- Господин Стефанов, защо в България цените на горивата преди облагане са сред най-високите в ЕС, а петролният бизнес твърди, че ги продават евтино?

- Числата не лъжат. Като се махнат данъците, които са сред най-ниските в ЕС, действително се оказва, че цените на горивата в България са сред високите в ЕС и тази тенденция не изглежда да се променя. Въпросът е каква е причината за високите цени. Възможно е да има поне три, а вероятно и повече различни обяснения. Най-разпространено в момента е мнението, че има картел или най-малкото монопол на пазара.

Ако се съди по обема на вноса на горива, трудно можем да твърдим, че има монопол. Но със сигурност можем да говорим за пазарно лидерство като основание за монополно влияние върху пазара. В рамките на българския пазар има една фирма, която контролира цялата верига на добавена стойност - от нефтените полета до бензиноколонките, което е учебникарски пример за възможност за монополно влияние. Едва ли някой от другите играчи би искал да влиза в ценова конкуренция с този играч, още повече че и за останалите по-високите цени гарантират по-високи маржове на печалба.

Второто възможно обяснение на високите цени пак може да бъде свързано с предпоставки за монопол, но този път гарантиран от държавата. Има много твърдения за законови промени, които толерират големите или избрани играчи, включително за осъществяване на нелегални сделки и контрабанда. За разлика от пазара на цигари, където имаше съществено свиване на контрабандата, при горивата не се забелязват подобни усилия.

За високите цени може да има и чисто пазарно обяснение, като липсата на достатъчно потребление. Или възприемането на горивата като пазар на луксозна стока, която голямата част от населението не може да си позволи. Поради това потреблението е ниско в сравнение с това в другите страни на ЕС, докато разходите на фирмите са същите. Това води до по-високи цени. Например, ако искате легално да си купите последен модел смарт телефон, в България той ще е по-скъп, отколкото в други страни в ЕС, защото няма търсене. Редно е държавните институции, особено Комисията за защита на конкуренцията, по убедителен начин да докаже в коя или комбинация от кои от изброените хипотези се намираме.

- Чака ли КЗК изборите, за да се произнесе окончателно за картела при горивата?

- Възможно е. Но по-важната причина е, че едва ли има капацитета да направи добър анализ. КЗК има сравнително нисък бюджет, който едва ли им позволява да извършат сериозен анализ дори на един пазар и съответно да направят изводите от него. В случая те са силно зависими и от други държавни органи - полиция, НАП, митници. Някъде беше споменато, че има открити електронни съобщения между компании, които говорят за сговор. Ако това се потвърди, ролята на полицията и прокуратурата ще бъде ключова. Хората подхождат с недоверие към темата, защото тя се политизира и е много чувствителна. Самите компании и тяхната асоциация могат също да подобрят усилията си да разяснят на клиентите защо цените са такива, каквито са.

- Цената на бензина влезе в предизборното говорене...

- Да обещаваш евтин бензин е може би една от най-популистките идеи, защото това е международен пазар. Той се доминира от големите петролни компании и държавата може да влияе само чрез намаляване на акциза и на ДДС, които формират половината от цената. Мога да предрека със сигурност, че в България това няма как да се случи, освен ако не излезем от ЕС. В момента страната ни е определила минималните прагове за акциз, т.е. оттук нататък ще имаме само движение нагоре. Дори да допуснем, че има монопол на пазара и той бъде премахнат, разликата със сегашните цени няма да бъде много различна от това, което имаме в Румъния и Гърция. А то не се измерва със значими проценти, а със стотинки. Но хората, уви, все още се подвеждат по популистки обещания за повишаване на заплатите и за намаляване на данъците. За сметка на това не се води дебат за данъчната справедливост в България, за това как данъците влияят върху стимулите на хората да се трудят и др. В резултат се плъзгаме по повърхността.

- Какво ни убягва?

- Трябва да се говори за това как и защо България продължава да изостава по доходи спрямо останалите европейски страни и какво може и трябва да се направи по въпроса, но не предизборно. Това е сериозен социален проблем, който влияе не само на качеството на живот, но и на функционирането на икономиката. Да вземем за пример енергетиката. В момента цените на тока се задържат изкуствено ниски, защото 20% от най-бедните българи не могат да си позволят по-голям разход. Едно поскъпване за тях ще означава намаление на потреблението им на стоки от първа необходимост като хляб, което очевидно никоя политическа партия не може да направи.

