Властта може всичко, убеждава ни целокупният национален печат, който е преди всичко независим и обективен. Без да се поддава на нейното (на властта) влияние, той изрежда заслугите й, които са всекидневие. Примери:

"Стандарт" - "Властта спира шума по морето". Има да се ослушвате дали сте стигнали вече морето, когато се запътите през лятото в отпуск. Щом стигнете, ще знаете на кого да благодарите персонално - на вицепремиера Валери Симеонов, който се разпоредил след полунощ да не се чува никаква музика из курортите. Добре, че все пак ще остави шума на вълните.

Ако сте изнервени от държавната бюрокрация, и на тези мъки иде край благодарение на топлите грижи на властта. "Труд" обяснява: "Глобяват мудни чиновници за калпава работа". И няма мърдане, защото предстоят промени в Административно-процесуалния кодекс. Чрез тях държавната каса ще се пълни направо от мързеливите чиновници. Но не са забравени и потърпевшите, които се оплакват от тяхната мудност, защото "текстовете ще увеличат размера на държавните такси" за съдебни дела.

Възможно е вече да нямате доверие на съдебната власт. Не сте прави и това е видимо в "24 часа": "В Съдебната палата в София зрелищен арест на прокурор". Сгафилият магистрат "помагал на бандата на плевенския бос Куката". Сбъркал е боса явно. То и в тая работа трябва да знаеш на кого да кадиш тамян.

За повече ред и порядък в съдебната система и "Монитор" се труди неуморно, като улеснява читателя с определянето на добрите и лошите. "Грантаджиите в тоги с организирана атака срещу Темида", пише с публицистичен патос изданието. Редакционното копие е хвърлено по председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, защото... просто защото е от лошите, а как точно е проявил лошотията си, няма значение.

Така или иначе, здравите сили бдят - и така властта винаги е в ръцете на добрите.