Милионери, но само на хартия. Такива се оказват малцината щастливци, които в последните години са имали късмета да ударят джакпот - от държавното тото или от някоя от процъфтяващите частни лотарийни игри. Късметлиите далеч не могат веднага да се докоснат до милионите. Вместо това в най-добрия случай ще чакат 7 години, за да ги получат - на вноски. Така, освен че стават публични личности, без да могат да го избегнат, нямат никакъв шанс да се разпоредят незабавно със сполетелия ги късмет. Правилата в България, за разлика от други страни, не допускат еднократно изплащане на печалбата, макар и в намален размер.
Затова по-добре е да си леля Гошка, която получи накуп 54 млн. евро в Испания от спечелените 68 млн. евро, вместо бай Митко от Ямбол - най-новия милионер на хартия у нас.
На фона на масовите реклами за огромните печалби, които са на разстояние само на едно изтриване на билетче или на попълване на няколко числа във фиш с минимален залог, правилата на игрите остават някъде на заден план. В същото време лотариите и моментните игри са най-бързо растящият сегмент от хазарта. Полуделият по скреч лотариите народ далеч не е наясно какви са условията на изплащане на печалбите. Сумата, на която може да разчитат печелившите веднага след представянето на билета, е не повече от 500 000 лв. Остатъкът се изплаща на равни месечни или годишни вноски от минимум 7 години за държавния спортен тотализатор до 20 години за частните лотарии.
Така последният нашумял печеливш - 61-годишен шофьор от Ямбол, ударил рекордния за България джакпот от 12 милиона лева от "Националната лотария", ще взима по 500 000 лв. на година в продължение на 20 г. Макар сумата да е зашеметяваща за мнозинството българи, остава фактът, че

с нея в този период се разпорежда някой друг, а не печелившият

Организаторите на т.нар. мек хазарт се постараха през последните две-три години да зарибят млади и стари с бляскави реклами в най-гледаното телевизионно време и да внушат, че е много лесно да уцелиш печелившата комбинация и "да оправиш живота си", че и този на наследниците. На гърба на лъскавите лотарийни билети няма информация как се плащат големите печалби. Пък и кой ти гледа, докато търка на крак талончето. Но много трудно се достига до тази информация и на сайтовете на игрите.
Без много шум "Българският спортен тотализатор" промени преди две години правилата за изплащане на джакпота и от май 2015 г. той вече не се дава наведнъж. Спечелилите получават първоначално 500 000 лв., а остатъкът се превежда всеки месец по минимум 30 000 лв. в рамките до 7 години. "Ако сумата е много голяма, тогава месечната вноска ще бъде увеличена така, че да може да се изплати до края на 7-годишния срок. В противен случай печелившият ще получава по 30 000 лв. всеки месец, докато не се събере крайната сума", обясни преди време изпълнителният директор на тотализатора Дамян Дамянов. Спечелилите обаче нямат право на избор - за разлика от лотариите в други държави. Те не получават и лихва за остатъка.
Друго условие, въведено от тотализатора тогава, бе за публично оповестяване на всички, спечелили над 10 000 лв. Това правило може да е повлияно от частните лотарии с цел да се рекламира завяхващият държавен тотализатор, но е доста притеснително в страна като България - с висока престъпност и слаба съдебна система.
И докато

7 години все пак е обозрим период,

то опцията, която предлагат частните лотарийни игри, е много по-различна. "Националната лотария", организирана от "Ню геймс", определя следните правила за големия джакпот: при познаване на всички 6 числа на печелившия участник се изплащат 500 000 лева, а останалата част се изплаща за период от 20 години на 20 равни годишни вноски, считано от следващата календарна година. По тази схема получава печалбата си и най-новият милионер - 61-годишният Димитър Митев от Ямбол, който удари джакпота от 12 млн. лв.
Информацията как се изплащат големите печалби много дискретно е посочена на сайта на "Националната лотария" и може да се открие само ако настоятелно я търсиш. Няма обаче разписано черно на бяло какво се случва с неизплатения остатък от печалбата, ако междувременно човекът се спомине.
20-годишно разсрочено изплащане е предвидено и за печалби от 1 милион лева, като накуп се дават само 200 000 лв. или 100 000 лв. според правилата на различните скреч игри на "Националната лотария". Късметлията от "3 000 000 джакпот" например ще вземе наведнъж само 300 000 лв., след което в продължение на 20 г. ще получава по 135 000 лв. годишно.
Информация как другият голям играч - "Евробет", изплаща големите печалби от "Лотария България", пък изобщо не може да бъде открита. Нито на сайта на организатора, нито на гърба на билетчетата е посочено как се изплащат 1 млн. лв. в играта "Бинго милиони". Това става известно едва когато късметлията изтегли милиона и се свърже по телефона с "Евробет". Посоченият мейл за връзка връща обратно запитванията, ако някой предварително иска да разбере правилата за участие. Върху билета пише единствено, че "Евробет" гарантира изплащането на печалбите. Има и уговорка, че билетът трябва да е валиден, което значи не само да не е скъсан или смачкан, но и да не е сгънат.
Всички правила за изплащане на печалбите - ведно с недомлъвките - са

