|
| Проф. Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, а също и университетски преподавател по политическа психология и политически маркетинг. Има издадени няколко научни монографии и десетки научни статии. Главен редактор на списание "Психологични изследвания". |
- И той, и тя добре знаеха, че с такъв дебат рискуват твърде много. От американските кампании знаем, че такива сблъсъци са много наблюдавани, правят се анализи и оценки, измерва се обществената оценка кой е победил. Коментарите доминират кампанията и дават среда за неефективни манипулации. Такъв дебат може да наклони много везните в едната или в другата посока, а в нашия случай в момента те са в почти пълен паритет, което прави дебата високо рисков. Но е жалко от гледна точка на избирателите, които искат и очакват такъв сблъсък. Избирателят иска лидерите да се борят за него, да му изясняват тезите си, дебатирайки. Българската политика страда от липсата на лидерски дебат. Между другото, той не би трябвало да е само един, три например биха дали добра картина. Така загубилият в първия тур ще получи възможност за реванш, защото на всеки може да се случи да не се представи добре в определен ден. Чисто физиологически може да не е във форма. Знаейки, че ще има втори и трети шанс, лидерите би трябвало по-лесно да се решават на подобна стъпка.
- Защо тогава беше цялото надлъгване между Борисов и Нинова?
- И двамата се опитаха да използват темата, за да печелят точки. Борисов пръв вдигна телефона и предложи на Нинова да се срещнат, но постави условие в дебата да участват и експерти, вероятните бъдещи министри на ГЕРБ и БСП. Съгласете се, че в това предложение няма нищо лошо, даже е твърде обосновано. За мен отказът на БСП да представи лица показва, че там още не са готови да декларират избор на конкретни фигури за съответните постове. Може би с участието в такъв дебат, вътре в партията можеше да се появи напрежение с оглед резултатите след изборите и кой какъв ще е в новата власт. Това обаче не се изискваше в конкретната ситуация. Каквато и да е причината, несигурността в БСП дойде добре на Борисов, защото при него нещата са по-лесни. Той може да покаже министрите на ГЕРБ, защото излиза от управление с готови лица. Борисов използва ситуацията, за да каже: вие или не сте наясно, или сте в скрити взаимоотношения, за които не можете да говорите открито и може да се очаква след изборите да ни изненадате неприятно. От своя страна, Нинова не поема прекалено големи рискове и води кампания, типична за опозиционен лидер - шумна и атакуваща. Засега това поведение й носи ползи и БСП постигна неочаквано изравняване на силите.
- Изпусна ли си нервите Борисов с репликата, че "не е лошо да си дядо, лошо е да спиш с баби" по повод карикатурата със сексуален сюжет с него и Нинова? Или и това бе част от тактическо надлъгване?
- С тази реплика Борисов рискува да обиди без причина определена група избиратели. Немалко жени на възраст над 45 г. имат внучета и на тях репликата със сигурност няма да се хареса. Както и на мъжете им. Преди това Борисов беше нападнат няколко пъти и в крайна сметка реши да отвърне. Извън тази реплика обаче интервюто му по bTV беше добро - като послания и като отговори на обвинения на опонента. Защити се добре на всеки упрек на БСП и в същото време атакува на свой ред. Досега в тази кампания на Борисов като че ли му липсваше нещо - посланията за бъдещето, което отличават лидера от обикновения политик. Първата седмица от предизборната борба се разпиля в отговаряне на обвинения. Ако ГЕРБ и БСП се съветват от професионалисти, през оставащото време участниците в кампанията трябва да заложат на повече енергия, позитивизъм, визия за бъдещето. Друг акцент, който забелязах в последното интервю на Борисов и което ми направи добро впечатление, е, че той започна да говори за ценности, за идеологии, определи политиките си. Предполагам, че и той, и останалите около него ще заложат на още от това в дните до 26 март. В същото време Нинова също стартира лявото говорене, заложи на леви механизми за управление, на леви алтернативи.
