След резултата от неделния референдум за конституцията с Турция, каквато я познаваме, е свършено, тя е история.

Архитектурата на нейното управление, създадена от основателя й Мустафа Кемал Ататюрк, бе демонтирана от лидера на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) след поредицата колебливи опити от страна на военните и на светския елит преди това. Върховенството на закона започна да се срива бавно след протестите в парка "Гези" и бе последвано от ерозия в разделението на властите и унищожаването на независимите медии.

Трудно е да не забележим поразителната



прилика с хода на събитията в Германия през 1933 г. :



пожара в Райхстага, Нощта на дългите ножове, референдума от 1934 г. Приликите създават силното усещане, че историята се повтаря. И не е чудно, че хората, които потръпват от това сравнение, вече са в шок - особено след като чуха острата риторика от победната реч на президента Ердоган, който обеща на екзалтираната тълпа, че един от основните му приоритети е връщането на смъртното наказание.

Това е една от възможните интерпретации. Другата е, че резултатът от вота в неделя бе финалният акорд, в който "периферията" на турското общество - селската и лицемерно набожна, си отмъсти на "сърцето" на старата република. Това бе наречено "тихата революция" от някои фигури в ПСР.

"Турската република без съмнение има сложна история", писа Стивън Кук от Съвета за външни отношения в есе под заглавие "Почивай в мир, Турция; 1921-2017" в сп."Форин полиси". "Тя е огромно постижение. В продължение на близо век едно предимно аграрно общество, което бе опустошено от война, бе превърнато в просперираща сила, наложила влиянието си в региона и отвъд пределите му. Но в същото време съвременната история на Турция бе и недемократична, репресивна и понякога белязана от насилие. Затова има здрава политическа логика в решението на Ердоган да иска трансформация на Турция, като даде повече власт на президента и така сложи край веднъж завинаги на възможността хора като него да стават жертви на републиката".

За мен бе болезнено да виждам



огромното разочарование на турските интелектуалци



- по традиция жилави и предимно клонящи към левия политически спектър. Всичко, което чувах по телефона или четях в социалните медии, бе мъчително отчаяние - съкрушително чувство за загуба. Това, което обединяваше хората от академичните среди, медиите или неправителствените организации, независимо от политическите им убеждения, бе, че се надяваха на демократични промени при управлението на ПСР.

Мнозина дадоха кредит на доверие на партията и на първоначалните й обещания и стъпки към ред, в който разделението на властите ще скъса порочния кръг на републиката. Те искаха да вярват в спазването на човешките права, в свободата и в прекратяването на десетилетния кюрдски конфликт. Но преднамереното отвръщане от демократизацията ги накара да се почувстват излъгани. Това усещане стана неоспоримо, след като миналогодишният опит за преврат, детайлите около който все още остават неясни, доведе до мащабни чистки. Заради това отчаяние и чувство за загуба можем да очакваме нова вълна на отлив на ценен човешки ресурс в следващите месеци и години.

Журналистите като мен - в родината или в чужбина, ще са поставени пред още по-големи изпитания след референдума.



Да се пише и говори за корупция ще бъде безразсъдство,



жестоките мерки срещу критичната журналистика ще продължат, а малкото останала съпротива сред медийните собственици ще изчезне.

Турските медии ще заприличат на тези в централноазиатските републики, където само онези, които са рупор на управляващите, имат право да съществуват. Неизбежно при тези обстоятелства епицентърът на независимата журналистика ще се премести извън Турция. Колегите ми вече осъзнаха, че мечтите им за достойна четвърта власт са били само илюзия.

"В крайна сметка Ердоган просто заменя една форма на авторитаризъм с друга", пише Кук. "Турската република винаги е имала недостатъци, но и винаги е съдържала надеждата, че... ще стане демокрация. Новата Турция на Ердоган зачерква тази перспектива".

Старата република вече бе крехка, ала сега й бе нанесен последният съкрушителен удар.

---------------------

Авторът е съосновател на Платформата за независими медии P24, колумнист и блогър. Неотдавна той стана лауреат на специална Европейска награда за печат заедно с "Гардиън" и "Шпигел".