одобрени от Държавната комисия по хазарта

Именно тя легализира правилата, предложени от хазартните фирми. Въпросът е защо комисията е приела тези дълги срокове, които по никакъв начин не гарантират, че късметлията ще получи парите. Повече от сигурно е, че това няма как да се случи, ако спечелилият джакпот е на преклонна възраст. Няма отговор и на въпроса защо не се предлага никаква алтернатива при изплащането на печалбата. От колцентъра на "Националната лотария" ни увериха по телефона, че в случай на смърт сумите се наследяват, като "това се договаря с наследниците". От държавния тотализатор след два дни на размисъл отказаха да отговарят на зададените им въпроси. От ДКХ отговориха лаконично на въпрос на в. "Сега", че "правото на участника в хазартни игри да получи печалбата представлява имуществено право и в случай на негова смърт спечелената печалба е дял от наследството". А права върху него имат законните наследници, ако приживе тотомилионерът не е оставил изрично завещание кой да наследи неполучените милиони. Без отговор обаче остава въпросът какво се случва, ако през тези 20 години организаторът фалира. Изводът обаче е очевиден - спечелиш ли джакпота, по-добре пиши веднага завещание...
Правилата за изплащане на печалбите са само един от примерите за услужливото законодателство в интерес на хазартния бизнес. Да припомним, че през 2013-2014 г. лотарийните игри бяха "забравени" от режима на облагане по Закона за хазарта. "Невинният пропуск" от страна на депутатите в Народното събрание отряза в интерес на хазартните фирми десетки милиони от бюджета. Точно в този период билетчетата за изтриване навлязоха масово по лавки и други магазини и постепенно се превърнаха в мания.
Иначе играчите от сектора са склонни да дават и "благородно" оправдание за разсроченото изплащане на джакпотите. Директорът на дирекция "Информационни и комуникационни технологии" в Българския спортен тотализатор Веселин Кюркчиев например обясни преди време, че има изследвания, които показвали, че "бързото забогатяване при тотопечалба крие рискове за печелившия". Затова било по-добре големите суми да се изплащат по-дълго и на по-дребни порции.
Само че лихви за отложеното плащане не се начисляват. Но пък и печалбите от хазарт не се облагат с данъци, обясняват в своя защита от тотото. Това също е проблем на отложено или "неволно" забравено законодателство. Темата се повдига периодично, но заради видимата си непопулярност бързо потъва в забвение.
Но фона на благосклонното отношение на държавата

