:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,659,138
Активни 468
Страници 1,703
За един ден 1,302,066

Българчетата са на второ място в света по тормоз в училище

15-годишните ученици у нас прекарват поне 3 часа в интернет дневно, показва нов доклад на PISA 2015
Нивото на стрес сред деветокласниците у нас е съизмеримо с това на техните връстници по света. Българчетата са подобаващо амбициозни и като никога, стоят добре по удовлетворение от живота - по дял на доволните сме на 13-о място сред 70 страни и административни райони. Това показва нов доклад от международното изследване на 15-годишните ученици PISA 2015, огласен вчера от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. За пръв път изследването, което измерва знанията и уменията на деветокласниците по математика, литература и природни науки, огласява данни за физическото и емоционално състояние на децата. Те са на базата на анкети за удовлетвореността от живота, очакванията за бъдещата реализация и техните притеснения.

Въпреки добрите новини обаче PISA, както винаги, откроява 15-годишните у нас и в една тревожна тенденция - всички показатели за тормоза в училище у нас са по-високи от средните за ОИСР, а по физически тормоз заемаме незавидното второ място сред 54 държави, включили се в тази част на изследването. У нас 9.1% от децата казват, че са били бити или блъскани от други ученици поне няколко пъти в месеца. Само Хонконг ни изпреварва по дял на учениците в тази група - 9.5%. Сравнително висок процент деца докладват същото в Япония (8.9%), Катар (8.8%), Тунис (8.6%), Латвия (8.4%). Делът на децата с това оплакване у нас е двойно по-висок от средното за ОИСР - 4.3%.

Макар и с по-малка разлика, у нас повече деца се оплакват общо от различни видове тормоз (24.7% при 18.7% за ОИСР) и че им се присмиват поне няколко пъти в месеца (12.4% у нас, 10.9% в ОИСР). Една трета от деветокласниците тук се чувстват аутсайдери в училище (в ОИСР делът е около 17%).

Смесена е картината по отношение на удовлетворението от живота - у нас и доволните са повече, и недоволните. Висока степен на удовлетворение от живота декларират 42.8% от децата у нас при 34.1% средно за ОИСР и благодарение на това сме на 13-о място по щастие в класацията. Ако недоволните в ОИСР обаче са 11.8%, то у нас са 13.9%.

Децата у нас са в златната среда що се отнася до обичайните тревоги в училище - 55% от деветокласниците казват, че се притесняват много, дори да са добре подготвени за изпит. Толкова е делът на тази група и в ОИСР. Почти половината ученици у нас - 46.2%, се оплакват, че много се напрягат, когато учат. За всички страни средно делът на заявяващите това е 36.6%. 61% от българските ученици се притесняват да не получат ниски оценки.

На фона на връстниците си в другите страни нашите деветокласници изпъкват с амбиции - 67.2% от тях казват, че искат да са от най-добрите ученици в класа си при 59.2% средно за ОИСР. 93.9% от българчетата казват, че искат да могат да избират от най-добрите възможности, като завършат (92.7% за ОИСР).

Родителите у нас се проявяват в различна светлина - от една страна, се интересуват по-малко от училищните дела на детето си, но пък от друга - по-често помагат при проблеми. 84.1% от българчетата казват, че говорят с родителите си след училище (86.1% за ОИСР), а 83.8% казват, че семейството се интересува какво става в училище (93.5% средно за изследването). 93.7% от нашите деветокласници обаче получават родителска подкрепа, когато имат трудности в училище, докато с това могат да се похвалят 90.6% от връстниците им в другите страни.

СЛЕД ЧАСОВЕТЕ

По начин на прекарване на времето извън училище децата у нас не се различават съществено от връстниците си и даже в някои отношения стоят по-добре. У нас например 78.3% от 15-годишните спортуват преди или след училище при 69.8% средно за ОИСР. По "висене" в интернет губят повече време спрямо средното за всички страни, но пък по това си приличат с другите европейчета. През седмицата децата у нас "прахосват" 187 минути дневно в интернет при 146 минути средно за ОИСР. Изглежда много, но толкова са в мрежата и 15-годишните в Швеция. Каквото е изпуснато през седмицата, се наваксва през уикенда - тогава дневният престой във виртуалното пространство се покачва на 211 минути, но толкова е и в Испания, Великобритания и др. Горе-долу по средата сме и по дял на децата, които закусват преди училище - 74.7% у нас, 78% за ОИСР.

