Демокрацията в България отстъпва позиции през последните години и основните причини за това са проблемите в съдебната система и корупцията, съчетани с влошаване на медийната среда и с възход на популизма и национализма. Изводът е на Института за пазарна икономика (ИПИ) и е направен въз основа на изследване, проведено в края на м.г. сред фокус групи от експерти, студенти и младежи. Процесът е започнал през 2013 г., когато пред обществото се появиха сериозни предизвикателства в сферата на политиката и икономиката. "Тогава страната навлезе в период на тежка политическа нестабилност и ерозия на демокрацията, което представлява сериозна заплаха за бъдещето развитие на България - се казва в анализа. - Докато икономиката се съвзе от кризата и вече расте с изпреварващ темп спрямо средния за ЕС, политическата и медийната среда се влошават чувствително". ИПИ стига до извода, че основното предизвикателство обединява проблемите на съдебната система и корупцията в термина "превзета държава". "Под "превзета държава" имаме предвид определен вид систематична политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции, в това число не само части от законодателната и изпълнителната власт, но най-вече и от съдебната власт", смята неправителствената организация.

Усещането за "превзета държава" се подхранва от влошаването на медийното пространство, което е все повече доминирано от зависими медии, а напоследък - и от пропагандни медии, се отбелязва в изследването. Допълнителен фактор за разрастването на негативните тенденции е възходът на националистическите партии и широко разпространения икономически популизъм. "Тези две явления се подхранват взаимно, тъй като политическите играчи, които експлоатират бежанската криза, са същите, които в най-голяма степен използват икономическия популизъм, за да печелят гласове. Нарастването на подкрепата за подобни партии кара и основните партии да навлизат в полето на икономическия популизъм", пише в анализа.

Тенденцията може да се обърне със създаване на широка коалиция за съдебна реформа, провеждане на дълбока реформа в прокуратурата и формиране на открит бюджет на съдебната система, смята ИПИ. По отношение на медийната среда препоръките включват създаване на ясни правила за разпределение или обозначаване на всички форми на публично финансиране за медиите, особено чрез европейски средства. Друго предложение е за реформиране на т.нар. правила за "предизборни кампании" и медийно планиране. "Тези правила са проблематични, тъй като насърчават различни схеми за източване на публични средства, отпуснати за политически кампании и ограничават качеството на публичен дебат, тъй като последният се пренасочва към съмнителни медии. В момента правилата на практика ограничават свободата на медиите преди изборите и някои медии биват изкуствено изтикани на преден план в хода на предизборната кампания", се казва в анализа на ИПИ.