- Защо тогава се чуват гласове, че между ГЕРБ и БСП няма съществена разлика и че след изборите двете партии се готвят да управляват заедно?
- Не съм съгласна с подобна теза. Самите партии също нямат интерес нито от нея, нито от евентуална коалиция. Разликите между ГЕРБ и БСП са огромни и ще стават все по-големи. Заради всичко това, за което вече говорих. Те влизат и все повече ще влизат в типичната си роля - на ляв и десен антипод. Колкото и на някои хора в БСП лявото говорене да не се харесва, защото те не са с леви ценности. Колкото и на някои хора в ГЕРБ дясното говорене да не се харесва. Дори да стане по изкуствен начин, като при артистите, с изиграване на роли, желателно е двете партии да влязат в правилата на играта с оглед тяхната институционална устойчивост и бъдещо окрупняване. Дори да трябва да се борят с вътрешни сили, идентификацията на БСП като лява и на ГЕРБ като дясна партия им е нужна с оглед разчистването на терена в център-ляво и център-дясно. Те и сега го правят, доколкото могат, но процесът не е никак кратък. А и постоянно се намира някой, който да го мъти.
- Впечатлява ли ви кампанията на някоя от останалите партии? Виждате ли потенциал някоя да увеличи процента си до 26 март?
- Не виждам много силни кампании, но предполагам, че може да има такива по места, на "терен". Що се отнася до медийните кампании, "Обединените патриоти" позагубиха енергия. Обстановката по границата се поуспокои и като че ли те нямат фронт да се разгърнат. Допускам, че през следващите дни ще се задълбочи темата "Европа на различни скорости" и че патриотите ще са сред формациите, които най-вече ще я експлоатират. Но тъй като проблемът е в развитие и по него липсва достатъчно информация, като цяло новините от Брюксел ще останат за след изборите, а развитието на този сюжет ще става все по-важен и определящ за българската политика. Реформаторският блок почти не го виждам и чувам. Направи ми впечатление, че неговите лица също не са много готови за дебатите - като конкретна подготвеност. Стоят уморено и говорят общо. В тази кампания ГЕРБ е подготвен с конкретни факти и данни, защото идва от управлението и статистиката е още в главите на основните му говорители. Останалите партии са "общология", залагат на това, че със самото си присъствие в студиото те вече са се позиционирали срещу опонента. Не е достатъчно. Затова смятам, че до момента кампанията не е силна, но може нещо по-интересно да се случва на терен, при личното общуване с избирателите. В този смисъл допускам, че ДОСТ може да бъде изненадата на 26 март, тъй като е типична теренна партия.
- Как се справят "Нова република" и "Да, България", чиито заявки бяха доста амбициозни?
- "Нова република" направи доста грешки преди началото на кампанията. На мен така и не ми стана ясно защо ДСБ трябваше да се преформатира в "Нова република", след като беше силно разпознаваем десен бранд. Да, носеше спомена за Иван Костов, но то всяка партия си има история. В същото време сега на Радан Кънев му се налага да обяснява къде не е в момента и лидер на какво е. Да направиш подобен ход месец преди старта на кампанията е тотална грешка. Въпреки че лицата на "Нова република" са отлично познати на десните избиратели, виждаме, че тя определено не се справя с разпознаването и доверието. Трудно ми е да преценя защо, дали заради лидера си, дали заради начина на говорене. Може би лицата й да не са достатъчно харизматични. Така или иначе, и нейната кампания не се отличава с нищо особено. Що се отнася до "Да, България", тази формация твърдо се е позиционирала като тематична партия, родена да се бори с корупцията и да реформира съдебната система. Нейният успех ще зависи от това доколко големите партии ще успеят да убедят избирателите, че са в състояние да се справят с тези проблеми. Появата на "Да, България" е знак, че големите партии в България са оставили терена празен и не са се справили досега с тях. Ако дадат ясна заявка, че ще направят достатъчно усилия в тази посока, естественият път на "Да, България" е да изчезне. Или обратното - да продължи да съществува и да набере сила.
