".

Факт е, че нагнетяващото се през последните седмици напрежение между управляващите в Турция и Европа ни дойде дюшеш, тъй като окуражи родната дипломация за кратка задявка с турското правителството - заради бруталното му вмешателство в изборите у нас. Да не се заблуждаваме - ако германци и холандци (довчера най-горещи радетели на сближаването между ЕС и Турция) не бяха гракнали срещу Анкара, нашите едва ли щяха да посмеят да говорят за "директна намеса във вътрешните работи на България". Камо ли да си позволят предупреждения, че не трябва да се стига до "крайни мерки като скъсване на дипломатическите отношения", каквито отправи служебният премиер Огнян Герджиков.

Анкара обаче няма никакво намерение да се съобразява с плахите ни опити да защитим суверенитета и достойнството си. Това ясно се видя от реакцията на турското външно министерство, което грубо нахока българските власти, задето не позволяват откриването на повече от 35 избирателни секции за изселниците. Очевидно управляващите в южната ни съседка гледат на предстоящите избори като възможност за



утвърждаването на алтернативно турско политическо лоби



у нас и са готови да се възползват от нея на всяка цена. Така че - отсега да се готвим за километрични опашки пред секциите в Турция.

Всяко обяснение за безпардонното предизборно нахлуване на Анкара на родната политическа сцена обаче няма да бъде пълно, ако не се отчете политическата експанзия зад граница на турските управляващи, която катализира напрежението с Европа. Причината е предстоящият на 16 април конституционен референдум в южната ни съседка, който Ердоган инициира. Спечели ли гласовете на мнозинството турци, той ще може да промени устройството на страната от парламентарна в президентска република. При това с такива правомощия за държавния глава, които биха го утвърдили като неин пълновластен господар. Това е най-голямата битка в политическата кариера на Ердоган. За да я спечели, той е готов да пожертва всичко, вкл. отношенията си със своите доскорошни съюзници от ЕС и НАТО. Защото избирателите в самата Турция са разделени в отношението си към предлаганата им конституционна промяна и това придава ключова тежест на гласовете на турската диаспора в Европа.

Оттук и горещото желание да бъде спечелена подкрепата на европейските турци, оттук и агресията спрямо онези държави, които не позволяват на хората на Ердоган да агитират в полза на допитването на своя територия.



Сходството в подхода на турските управляващи



към Европа заради референдума и към България заради парламентарните ни избори е твърде голямо, за да бъде пренебрегнато. Сравненията просто се набиват в очи. И ако някой смята, че единственото, за което емисарите на Ердоган агитират българските турци с двойно гражданство, е коалицията на Местан и Исмаилов, много греши. Мобилизирането на подкрепа за допитването, навсякъде където е възможно, е далеч по-важна политическа задача за Ердоган от българските избори. И няма съмнение, че той ще ползва своите храненици тук и за тази цел (апропо, изгонената от Холандия турска министърка Фатма Бетюл Саянкая беше почетен гост при учредяването на ДОСТ м.г.).

Видни са и преките последици за нашите избори. Агресивната тактика на Анкара дава кураж на хората на Местан да се развихрят в предизборната кампания. А ДПС поставя в положението на човек, стъпил върху много тънък лед, който се чуди как да върви, така че да не го счупи и да пропадне. Местан може да говори колкото и както си иска за връзките между ДПС и Кремъл, докато бившият му шеф Ахмед Доган не може да му каже копче за Ердоган. Просто няма как - големецът в Анкара успешно се претвори в живото олицетворение на турската държава и всяка дума срещу него вече е равнозначно на атака срещу самата Турция. Да не говорим, че ДПС остава тясно обвързано с турските политически кръгове - не само с опозицонната Републиканска народна партия, но и с крайнодясната Партия на националистическото действие, която е основният политически съюзник на Ердоган.



Затова и ДПС на тези избори никакво го няма



А цялата му предизборна кампания се свежда по повтаряни до втръсване мантри за "правилния" патриотизъм, любовта и борбата с бедността. По-добре така, отколкото да се направи нещо, което да разгневи баш шефа, разсъждават в ДПС. И тихичко си работят по старите предизборни прийоми. А очернянето на Местан като турска пета колона оставят като задача на присъдружните на движението медии.

Всичко това обаче не ни казва нищо за това как ще минат изборите. ДПС загуби подкрепата на официалните турски власти - това поне е ясно. А от там пропадна и възможността да се ползва безпрепятствено от 300-те хиляди изселнически гласа. Поне част от този вот сега потенциално може да бъде пренасочен към новия фаворит на Анкара. Колко голям ще е този дял и дали ще окаже сериозно влияние на резултата, никой у нас не може да каже. Социолозите бягат от такива изследвания. Но статистиката сочи, че от 2001 г. насам ДПС е взимало между 30 хиляди и 90 хиляди гласа на парламентарни избори от чужбина. Остава да видим каква част от изселническия вот ще отиде в "Обединение ДОСТ". Това ще покаже колко реално е инвестирала Анкара в новата коалиция. Както и доколко е застрашено ДПС да загуби досегашните си позиции в българската политика.