9
2460
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
19 Април 2017 20:40
Изгодна ниша - измерване на неизмерваеми усещания...
Само се питам - на кое място са учениците в САЩ? Ония, дето всяка седмица някой ги стреля, ама за тях това не е тормоз...
-------------------
Сайтът на Генек
19 Април 2017 21:06
А, ама а-ааа, не може все втори. Втори по насилие, втори по умност (веднага след умните). Не може така. Да се взимат в ръце и - удри, удри.
19 Април 2017 21:18
А, ама а-ааа, не може все втори. Втори по насилие, втори по умност (веднага след умните). Не може така. Да се взимат в ръце и - удри, удри.


Ммм даа ,
Значи има си природни закони във възпитанието и обучението на подрастващите .
Демокрацията даде права на детето , но ги превиши.
Спря учителите да бият с показалката , и няма празно , те започнаха да си се възпитават по между си.
20 Април 2017 05:10
Почти половината ученици у нас - 46.2%, се оплакват, че много се напрягат, когато учат


20 Април 2017 08:09
Почти половината ученици у нас - 46.2%, се оплакват, че много се напрягат, когато учат.


Горките! Да се премахнат предметите Математика, БЕЛ, История, География, Физика и Химия! Да останат само Физ.въз и евентуално ИТ технологии, зер има игри дето не всички ги имат на смартфоните си!


П.П. Абе де гиди дърво неокастрено ...!
20 Април 2017 08:34
задвсички тези безмислици се крие по една банда усвояваща пари по различни програми, дебели пари.
20 Април 2017 08:46
Съществуването на напрежение в учебния процес не е за подценяване и смях.
При условие, че над 67% от децата са амбициозни да учат и да бъдат най-добри в класа, този процент на напрягащи се при ученето е тревожен факт. Той означава неразбиране на преподаваното учебно съдържание. И МОН трябва да търси причините за него. Аз не знам, някога МОН да е провеждало подобни изследвания. Да не говорим, че всяко училище трябва да ги прави периодично, а и всеки учител. Иначе се работи на тъмно. Кипи безсмислен труд.
Според мен водещите причини за това са две: 1) неадекватно за психическите възможности на ученика учебно съдържание; 2) лошо преподаване.
По първата - ние някак забравяме, че учебният процес е системна работа, която започва с простото и постепенно се усложнява. (Аз не мога да разбера, защо един първокласник, например, трябва да се учи на правопис чрез изучаване на звукови и буквени модели. Въобще моделирането и сравнителният анализ на модели за първокласник ли е??? И не се учудвам, че маса деветокласници после пишат "ШТе". )
По втората - най-често учителите просто възпроизвеждат учебници, монологично и абстрактно.
Да не говорим, че това изследване е правено при условията на действаща наредба с преобладаващо устно изпитване (2 към 1на срок), а то зависи от много фактори (учителски умения, атмосфера в класа, психическа устойчивост на ученика и т.н.) Самият учебен процес е едно лудо препускане и количествено натрупване (което се надяваме да подскочи от само себе си в качество, т.е. разбиране).
Е, няма как да стане. От тук и фрустрирането на децата и - агресия (насочена навън или към себе си)... Не знам защо искаме от децата да бъдат стоици в учебния процес.
20 Април 2017 09:28
Calina Malina
20 Апр 2017 08:46
Съществуването на напрежение в учебния процес не е за подценяване и смях.
При условие, че над 67% от децата са амбициозни да учат и да бъдат най-добри в класа, този процент на напрягащи се при ученето е тревожен факт. Той означава неразбиране на преподаваното учебно съдържание.

Уважаема Калина Малина, Вие по общи съображения на базата на едно изследване ли сте разтревожена, или имате реална представа за българското училище, за средния български ученик в момента. Амбицирани са, да. И родителите са амбицирани. За високи оценки без напрежение и усилие, неизбежни при усвояването на системни знания. Елате в първи курс на която и да е университетска специалност и вижте резултатите от амбицирането при пълно нежелание за каквото и да било напрежение.
20 Април 2017 15:34
В още една 'страхотна' класация сме на челното място! Велико!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД