Законите, които регулират сектора за сигурност, трябва да бъдат актуализирани и усъвършенствани. Около това се обединиха вчера участниците в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикан от президента Румен Радев за пръв път в неговия мандат. Преди 2 г. предишното правителство на Бойко Борисов прокара пакет закони, които регламентираха системата за национална сигурност, както и отделните спецслужби. Миналата седмица обаче Радев обяви, че не одобрява проведената тогава реформа, която прехвърли цивилното разузнаване от държавния глава към премиера и поиска структурата да бъде върната на негово подчинение. От заседанието на КСНС не стана ясно кога ще започне преработването на нормативната уредба на сектора и в каква посока ще поеме. А премиерът Бойко Борисов подмина въпроса дали би се съгласил да предостави на президента контрола върху разузнавателната служба.
Участниците в КСНС се разбраха да се пренапише и стратегията за национална сигурност. Причината е, че документът е приет през 2011 г. при първото управление на Борисов и вече не отразява актуалната среда за сигурност. Румен Радев наблегна на идеята си за законови промени, "недопускащи намеса във вътрешнополитическия живот на страната". Неотдавна президентът лансира поправки в редица закони в тази посока чрез назначения от него служебен правосъден министър. Но претърпя провал заради предложението си да се въведе уседналост за всички видове избори. Вчера Бойко Борисов увери, че законови промени в тази посока ще има, но по въпроса какви точно и кога прехвърли топката на парламента.
На КСНС е било решено още, че основен приоритет става попълването на личния състав на сектора за сигурност, в частност въоръжените сили, където проблемът с недостига на хора е най-остър. В тази връзка ще се разработват конкретни мерки за стимулиране на служителите. А до 20 юни трябва да се изготви план за перспективите за интегрирано развитие на сектора, както и за разпределението на ресурсите за влизащите в него държавни органи и структури за следващите 5 г.
Пълен консенсус има около необходимостта до 2024 г. да се повиши делът на парите за отбрана до 2% от БВП. Както и да се ускори модернизацията на армията. Не бяха посочени обаче приоритетни проекти за закупуване на бойна техника. Борисов обясни, че обновление трябва да има в трите рода войски, а нова техника да се купува на разсрочено плащане за срок от 15-20 г. "Ако отидете във флота, ще видите, че с един специален бетон заливат дъната на корабите, да не потънат. Всичките родове войски имат нужда", обоснова се той. Миналата седмица президентът го критикува заради "всекидневната смяна на приоритетите" - първо Борисов се съгласи да се купят нови самолети, по-късно авиационната техника остана на последно място. Но вчера премиерът отрече да има конфликт с държавния глава по въпроса.
----------НА СВЕТЛО
Стенограмата от политическите консултации за кризата с КТБ, проведени при експрезидента Росен Плевнелиен на 29 юни 2014 г., ще бъде разсекретена, стана ясно след заседанието на КСНС. "Той (Румен Радев - бел. ред.) отговори, че ще я разсекрети. Ние какво да правим. Аз съм се съгласил", примирено коментира Бойко Борисов. Но изрази притеснение, че ако разгласяването на разговорите в КСНС стане практика, това може да създаде "дипломатически проблеми" на страната.