Следващото управление на България ще е безпринципна коалиция от партии, които имат коренно различни геополитически и икономически идеи и предизборни обещания. В нощта след вота лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ще опита да състави правителство, но с "по-малко компромиси" в сравнение с предишното. Ожали се, че ГЕРБ често е отстъпвала "неразумно" в името на партньорите си преди, а сега няма да е така. Ако обаче заявяваните партийни ценности и принципи имат значение, това ще бъде една от най-компромисните и безпринципни коалиции в най-новата история на България.

Според окончателните резултати, обявени от ЦИК, ГЕРБ ще има 96 депутати, БСП - 80, "Обединените патриоти" и ДПС - по 26, а "Воля" - 12 депутати.

В първото си изявление след изборните резултати председателят на БСП Корнелия Нинова заяви, че социалистите няма да се коалират с ГЕРБ. ДПС се обяви за "ценностно мнозинство" в парламента, но вариантът открито да се съюзи с партията на Борисов засега не стои. Вариант за ГЕРБ са "Обединените патриоти" , с които да имат 122 депутати, плюс "Воля" на Веселин Марешки, която може да добави още 12. За съставяне на правителство е нужна подкрепата на 121 депутати.

Очаква се преговорите за съставяне на кабинет да започнат след няколко дни, но още вчера потенциалните партньори на ГЕРБ започнаха да си вдигат цената. Варненският бизнесмен Марешки директно поиска министерски постове в замяна на парламентарна подкрепа, като един от тях трябва да е министерството на икономиката. Съпредседателят на националистите Валери Симеонов също бе уклончив. "Възможно е да има правителство с ГЕРБ, възможно е и да няма", заяви той пред Нова телевизия и уточни, че най-важна била управленската програма, а ако преговорите се провалят, "патриотите" нямат проблем да влязат в коалиция и с БСП.

Самият факт обаче, че "Обединените патриоти" се очертават като незаобиколим водещ партньор, поставя в цугцванг ГЕРБ. Европейската народна партия (ЕНП), чийто член е формацията на Борисов, още в миналия мандат бе категорично против съюз с националистите. Това бе и една от причините Патриотичният фронт (ПФ) да не влезе открито в предишното управление. Реформаторският блок тогава бе смокиновото листо, зад което ПФ удряше рамо в парламента. В редиците на националистите сега е и "Атака", автор на най-острото антиевропейско говорене у нас след влизането на България в ЕС. Само преди десетина дни шефът на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер поиска крути финансови мерки срещу евроскептичните партии - да бъдат лишени от достъп до бюджета на ЕС. С предизборните си изпълнения на турската граница, при които Валери Симеонов почти повали възрастна жена, пречейки на хиляди изселници да влязат и гласуват, "Обединените патриоти" подхраниха имиджа си на "фашисти" според възприятията в Брюксел. Вчера Симеонов обясни, че не съжалява за действията си, а въпросната жена била много нахална, защото си знаела правата. Всичко това означава, че ГЕРБ, която се самоафишира като гарант за "европейския курс" у нас, ще влезе при коалиция с националистите в крайно противоречие и с ЕНП, и със себе си. Участието на националистите в управлението означава те да упражняват председателството на ЕС, което България поема на 1 януари 2018 г.

Огромни разминавания между ГЕРБ и "Обединените патриоти" има и по още един ключов въпрос - отношението към Турция. Борисов е в почти приятелски отношения с президента Реджеп Тайип Ердоган, привърженик е на дипломатична и мека позиция спрямо събитията в югоизточната ни съседка, а и нейната намеса у нас. В началото на 2016 г. Ердоган звъня посред нощ на Борисов, за да лобира за ДОСТ. В същото време националистите поддържат твърда позиция срещу Турция, а на изборите ДОСТ бе най-ярката им мишена. Борисов би влошил отношенията си с Ердоган при включване на патриотите в управлението, още повече че в публични изявления Валери Симеонов е наричал турския президент "човек психически лабилен, който го гони параноята". За националистите Ердоган иска да наложи диктатура в страната си.

Разминавания бъдещите партньори имат и по отношение на мажоритарния вот. Макар да е сменял често позицията си, последната версия на Борисов е в подкрепа на резултата от референдума, на който мнозинство се обяви за мажоритарна система в два тура. В предизборната кампания дори обеща нов Изборен кодекс веднага след старта на парламента, както и незабавен вот по новите правила. За Симеонов обаче мажоритарният вот означава Народното събрание да се напълни с "чалга певици, футболисти, мутри и всякаква друга паплач". "Обединените патриоти" обаче също искат спешен ремонт на Изборния кодекс, но в съвсем друга посока - тотално ограничаване на възможностите да се гласува в Турция. "Ние сме, бяхме и сме за провеждане на избори в Турция само в посолства и консулства", повтори той вчера.

Огромни са противоречията и в икономическите програми на двете формации. ГЕРБ е твърдо за запазване на плоския данък, а националистите настояват най-ниските доходи да се освобождават от налози. В програмата на "Обединени патриоти" фигурира и обещанието за 300 лв. минимална пенсия, което стана повод за разпра в предишния мандат и за провал на евентуално второ правителство в рамките на предишния парламент. При тях е залегнал по-нисък ДДС за учебници и лекарства, както и изискване 20% от данъците да остават в общините. В предизборната кампания дадоха и още ред "стопроцентови" обещания, които отсъстват при ГЕРБ - за час по патриотизъм в училищата, физкултура всеки ден, създаването на специално министерство по демографията, както и връщането на казармата.

Не е известно лидерът на "Воля" Веселин Марешки да е оповестявал програма, но в публични изказвания е поставял като незаобиколими условия при подкрепа на правителство две точки: "1.80 лв. цена на горивата" и "жилища от 300 евро на квадрат за млади образовани семейства". В областта на демографията "Воля" настоява за 1000 лв. помощ при раждане на всяко дете до трето, ако родителите са над 21 години и имат минимум средно образование. Както и за помощи на ученици, но само при успех над 4.50 и да нямат неизвинени отсъствия. Такива ангажименти, разбира се, отсъстват при ГЕРБ. В кандидатпрезидентската кампания Марешки се бе обявил и за сваляне на санкциите срещу Русия. ГЕРБ от своя страна следва плътно общата европейска позиция.

Ако ГЕРБ не успее да създаде правителство и върне мандата, БСП ще се нуждае от подкрепата на същите два партньора. Корнелия Нинова вече обяви, че няма да се коалира с ДПС, защото няма да прави една и съща грешка трети път. Програмите на БСП, ОП и "Воля" имат доста допирни точки в популистките обещания.