Какво би трябвало да направи един собственик, ако притежава фирма, която не работи ефективно и само трупа загуби? Да я продаде или да я закрие. Не това е логиката обаче, ако собственикът е държавата, която издържа въпросните фирми с нашите пари и приютява там стотици верни партийни кадри. Години наред Агенцията за приватизация търси инвеститори за уж апетитните държавни компании, които да ги купят за много пари и да ги развият. Благодетели обаче не идват въпреки ниските данъци и евтината работна ръка. А малкото сключени сделки повече приличат на далавера. Последен е примерът с Дипломатическия клуб в Бояна, който бе купен от млади бизнесмени, които успяха някак си да съберат 8 млн. лева за сделката, след което набързо препродадоха клуба.

Сега



правителството смята да спре приватизацията



- тя отдавна била изпълнила задачите си. Фирмите, по спорен начин или не, вече били продадени и оставали само едни 2-3% от тях, към които от години така или иначе нямало интерес.

Новината бе съобщена от министъра на икономиката Емил Караниколов, който още с влизането си във ведомството обяви в духа на партията, от която е издигнат - "Атака", че няма да продава, а ще съживява държавните фирми. Подкрепен бе, разбира се, и от премиер-министъра Бойко Борисов, както и от финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев. "Оттук нататък ще развиваме дружествата, включително и тези в Министерството на икономиката и други ведомства, като например Военнопромишления комплекс", заяви Караниколов на първото заседание на кабинета на 10 май. Какво включват чисто новите планове на кабинета "Борисов", не е ясно, но е интересно, че те драстично се разминават с управленската програма отпреди десетина дни, където пише, че фондовата борса ще се развива, а продажбата на държавни дялове ще минава през нея.

Все пак някаква възможност за приватизация ще остане - обособени части от държавни фирми и техни дъщерни дружества ще могат да се продават. Това обаче ще става след решение на Народното събрание и по предложение на правителството. Затова и още отсега неофициално се говори, че



така ще бъдат пуснати и други части от АДИС



- "Агенцията за дипломатически имоти в страната", от която беше "откъснат" Дипломатическият клуб в Бояна.

Интересна е и метаморфозата на самия Караниколов, който само допреди седмици беше шеф на Агенцията за приватизация (АП) и твърдеше, че се скъсва от работа. Толкова работа имало, че ръководството си раздава и бонуси по критерии като "намиране на нестандартни решения на трудни проблеми", "активно участие по изпълнение на задачите", "ползване на чужди езици в работата" и др. Това става ясно от отчетите им отпреди няколко години. Дали и сега е така, не е ясно, защото от агенцията вече не публикуват справки. Трудно се намират дори отчетите на АП и плана й за работа за съответната година.

Колко шефове имат дружествата, които са обявени за продажба? Никой не знае. Ако част от тях са с по един - "Военно издателство", "Монтажи", "Овча купел", САПИ и др., то има и такива с по трима - ВМТ "Орбита", "Аудиовидео Орфей", Институт по маркетинг... Никой до момента не е правил и оценка колко струва издръжката на тези бордове и фирми, но част от тях трупат шестцифрени загуби. За никого не е тайна и че държавните фирми (с редки, редки изключения) са развъдник на корупция, връзкарство, нагласени търгове...

Тъй като в последните години няма особена приватизационна активност, и приходите са очаквано ниски. През 2015 г. например АП се закани да раздържави активи и да получи 147 млн. лева приходи. За цялата година се оказа, че



агенцията е събрала едва около 5 млн. лв.,



вероятно главно от следприватизационния контрол. При това в посочената сума влизат и постъпления от неустойки и глоби за недобросъвестни купувачи. Ситуацията през 2016 г. се повтаря, ако се съди от оскъдната информация, която се промъква тук-там. Самата агенция се оказа, че не може моментално да каже колко точно пари е събрала за 12-те месеца. От това страда и Сребърният фонд, в който би трябвало да влизат част от парите от сделките. Финансовият отчет на Държавната консолидационна компания (ДКК), в която влизат близо 20 фирми, също показва, че проблем има. Липсата на продажби е един от рисковете пред тези фирми, изтъкван от ДКК във финансовия й отчет за първото тримесечие.

Все пак някак несериозно стои именно Караниколов да предлага край на продажбите, при положение че самият той обясняваше доскоро, че АП не спира да работи и напълно оправдава щедрия си щат от 65 бройки. Никой дори не се замисля, че вместо тази полурота експерти са достатъчни шепа неподкупни юристи, които да завеждат искове и да печелят дела срещу купувачи, които не си изпълняват задълженията по приватизационния договор. Затова ако няма да има приватизация, не е ли редно да закрием и ресорната агенция и да спестим едни около 3 млн. лв. на година. Които могат да отидат за нещо по-смислено.