Просветното министерство предлага около 7% от училищата у нас да станат иновативни, което означава, че те ще въведат нови подходи в организацията, управлението и обучението си с цел подобряване успеха на своите ученици. Това става ясно от проект на просветното министерство, с който МС да одобри списък със 185 иновативни школа. Очаква се новият тип учебни заведения, които ще са с този статут през следващите 4 години, да започнат въвеждането на предложената иновация още от тази есен.

До крайния срок за кандидатстване - 31 януари т.г., 202 училища подадоха общо 207 проекта за иновации. Те са разгледани от специална комисия в МОН, в която са участвали психолози, социолози, педагогически специалисти, представители на научната област, както и личности с доказан опит при създаването и приложението на иновации в областта на образованието, науката и технологиите. Одобрени са 185 учебни заведения, от които близо 1/3 са от София. Всички те са заявили, че ще подобрят качеството на образованието чрез различни иновации.

46 от школата например ще въведат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението. Други 51 ще организират по нов начин управлението, обучението и образователната си среда. 88 училища ще използват нови методи на преподаване, а останалите 14 ще разработят по нов начин учебното съдържание, учебните програми и учебните си планове.

Настойчивите опити на "Сега" да разбере какво точно се крие зад думата "иновация" обаче удариха на камък. До редакционното приключване на броя от МОН не успяха да дадат повече конкретика какво например ще представляват новите методи на преподаване, само за една паралелка ли ще се отнасят те, или за всички ученици, ще въвеждат ли одобрените школа нови предмети, дали ще намаляват или сливат учебните часове, как ще променят образователната си среда и т.н. Няколкото училища, с които "Сега" все пак успя да се свърже, не можаха да формулират в какво точно се състои иновацията им и категорично отказаха коментар, докато не получат писмени въпроси. Единствено от 17-о СУ "Дамян Груев" в столицата, което е с ранно чуждоезиково обучение, обясниха, че иновацията им е свързана с началния курс и с преразпределение на времето за обучение от началния учител и учителя по френски език - целта е първият да поеме повече часове по самоподготовка, а вторият да има повече време за занимания по интереси, за включване на игрови похвати и т.н. Директорът Антоан Тонев е убеден, че промяната ще доведе до по-добро чуждоезиково обучение.



БОНУС

Новият тип училища засега няма да получават допълнително финансиране. Ако се реши да има такова, то ще е след първата година, когато се видят резултатите. Все пак предимството, което те ще получат, е по-голямата свобода да прилагат специфични педагогически методи или да въвеждат нови учебни предмети. Учебните им седмици например могат да са не 36, а 38, а 30% от учебното съдържание може да се преструктурира. Те ще имат право да удължават с до 10% общия брой на учебните часове от задължителната подготовка, а ако училището предлага нови предмети от професионалната подготовка, те не може да са над 10% от общия брой на всички часове за всеки етап. Иновацията би могла да бъде въвеждане на електронни продукти за развитие на речта, повече игрови прийоми, изнасяне на часовете сред природата и др. "Представете си в едно карловско училище да се въведе за 1-2 месеца интегративен предмет "Българско Възраждане", който да се изучава по български, история, география и музика. Така децата ще се потопят в този период, ще свържат отделните явления и ще се научат да мислят", онагледи преди време новия тип школа Асен Александров, директор на 51-во училище, който в качеството си на съветник на министър Меглена Кунева подготвяше критериите за иновативните школа.