В края на отоплителния сезон парното в столицата и в останалите големи градове, в които топлофикациите работят с природен газ, поскъпна средно с 22.14%. Причина е решението за рязко поскъпване на газа от 1 април - с близо 30 на сто. Повишението за София е 22.75%, а с парите от сметките компанията ще се опита да се вдигне на крака.

Срещу новите цени се обявиха и от ГЕРБ, и от БСП, които побързаха да "яхнат" протестите на потребителите. Общата теза е, че скокът не е икономически обоснован. "Когато цената на газа падаше, нямаше пряка връзка с цената на топлото, а сега има връзка - и то пряка. Заради поевтиняването на газа в последните години парното трябваше да поевтинее с 48%, но това не стана", изчисли от своя страна и омбудсманът Мая Манолова. Въпреки протестите новите цени станаха факт на 7 април и влязоха в сила незабавно.

Шефът на "Топлофикация София" Георги Беловски изрази задоволството си от повишението, защото то щяло да стабилизира компанията. Защо обаче общинското дружество в София, което със своите 122.1 млн. лв. текущи задължения е най-големият длъжник на "Булгаргаз", чака само и единствено на клиентите, вместо да оптимизира разходите и състава си? И защо собственикът - Столичната община - нехае за пореден път, въпреки че дружеството не се управлява добре, макар и начело да стои финансист?

Жалкото състояние на "Топлофикация-София" лъсна за пореден път при безпрецедентната авария в столицата, която в началото на февруари остави стотици хиляди на студено и без топла вода. Това повдигна въпроса за изпълнението на инвестиционната програма на дружеството и доколко адекватна е компанията при решаването на подобни проблеми, които освен бърза реакция искат пари. Тогава Беловски откровено призна, че



компанията е "изстискана, оглозган кокал,



а донорът на свежи пари са клиентите". Тогава на шефовете на дружеството се наложи спешно да изготвят "спасителен план" - серия от компенсации и неустойки, които да утешат потърпевшите. Компенсациите струваха на "Топлофикация" около 2.3 млн. лв., а причините за аварията и досега не са съвсем ясни. На този фон дебатът за инвестициите и свободните пари на компанията отново бе подновен.

Какво всъщност се случва в "Топлофикация -София"? И защо Беловски твърди, че финансите на столичното парно са дооглозгани? Проблемът е наслояван с години и дори самият директор, който идва от Общинска банка, вече трета година не успява да се справи с него и да вдигне дружеството на крака. Принос за това има и вече бившето ръководство на дружеството - "Топлофикация" изгоря с около 70 млн. лв. във фалиралата КТБ.

Покрай скандала с банката цялата управа на дружеството бе сменена, но и до момента никой не е понесъл персонална отговорност за блокираните пари. А общинари замазаха случая с обяснението, че причината всички средства на дружеството да са в една банка е, че така били икономисвани пари от такси и комисиони.

"Топлофикация-София" сега е общинско дружество, след като години наред



градската управа и държавата си играеха на пинг-понг



в усилията си за "по-добро" управление. Това се изразяваше в периодична смяна на собствеността от общинска в държавна и обратно, но и в съответното изчистване на натрупаните задължения. В крайна сметка през 2010 г. дружеството се върна отново в общински ръце, но местната власт така и не успя да подобри управлението му, да повиши събираемостта и да въведе мениджърски подход в управлението.

Дебатът как да се спаси парното мина и през идеята за приватизация, която се подновява на всеки няколко години. Но очевидно никой не смее да я предложи официално вероятно заради споровете и съмненията около "Софийска вода", макар там да става въпрос за концесия с общинско съучастие. Така в зависимост от проблемите софийската "Топлофикация" хем е на общината, хем се управлява самостоятелно, защото попада в графата "търговско дружество". Сега то отново се оказва в изходно положение и регистрира огромни дългове и явни проблеми при изпълнението на инвестиционната си програма.

