Съдбата на прословутия референдум на "Шоуто на Слави" с времето все повече напомня на злощастната съдба на всеки горещ картоф - обречен е да си го прехвърлят от едни ръце в други. Минаха пет месеца, откак два и половина милиона се завтекоха да подкрепят дадени предложения - за които коментаторите се разделиха на две. Първата група твърдеше, че никой не е разбрал какво точно подкрепя, втората - че разбрали-недоразбрали, гражданите са се произнесли и властта трябва да уважи вота им. Скептиците напомнят, че в предишните два референдума гражданите също се бяха произнесли за ядрената енергетика и за електронното гласуване, но последици нямаше. Нито "Белене" изплува от славата си на място, в което първо потъваха пари, а после други пари полетяха навън за неустойки, нито електронният вот добута донякъде. По-късно се оказа, че ние



и машинно гласуване не можем да организираме,



пък какво остава за електронно. Оптимистите настояват, че миналото си е минало, но сега имаме възможност да претворим народната воля в действие. Аналогията с Брекзита е съвсем намясто - и тогава се говореше, че хората не са били съвсем наясно какво ще произведе антиевропейският им вот, но след като вотът се е случил, волята им трябва да бъде зачетена. С 10 месеца закъснение Брекзитът се раздвижи и запухтя към сложните коловози на институционалните преговори. На британския елит се пада да реши нелекия ребус как да извлече максимален позитив от губеща, на пръв поглед, ситуация.



Ребусът пред нашия елит също не е от най-приятните



Темите на референдума разбираемо заглъхнаха в хода на предизборната кампания, но след като пушилката се вдигна, пак навлязоха в дневния ред. "Шоуто на Слави" на два пъти благоволи да предупреди, че елита не го чакат добри неща, ако не се заеме експедитивно с промени в законодателството. Същото шоу пробва късмета си и в съда - за броенето на бюлетините - но там удари на камък. Значи ще се наложи да разчита на политиците, които два пъти заплаши с протестни действия. Знайно е, че политиците не обичат много да бъдат заплашвани. Но така или иначе, горещият картоф от известно време е при тях и не е без значение как ще го отиграят.

Както и досега, изглежда сякаш



референдумът има непоколебим защитник



в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов. И в края на предишния парламент, и преди началото на настоящия най-голямата сила охотно потвърждава, че стои зад вота на хората и към промени в изборното законодателство трябва да се пристъпи незабавно. В двата финални месеца на 43-тото народно събрание това не стана, а и практиката показва, че да залагаш всичкия си ресурс на поети от Борисов ангажименти, едва ли е най-смисленото решение. Мажоритарниците обаче се надяват не просто на думата на Борисов, а на интереса му, и по-конкретно на убеждението, че при наличните тенденции в обществените нагласи той би завоювал убедително мнозинство в един мажоритарен вот. Обществените нагласи, все пак, не са нещо статично и подлежат на промяна. Може ли Борисов да бъде сигурен, че винаги и по всяко време той и неговата партия ще доминират в над половината от страната? По принцип може, ако другите партии съвсем отслабнат, за което премахване или минимизиране на партийните субсидии ще се превърне в гарант. За да преминем към такъв вариант, парламентът трябва да вземе решение, а ГЕРБ в него няма абсолютно мнозинство. С други думи, контекстът се усложнява. Борисов е в преговори за управление с патриотите, които са твърдо против мажоритарно гласуване. Интересна гледка ще бъде една прясно сформирана управляваща коалиция, която се разцепва по първия дискутиран въпрос. Хубаво, нека се разцепи.



Откъде тогава ще дойде подкрепата?



ДПС от години е против. Някои биха казали, че няма реални основания да бъде против, защото има свои региони, в които е способна да избира депутати и мажоритарно, и пропорционално. Но след пробива на ДОСТ на 26 март тази сигурност вече не е толкова самоочевидна. За Марешки и неговата "Воля" не коментираме, те отсега създават впечатление на сговорчиви хора, готови при необходимост да се съобразят с народа. И последен елемент на уравнението, най-неясен впрочем, се явява БСП. Тя не се противопоставя на резултатите от референдума, даже напротив, но същевременно в нейните редици битуват и най-сериозните съмнения доколко той може да доведе до добри последици.

И ГЕРБ, и патриотите са единодушни в амбицията да правят правителство за пълен четиригодишен мандат. Ако това се случи, мажоритарното гласуване би могло да бъде наистина първият важен акт на новия парламент, но и последният, който ще бъде реализиран. Защото би означавало да гласуваме по новите правила през 2021 г., когато няма да е ясно дали народът ще си спомня за какво се е произнесъл някога си. Четири години за прилагане на още невзето решение, зад което няма сигурно мнозинство - едва ли звучи насърчително за мажоритарниците. Разбира се, годините може да не са, и най-вероятно няма да бъдат, четири. Само че имаме налице проблематика, която пряко засяга интересите на политическите сили, идеята за представителство и бъдещето на всеки един политически субект. И



всички ще бъдат крайно внимателни



какво точно ще предприемат. Законът е на страната на партиите - понеже референдумът така или иначе не достигна прага на автоматична валидност. И прочутата мажоритарна система в абсолютно мнозинство с два тура със сигурност не е единственият вариант на решение. Още повече че както гледаме, промени в изборното законодателство ще бъдат търсени и в доста различни посоки, например в ревизията на правилото за уседналост.

Не е изключено скоро "Шоуто на Слави" да се убеди, че всичко сякаш върви по техните искания, но нещата се получават според исканията на други.