Украинският президент Петро Порошенко все повече започва да изглежда като човек, който все повече губи контрола над властта, особено с последните си действия. След като в продължение на седмици той и представители на правителството обясняваха как блокадата на Донбас, наложена от украинските националисти, ще донесе загуби за над 3 млрд. долара и ще струва работата на десетки хиляди хора, внезапно държавният глава се обърна на 180 градуса и клекна пред исканията на радикалите. След това Съветът за национална сигурност и отбраната (СНБО) на Украйна спря транспортните връзки с неподконтролната територия. Това щяло да продължи до пълното прекратяване на огъня, оттеглянето на тежките въоръжения от Донбас, а също "връщането на национализираните предприятия". Последното бе предприетото от властите в т.нар. Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) именно заради блокадата. Тя е организирана от няколко депутати радикали и ветерани от доброволческите батальони, известни със своя краен национализъм, над които правителството няма никакъв контрол.

След действията на Порошенко последваха остри реакции не толкова от страна на Русия, както се очакваше, а именно от представители на Запада, който все повече показва, че не е доволен от действията на властите в Киев. Решението на Киев да блокира Донбас е "изненадващо" и противоречи на предишната политика на украинското правителство, заяви ръководителят на представителството на ЕС в Украйна Юг Мингарели. От Държавния департамент на САЩ също заявиха, че са били изненадани от действията на президента на Украйна и изразиха загриженост от влошаването на политическата обстановка в страната. Представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа(ОССЕ) Мартин Сайдик още изрази "лично разочарование и безпокойство" от променената ситуация, която "засилва напрежението между страните". "Това опасно развитие на събитията трябва да бъде спряно", каза Сайдик.



След това дойде най-болезненият удар за Киев,



след като Международният валутен фонд (МВФ) отложи за неопределено време обсъждането за отпускането на поредния транш за Украйна, както се предвиждаше. Причината за това бе именно решението на украинското правителство да прекрати търговските си връзки с бунтовната източна част на страната. МВФ трябваше да отпусне още 1 млрд. долара, но сега ще трябва да направи оценка на икономическото въздействие на мерките, взети от Украйна в отговор на блокадата и изземането на украински предприятия от бунтовниците, призна украинският финансовият министър Олександър Данилюк.

Малко след това Петро Порошенко пак се обърна на 180 градуса и отново разкритикува блокадата. Той заяви, че заради нея Украйна напълно е загубила контрола върху Донбас. "В резултат на блокадата Украйна загуби последната сфера на влияние върху тази територия", заяви Порошенко на заседание на Съвета за национална сигурност. "Заедно с това нанесен бе удар по националната енергетика, металургия и бюджета. Организаторите на блокадата излъгаха обществото, защото това не беше блокада (на отделни райони в Донбас - бел. ред.), а и за каква блокада може да се говори, когато там има дупка от стотици километри по границата, включително с Руската федерация? Всъщност това се оказа спецоперация, насочена да се изтласкат окупираните райони от украинския Донбас към Руската федерация", призна още президентът, цитиран от украинската телевизия 112. По думите му решението на СНБО на Украйна да спре транспортните връзки с неподконтролната територия е било принудително. То спря "хаоса, в който организаторите и изпълнителите на блокадата се опитваха да хвърлят цялата държава". Порошенко добави, че решението на МВФ да отложи обсъждането на въпроса за предоставяне на нов транш на Киев е последицата именно от блокадата.

На практика обаче опонентите на президента, които той се опита публично да осъди, фактически му натрапиха своя дневен ред - те карат държавния глава да действа все по-противоречиво, коментират повечето медии. СНСО цели да върне на властта "монопола върху силата, иззет от доброволческите съединения", участвали в блокадата, а междувременно "да свие патриотичния протест", разсъждава украинският аналитик Вадим Карасьов. "Лявата ръка не знае и не схваща какво прави дясната", казва руският наблюдател Денис Денисов, споменавайки за "шизофрения в украинската власт". Блокадата според него е пряко нарушение на украинската конституция. "От друга страна, Киев на официално ниво се отказа от териториите на Донецка и Луганска народни републики и от населението им. Досега никоя държава, заявяваща права върху определени територии, не ги е блокирала със свои решения", добави експертът.

По същото време пък стана ясно, че ДНР е започнала да изнася въглища за Русия, заявил лидерът на републиката Александър Захарченко. Този ход е предприет след блокирането от украинските радикали на железопътните връзки с Украйна. Захарченко също така подписа указ, с който линията между ДНР и територията под контрола на Киев



получи статут на държавна граница



Занапред минаващите през разграничителната линия ще трябва да се регистрират в пунктовете за граничен контрол, а пресичането й извън тях ще се наказва като нарушение на държавната граница. През февруари руският президент Владимир Путин подписа указ, според който в Русия вече се признават за валидни паспортите, издадени в ДНР и ЛНР. Граждани с такива паспорти вече имат право да отварят и банкови сметки в руски банки. Това на свой ред доведе до това, че Националната банка на Украйна (НБУ) забрани износа на капитали от подразеления на руски банки в страната. Според плановете на регулатора под санкциите ще попаднат Сбербанк, Проминвестбанк, ВТБ, БМ Банк и Ве Ес Банк. Ще им бъде наложена забрана за всякакви операции в полза на банките майки, включително предоставяне на междубанкови кредити, депозити, закупуване на ценни книжа, забрана за изплащане на дивиденти и други. Частните банки, опериращи на територията и на двете държави, няма да попаднат под обхвата на ограниченията. Към момента общо седем руски банки имат представителства в Украйна. От тях само Алфа банк и Укрсоцбанк няма да бъдат засегнати. Общият пазарен дял на петте държавни руски банки на украинския пазар е 8.6%, а пасивите им са около 1.3 млрд. долара. Сбербанк, Ве Ес Банк и ВТБ са сред най-големите финансови институции, действащи в страната. НБУ настоява, че мерките няма да повлияят на физическите и юридическите лица, които са клиенти на въпросните банки. Кремъл междувременно обеща, че ще предприеме мерки в защита на руските банки в Украйна.

Политологът от Киев и директор на Института за глобални стратегия Вадим Карасьов заяви, че в резултата на търговската блокада на Донбас страната може в бъдеще да се лиши от стратегическото пристанище Мариупол и Запорожието, където проруските настроения стават все по-силни заради икономическата криза в Украйна. Според него търговията с Донбас беше тази последната брънка, който свързваше региона с Украйна. "Сега тази връзка бе прекъсната. След това същото ще стане в Запорожието, където е пълно с хора, които чакат да дойде Русия. Те ще посрещат руските войски с цветя", каза Карасьов. Той допълни, че заради тази блокада Киев най-вероятно ще загуби и останалите под негов контрол източни области. "В крайна сметка Украйна въобще може да се разпадне", страхува се той.