Имаме си Документ за размисъл. Така кръстиха новата програмна харта на Еврокомисията. Е, да размишляваме. Според брюкселската легенда тази харта идвала да допълни мартенската Бяла книга, замислена лично от първия европеец Жан-Клод Юнкер: да посочи варианти за бъдещото на Европейския съюз. Новите тезиси имат по-тясна цел: "задълбочаването на икономическия и паричен съюз". Бялата книга на Юнкер задаваше въпроси в бъдеще неясно време. Очертаната хипотеза: Евросъюзът първо трябва да се върне назад, да се отдели един нов, вътрешен съюз - Еврозоната, а периферията да го следва незнайно как, на различни скорости. Новият програмен документ дава точно обратен отговор на базовата хипотеза на Юнкер и той е, че



Евросъюзът тръгва към конфедерация,



ще стане единен икономически субект, с обща валута, обща икономическа политика и общ бюджет, макар и съставен от политически автономни и запазили национален суверенитет държави. (Този суверенитет ще се свива постепенно, докато стигне до парадната държавност на Княжество Лихтенщайн в пределите на Швейцарската конфедерация.) Разбира се, думата "конфедерация" никъде не се споменава в Документа за размисъл. Но така се нарича тази форма на държавно устройство, която Евросъюзът трябва да приеме по план до 2025 г. За разлика от Юнкеровата Бяла книга новият документ не е покана за дискусия. Вярно, казва се "Документ за размисъл" (в оригинала "reflection paper"), но това не значи, че сега ще почнат дискусии. Няма, това е план, това е решено - вземи го или бягай. "Размисълът" (reflection) е за домашно упражнение на периферните държави, всяка от тях трябва самостоятелно да реши ще ходи ли със стадото, или ще върви където ще. Това е



"предложението, което не можеш да откажеш",



за което пуйчихме цяла седмица, след като зам.-шефът на Еврокомисията Домбровскис огласи, че се чака покана към всички държави в Евросъюза да встъпят и в Еврозоната. Наивниците се възрадваха, че шефовете не само ще отворят вратата на кошарата, известна като Еврозона, а ще ни захлебят със сладки примамки. По-опитните подозираха, че няма да е така весело и че примамката върви с тояга за покарване на по-вироглавите, такава е класическата германска комбинация за убеждаване на размишляващите:



Zuckerbrot und Peitsche



(сладкиш и камшик; Zuckerbrot е хляб, замесен със захар, хляб с идея за козунак). Които като мен са учили германския правилник (Ordnung) в Германия и по германски, знаят, че сладкишът в комбинацията е само символично допълнение към камшика. В цялата германска история не е известен един случай на някого да са дали сладкиш (дори и прост Zuckerbrot). Философското обяснение е, че символичният сладкиш е опцията сам да се сетиш къде да вървиш, преди да те упътят с камшика. За жалост не съм вещ франкофон, а само начинаещ франколис (lis, фр. чета) и не мога да доловя френската компонента в неустоимото предложение. А тя е важна, защото "документът за размисъл" има осезаемо двойно авторство. В него се откриват цели и нешлифовани диаманти от размислите на известни финансисти. Приносът на колегата Емануел Макрон (доскоро старши съдружник във финансовата къща "Ротшилд") за избора и функциите на един



финансов министър на Европа



можем да прочетем чист и непокътнат в брюкселската компилация, а общият европейски бюджет е обяснен точно, както колегата Шойбле би описал поверената му хазна - повече по въпроса виж на http://www.bundeshaushalt-info.de. Новите евротезиси са почерпили от трудовете на колегата Маркус Брунермайер, професор в Принстън (САЩ) и съветник в Бундесбанк, идеи за бъдещите нови облигации, с които ще финансираме дефицита на европейския икономически и паричен съюз. Те няма да са "еврооблигации", емисия на Евросъюза, по които всяка държава става длъжник. Не, бъдещите Europaische Sicherheitsbonds (европейски гарантирани облигации, неясно защо наречени в българския превод на тезисите "европейски сигурен актив" - всяка облигация със сигурност е пасив на емитента) според Брунермайер ще са съвместни емисии на държавите в ЕС = Еврозоната. Ще са два вида: приоритетни (senior), по които евродържавите ще дължат солидарно (т.е. инвеститорът ще получи дължимото дори и ако някои от държавите - емитенти, напр. Гърция, Италия, фалират и спрат плащанията) и високодоходни - но който ги купи, сам ще носи риска от фалит на отделните държави - до размера на дела им в емисията.



Няма нужда и възможност за преразказ



на цялото четиво за размисъл. Неговите 40 страници трудно ще се поберат в стотината реда на този коментар. Добре е всеки да почете и да помисли сам какво ни чака в бъдещата Еврозона, конфедерацията, наричана още Европейски съюз. А ни чакат обща икономическа политика, нов, пряк контрол от Брюксел върху икономиката и най-вече върху финансите на страните членки, чакат ни Европейска финансова служба (Eurofinanzamt?) и Европейски валутен фонд. Но което е най-важно за нас, а не го пише в документа:



България влиза в Еврозоната преди 2025 г.,



най-вероятно до 2-3 години, заедно с цялата група държави от Евросъюза, които засега са извън единната валута. След 2019 г., когато по план ще завърши подготвителният етап на новия съюз, Еврозоната ще бъде "обявена за официална конфигурация на Съвета", т.е. който не е в Еврозоната, е вън от висшия орган на Евросъюза - Европейския съвет, и се е самоизключил от ЕС. За България новините са изненадващо добри, нов шанс, който не сме нито извоювали, нито (честно казано) сме заслужили, обаче получаваме възможност да строим новата Европейска конфедерация. Както се казва "барабар с мъжете".