Наглостта на управляващите отново лъсна, по ирония на съдбата с най-голямата им гордост - операция "Наглите".

"Колегата Цветанов с един багер копае и вади трупове", хвалеше се едно време Бойко Борисов пред сащисаните германци, поканени в Берлин да чуят за успехите на новата ни власт. Жалко, че няма да им каже и как при неговото управление



опасните рецидивисти получиха неочакван подарък -



да могат да излизат от затвора, без да са излежали 2/3 от присъдите си и без да им е останало по-малко от 3 години от наказанието. При това да имат право да не си доизлежават наказанията всеки път, когато бъдат вкарани в затвора. Тоест всеки рецидивист може да влиза за малко в затвора и бързо-бързо да излиза.

Че нашата държава никога не е имала ясна наказателна политика, се вижда от Наказателния кодекс, който е кръпка до кръпка. И все пак, когато ти кажат, че имаш огромен проблем със затворите, че те са смърдящи дупки без елементарни условия - Дикенсов вариант, приличието и нормалната визия за управление изискват да не започваш с най-големите кожодери. Ако искаш да поразредиш затворите, по-нормално е да предвидиш облекчения за хората с по-леки присъди. Още повече, когато никой не си и помисля да препоръча точно рецидивисти да излизат на свобода.

Целият скандал с "Наглите" кой знае защо се плъзна единствено по лайстната имат ли право осъдените сами да искат предсрочно условно освобождаване. Това им е било разрешено с поправка в НПК в предпоследния работен ден на парламента през януари. Нека имат,



не това е същественият проблем



В пилотното си решение от януари 2015 г., което почти никой от политиците и журналистите, коментирали случая, не прочете, се казва, че затворниците масово не получават съдебна защита, когато над тях има издевателства. Подробно се описва, че съдилищата много често не разглеждат дали е било налице нечовешко или унизително отношение, нито им присъждат обезщетения. И се говори за гадните битови условия.

Когато Страсбург се произнася по делото "Нешков и други срещу България", правосъден министър е Христо Иванов. Две седмици преди да подаде оставка, екипът му публикува за обществено обсъждане законопроект, в който се предлага механизъм как затворниците да имат пряк достъп до съда, когато се оплакват от унижения и издевателства в затвора. Предлага се и да спре порочната практика затворническата администрация да преценява дали да прати в съда жалбите на осъдените за предсрочно освобождаване. Намерено е друго решение - началникът на затвора да е длъжен да изпраща молбите в съда автоматично. Идеята е, че така ще се спре изнудването на затворниците да дават пари или лъжливи показания по разни брадясали дела.

Това са поправките на Иванов и те са изхвърлени в кофата. Екипът на Екатерина Захариева половин година по-късно решава да даде пряк достъп до съда на молещите за предсрочно освобождаване и това не е проблем.



Проблемът е в неочакваната поправка в НК,



развързваща ръцете на съда да пуска рецидивисти. И политици, и експерти, и журналисти панически избягват да коментират този факт. Защо ли?

Проектът на Захариева, който е приет от Министерския съвет с аргумента, че с него ще се подобрят условията в затворите, е мотивиран и с една обща препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2003 г., в която се препоръчва на всички държави да въведат възможност за предсрочно освобождаване, както и да си решат проблемите в затворите. Даден е съвет, че щом една държава не може да осигури нормални условия в местата за лишаване от свобода, е редно да не допуска пренаселеност. Посочени са варианти: предсрочно освобождаване, право на затворниците да искат по-лек режим, условни присъди. По последния показател България би трябвало да е шампион, след като дори спецсъдът, който гледа дела срещу организираната престъпност, налага предимно условни наказания.

Фактите обаче явно нямат значение за управляващите. Те се втурнаха да обясняват как не разбираме благородните им "европейски" замисли. За жалост няма нищо европейско, просто по стар навик мушмороците във властта намират европейски оправдания за безобразията си.

Както винаги най-ефектен е Цветанов, който наскоро имаше често вземане-даване със съда - беше подсъдим по 3 наказателни дела, с частна жалба го съдеше и съдия Мирослава Тодорова. Той веднага мина в кръгова отбрана и изля обвинения срещу съда, "Наглите" и журналистите, като пропусна да коментира факта защо той с личния си глас развърза ръцете на съда да освобождава рецидивисти.

Като дълбок познавач на човешката душа бившият министър обяви и че заловените по негово време престъпници са непоправими.



Кой всъщност е Цветанов да твърди дали някой се е поправил



или не, след като разследващите, ръководени от него, не успяха да открият парите от откупите - говори се между 3.5 и 6 млн. лв., нито намериха доказателства за повдигане на обвинения за изнудване, поради което тези пари бяха ей така опростени на бандитите.

И апропо, четиримата от бандата, които са в затвора, според медийни публикации от самото начало работят като чистачи, строители, лавкаджия и помощник-библиотекар. Единият ходел на курсове по английски, компютърна грамотност и рисуване. Друг преминал курс по програмата "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН". Трети посещавал групова програма "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето". Преди две-три години и за самия Цветанов имаше риск да посещава същите курсове.