хазартът отбелязва рекордни ръстове

Коректни данни за оборотите в хазартния бизнес няма. За тях може да се съди косвено от събраните от държавата такси за упражняване на тази дейност. А през последните години тези постъпления бележат рекордни скокове. Организаторите на хазартни игри вместо данък върху печалбата плащат държавни такси, които влизат в бюджета на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Те се определят на базата на направените залози, т.е. колкото по-големи са залозите и повече хора играят хазарт, толкова повече такси плащат организаторите на игрите.
За 2016 г. събраните такси са в размер на 124.818 млн. лв., показват данните на ДКХ. В сравнение с 2015 г. (94.268 млн. лв.) увеличението е с близо една трета - 32.4%. Още по-висок е ръстът в предишните две години. През 2015 г. скокът е бил 60%, а през 2014 г. - 800%.
От ДКХ обясняват рекорда от 2014 г. с направената промяна в данъчното облагане на хазарта - въведената двукомпонентна такса за онлайн операторите - едногодишна такса от 100 000 лв. плюс 20% от разликата между направените залози и изплатените печалби, а при останалите - данък от 15% върху всички залози. Бурното развитие на онлайн хазарта и лотарийните игри е другата причина за увеличението на постъпленията от държавни такси. Принос за това освен едногодишното неволно "освобождаване" на лотариите от облагане има и други законови промени, приети през 2012 г. С тях от юли 2012 г. на практика бе разрешено талони за лотарийни игри да се продават и извън специализирани пунктове. Така скреч лотарията нахлу в бензиностанции, пунктове за продажба на вестници, хранителни магазини, пощенски клонове, на практика във всеки павилион.
Днес пазарът на лотарийни игри се поделя от трима играчи - "Ню Геймс" с "Националната лотария", "Евробет" с "Лотария България" (всъщност и двете свързани с Васил Божков) и държавния "Български спортен тотализатор", който през последните години също усилено започна да развива моментната лотария.
Именно от моментната лотария през м.г. в бюджета на комисията по хазарта са влезли най-много постъпления - 48 млн. лв. при 31 млн. година преди това. Което при коректно платени налози означава, че приходите на организаторите на тези игри са над 320 млн. лв. От тото и лото постъпленията са 32 млн. лв., колкото са и залаганията на спортни състезания.
Впрочем хазартните босове са длъжни да отчисляват и суми за социално отговорно поведение. С тях се финансират дейности за превенция - младите хора да не се увличат по хазарта. Включването на коя и да е телевизионна програма в праймтайма показва, че видимо парите за пропагандиране на хазарта са далеч повече и са по-лесноусвоими.

АЛТЕРНАТИВИ

61-годишната българка Гошка, която удари през лятото на 2016 г. джакпот в испанската лотария La Primitiva, е взела накуп печалбата си. Тя е можела да избира дали да плати 20% данък и да вземе наведнъж джакпота, или да получава в продължение на 20 г. сумата от 68 млн. евро. Гошка е предпочела първия вариант. По банковата й сметка са преведени 54 млн. евро.
Подобни опции за еднократно или разсрочено изплащане на големи печалби има в почти всички популярни лотарии. Американската Powerball например до 1997 г. изплаща джакпота само под формата на 20 годишни вноски, но днес предлага като опция превеждането на цялата сума след удържане на данък, който е различен за всеки щат. През януари 2016 г. бе ударен рекорден джакпот от 1.5 млрд. долара, като тримата късметлии можеше да избират дали да получат веднага 930 млн. долара, или да им изплащат 1.5 млрд. долара в продължение на 30 години, при което се получава месечна сума от около 416 000 долара.
Аргументът за плащане наведнъж дори и след удръжка е очевиден. Върху сумите, които ще се изплащат десетки години, не се начисляват лихви. В същото време намалената печалба при добро управление и разумно инвестиране за същия период от време може да донесе сума, далеч надхвърляща първоначалния размер на печалбата. За възможна алтернатива на разсроченото плащане на големите печалби в България засега не се споменава.



Приходи от такси от хазартна дейност

2012 г.	5 256 137 лв.
2013 г.	7 414 000 лв.
2014 г.	58 101 688 лв.
2015 г.	94 268 069 лв.
2016 г.	124 817 975 лв

Източник: ДКХ

МАНИЯ
Данните от две изследвания показват тревожните тенденции за все по-застрашителните размери на проблемното хазартно поведение, написа в. "Сега" през септември миналата година. Национално представително проучване от март на Института за социални изследвания и маркетинг показва, че почти половината българи играят хазартни игри, а 44% от тях редовно залагат на шанса си за лесна печалба. Само 10% обаче участват в игрите на късмета по-скоро за забавление. Мекият хазарт - тотото, лотото, залаганията, се предпочитат у нас. Над 44% от българите са пробвали късмета си в "Националната лотария" и "Лотария България". Почти толкова търсят късмета си и в Държавния спортен тотализатор. Покрай ниските залози в игрите на мекия хазарт се приема, че опасността от развиване на зависимост не е сериозна въпреки по-високата честота на участие в сравнение с другите хазартни игри - цели 15 пъти. Друго социологическо проучване, проведено сред ученици от Монтана и Видин, показва, че рискът от хазартна зависимост за подрастващите е твърде сериозен. 10% от младите хора на възраст между 16 и 19 години си купуват всеки ден талончета за изтриване, а 11% - всяка седмица. Според 83% от анкетираните билетите за изтриване са най-приемливият начин за опитване на късмета. Изследването сочи още, че 11% от учениците между 8-и и 12-и клас са изложени от висок риск от задълбочаване на хазартното поведение, а 9% вече са развили проблемно хазартно поведение.