Най-накрая му хванаха цаката. Дълги години изселническият вот в Турция е трън в очите на родните партии. И как да не бъде? Повечето гласове от чужбина идват от южната ни съседка и досега неизменно облагодетелстваха ДПС (а от скоро и алтернативната етническа формация "Обединение ДОСТ"). Този път обаче противниците на Ахмед Доган и Лютви Местан излязоха с просто, но ефектно решение как да сложат прът в колелата на тази изборна машина - декларациите, че няма да гласуват на друго място, които пускат повечето избиратели зад граница, да се попълват на български език пред секционната комисия. Новото изискване очаквано предизвика страхотно объркване в Турция, където повечето гласоподаватели отдавна не са на "ти" с българския. Ако добавим към това и таванът от 35 секции в чужда държава, започва да става ясно защо пусналите бюлетина там този път са малко над 30 хиляди (на парламентарните избори през 2014 г. бяха двойно повече).

След изборите



някои започнаха да отварят бутилките



с шампанско, а други пиха по една студена вода. Сред празнуващите беше съпредседателят на "Обединени патриоти" Валери Симеонов, който даже се похвали, че организирал заверата в ЦИК, прокарала решението за декларациите. "Който иска да участва в изборите, да бъде така любезен да знае официалния език, на който се работи в България", неочаквано остро се включи по темата и служебният премиер Огнян Герджиков. Лютви Местан, който загуби най-много заради намалелите гласове от Турция, заклейми и двамата, че нарушават правото на всеобщо гласуване като де факто въвеждат образователен ценз. И се закани да съди българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От ДПС си замълчаха, вероятно защото безпроблемно влязоха в парламента (макар и в намален състав), а "достовете" бяха прецакани.

В интерес на истината въвеждането на мерки, които да ограничат масираното гласуване в Турция, се обсъжда от години. Досега обаче темата попадаше ексклузивно в говоренето на националистическите формации. Последните избори, които преминаха под сянката на



грубото вмешателство на Анкара



в българската политика, промениха това. Да вземем за пример Реформаторския блок. Преди месец-два десните внезапно заговориха, че "балансът между права и задължения е нарушен, защото напоследък у нас се залита в либералничене". И като мярка срещу това предложиха "мек образователен ценз - щом неграмотният не изпълнява задължението си по конституция да се образова, сам се лишава от правата си".

Реформаторите представяха това като израз на новата си идеология, която обозначаваха като "модерен консерватизъм". Не идеологически обаче, а чисто политически изглеждаха мотивите на Централната избирателна комисия, когато реши да въведе изискването за декларациите. Че такова нещо се е приело, вероятно нямаше и да разберем до самото гласуване, ако партия "Да, България" на Христо Иванов не беше сигнализирала, че секционните комисии в чужбина тайно получават нови инструкции два дни преди вота. ЦИК не пусна никакво официално съобщение, а решението й не беше качено на нейния сайт. Пълно информационно затъмнение, недопустимо при организирането на избори.

Малко светлина върху случилото се хвърлят протоколите от заседанията на ЦИК. Предложението за декларациите идва от члена й Владимир Пенев, избран от квотата на "Атака".



Мотиви не дава, просто настоява



да се допълнят указанията към задграничните СИК. От последвалата дискусия става ясно, че мярката е насочена срещу "контролиран вот при много сериозно вмешателство в държавната власт на Република България". "Гражданинът по конституция има тези права да гласува ... Кой знае, кой не знае български език, едва ли член на СИК или на дипломатическо представителство ще тръгне да уточнява. Първо, няма правомощия. Второ, аз не знам дали въпросният член знае български език, че да бъде учител и да ги изпитва", гневно контрира представителят на ДПС Ерхан Чаушев. Възраженията обаче не са чути и 19 членове на ЦИК гласуват "за" предложението. Против са 4-ма, от които 3-ма от ДПС и един, избран навремето от "Синята коалиция". Споровете по темата се подновяват и в деня за размисъл заради постъпили жалби срещу решението, както и сигнал от генералните консулства във Франкфурт и Мюнхен, че новото изискване "застрашава провеждането на изборите". Промяна обаче няма. Преките последици ги видяхме веднага - опашки и напрежение в изборния ден в Турция и порой от обвинения към българската страна, че нарушава правата на гражданите, гласуващи в южната ни съседка. Не гневът на Анкара обаче трябва да ни притеснява (макар че е добре да имаме едно наум и за това). А дългосрочните ефекти от въведената мярка.

На първо място, станахме свидетели на безогледно погазване на конституцията с политически цели. Основният закон изрично казва, че



изборното право е всеобщо



А ограничаване на права не се допуска, нито привилегии, основани на образование. Всичко друго е дискриминация. Затова, докато не се промени конституцията, въвеждането на образователен ценз под каквато и да е форма, е недопустимо. И опитите да се заобиколи фундаментът, на който се крепи правовата държава у нас, допълнително ще подрони и без това неимоверно крехките й устои. Такава висока цена просто не си струва, само защото родните националисти и президентът Румен Радев чрез служебното правителство искат да се харесат на обществеността.

Второ, съмнително е, че подобна мярка ще удържи и занапред вота в Турция на ниски нива. Преди изборите от там дойдоха рекорден брой заявления за гласуване - над 19 хиляди. Тези хора, подали предварително заявки, не попълват декларации в изборния ден. И можем да се обзаложим, че предвид добрата организация на изселниците (подкрепени от турската държава), на следващите избори заявките ще бъдат още повече.

И не на последно място, трябва да се замислим



дали искаме същото изискване да важи



и за избирателите у нас. А такова ще трябва да се въведе, ако държавата и политиците искат да избегнат обвиненията в дискриминация спрямо българските граждани в чужбина (вече има и "консервативни" напъни за образователен ценз, както се спомена). Да не забравяме, че зад граница се раждат български деца с българско гражданство, които обаче по една или друга причина не знаят езика на родителите си. Приеме ли се такава практика и у нас обаче, ще се изправим пред неудобната реалност, че в самата България има огромен, непрекъснато растящ брой неграмотни (първи сме в ЕС). При това не само сред ромското и турското малцинства, които родните партии така усилено експлоатират на избори. И тогава именно електоратът у нас може да се окаже реалната жертва на ценза, въведен от същата тази държава, която вече дори не може да научи гражданите си да четат и пишат.