Донякъде ситуацията е обяснима - шефът Георги Беловски е прав, че клиентите са основният източник на свежи пари. Но също така е вярно, че дружеството съвсем не успява да се справи с длъжниците си. Справка на самата топлофикация показва, че около 10% от клиентите на дружеството дължат между 3 и 6 сметки за парно. Над 5% пък са тези, които имат борчове от последните три до пет години. Все пак основната част от софиянци са коректни платци и около 84% от тях заплащат редовно или имат до две задължения. Но новият отоплителен сезон с новите цени тепърва предстоят.

На фона на задълбочаващото се безпаричие и риска от нови проблеми с финансите



парното смело залага ръст на т.нар. външни услуги



Бизнес планът на дружеството например показва, че за тази година плащанията по това направление е предвидено да нараснат с почти 4 млн. лв. и да достигнат 22.6 млн. лв. спрямо 19 млн. лв. през 2016 година. Харченето на пари за външни услуги всъщност е любим похват на част от държавните енергийни фирми, които всяка година дават милиони за анализи, оценки, становища и други документи със спорен ефект и понякога доста съмнително качество. Ако има добра новина, то тя е, че засега "Топлофикация-София" е далеч от "постиженията" на Българския енергиен холдинг, който през миналата година увеличи разходите си за консултанти със 112%.

Макар годината да е едва започнала, дружеството вече прогнозира отрицателен финансов резултат за 2017 г. в размер на 35 млн. лева. И се оплаква и от отчисленията за фонд "Сигурност на енергийната система" (5% от приходите). Но на този фон



планира да увеличи разходите за заплати



От харчовете се възмути и омбудсманът Мая Манолова, според която "средствата за заплати са увеличени с 2.5 млн. лв., а за 2017 г. са предвидени нови 4 млн. лв., плюс разходи за заплати".

"Всъщност за последните 5 години нетно персоналът се е увеличил със 120 души. Тоест независимо от загубите административно "Топлофикация" "обраства", заяви тя на едно от заседанията на Столичния общински съвет. Това не смути общинарите, които приеха бизнес плана на дружеството без забележки.

С колко на минус ще излезе дружеството през 2016 г. ще стане ясно, когато бъде публикуван финансовият отчет за годината. Очакванията са за загуба от 40.1 млн.лв. Подобен резултат се очаква и през 2017 г. (-35 млн.лв.), като причините са аналогични - фонд "Сигурност", цената на газа и намаляването на добавката за високоефективно комбинирано производство.

Проблемът обаче не е само в лошия мениджмънт. Регулацията на КЕВР също има вина. Години наред приемливата цена на топлото в София се плащаше от всички българи, не само от хората в столицата. Причината е, че "Топлофикация" произвежда и ток на преференциално висока цена - т.нар. "когенерация" - своеобразна форма на субсидиране на тецовете от гражданите и фирмите. Тя се включва в цената на тока и с нея бяха оправдавани, както и сега, повишенията на тарифите за електроенергия. Затова и от години бизнесът настоява за прекратяване на тази порочна практика. Именно защото КЕВР намали тази преференциална цена и се наложи разкото вдигане на цената на парното.

В решенията на регулатора има и несвойствени за него мотиви - основно социални, очевидно повлияни от политически натиск. Неслучайно и шефът на КЕВР наскоро призна, че цената на парното е била умишлено задържана през отминалата зима, в очакване на топлите месеци. И изрази надежда, че от есента тази цена може да се намали. Не спомена, че е възможно и обратното - да се повиши още, ако не бъде разбит монополът в доставките на газ и ако не се промени формулата за определяне на цената му.

В крайна сметка с новите цени на парното и топлата вода вероятно част от балансите на "Топлофикация-София" ще бъдат ревизирани нагоре. Така, и благодарение на регулатора, компанията ще започне да топи загубите си през цените вместо през оптимизация на дейността си. А важните въпроси като това кога ще се сложи край на кръстосаното субсидиране, раздуват ли се разходите за външни услуги, колко са просрочените задължения и към кого, защо фактурите и формулата за цената продължават да приличат на клиновидно писмо вероятно ще продължат да търсят отговор.