Въпросът за данъците е по-сложен и се третира като сбор от "свещени крави" като плоския данък и опростеното ДДС. Няма друга европейска държава с толкова ниски преки данъци, което логично в един момент ще доведе до невъзможност да се поддържат обществените услуги на равнище. А разходите за тези услуги се изравняват все повече в европейски мащаб. Затова например администрацията се опитва с такси да вкара повече пари в бюджета. Трябва да се мисли в перспектива, защото след години няма да има еврофондове, на които да се разчита. Тогава с какви данъчни постъпления ще се поддържат пътищата, пречиствателните станции, училищата и т.н., построени сега? Ще се озовем в гръцкия сценарий. И пак ще изникне въпросът за приватизация, което пък ще отвори другата кутия на Пандора за злоупотреби.

- Подновеният дебат за чакалнята на еврозоната част от предизборното говорене ли е?

- Не, не бих казал, защото това е нещо, с което не можеш да привлечеш избиратели. Явно служебното правителство смята, че това е тема, която трябва да се придвижи - вероятно от някакъв професионален интерес на някой от министрите или ръководството на БНБ. Аз смятам, че това трябваше отдавна да се случи - България, бидейки във валутен съвет, изпитва всичките негативи шоково върху общата валута, а в същото време не е част от еврозоната. Темата ще стане актуална едва когато страната ни наистина получи зелена светлина за присъединяване и се поднови разговорът за поскъпването на цените при приемането на еврото.

- Но това също може да има предизборен ракурс - не могат да се привлекат избиратели, но могат да се отблъснат.

- Да, така е. Технологичното въвеждане на новата валута може да доведе до поскъпване и този ефект го имаше и в Германия, и в други страни членки. И имаше сериозни брожения. Това, разбира се, е въпрос и на пазар - ако няма покупателна способност, търговците трудно ще си позволят да увеличат цените. В случая мисля, че тук става въпрос за политика - дали България трябва и иска да бъде част от ядрото на ЕС. Вероятно затова и кабинетът иска да покаже, че има желание България да бъде в Шенген и в еврозоната, да участва в Европа на една скорост.

- Съгласен ли сте с твърдението, че еврофондовете генерират корупция?

- Не, не съм. Не можем да кажем точно колко корупция има просто защото няма завършени дела. Да, проучванията на Центъра за изследване на демокрацията показват, че има корупция при търговете и тя е доста висока и в този смисъл еврофондовете не правят изключение. Нашите изследвания показват, че корупционният риск при обществените поръчки с европейски фондове е четири пъти по-нисък в сравнение с този при средствата от българския бюджет. При европейските средства по-големият проблем е друг - за целесъобразността на разходите и финансирането на спорни проекти заради самото усвояване. Ето и един пример - понеже трябва да се насърчават иновации и регионално развитие, а България не установи програми за регионално развитие, беше измислено като критерии за успех на проектите да се насърчават иновациите в Северозападна България. Съчетанието на тези две понятия - иновации и Северозападна България, е жестоко противоречие.

- Спорът "бизнес-държава" взе връх в последните десетина дни покрай скандала между "Уолтопия" и "София тех парк". Защо държавата не може да бъде добър мениджър?

- Няма ясни доказателства, че частният сектор е по-ефективен винаги, навсякъде и през цялото време, нито че държавният е непременно изначално лошо управляван. Конкретно за "София тех парк" има много неща, които могат да бъдат критикувани от самото начало на управление на проекта. И беше ясно, че в даден момент ще се стигне до сходни проблеми, при непрекъснатата смяна на ръководството и назначаването на политически свързани лица, без конкурс и процедура. И то за пилотен проект, за който има толкова малко хора в страната, които имат специализирано знание. Наистина притеснителното е, че дори след този толкова публичен скандал отговорът беше в същата посока - смяна на ръководството, отново без конкурс и без цялостна визия за управлението на парка.