Освен меки като на бебе, главите трябва да растат всяка година, за да има повече място за реклами и фейк нюз! |
И така в съня ми се набутват първо тъпите реклами - уверяват ме, че не изглеждам така, както изглежда мъжът ми, което малко ме притеснява, защото макар и да сънувам, съм сигурен, че си нямам мъж, а до мен спи жена ми, след което ми казват, че съм на кон, после се появявам на точката на дузпата с еднометрово парче от най-здравата и ароматна тоалетна хартия, което трябва да пробутам на вратаря, като първо го убедя колко много ще икономиса. Пък вечер дават само чужди мачове - само ако знаехте колко е трудно насън да се продава тоалетна хартия на английски, особено ако не знаете езика!
Още по-зле е след мача, когато започнат повторенията на по-ранните глупости - тогава връхлитат истинските кошмари.
Снощи се озовах препасан с кирлива престилка пред някакъв кашон и мрачен тип ми нареди да сготвя всичко, каквото намеря в него, по възможност - бързичко, но да е вкусно и красиво поднесено.
Вдигнах кашона и за малко да се получи онова, на което докторите поетично му викат енурезис ноктурна - отдолу сред пет необелени картофа и два моркова се подаде остригана човешка глава.
Кво става тука, попитах, а мрачният тип отсреща ми обясни, че това тук ми е изненадващата задача - колкото по-добре се справя с нея, толкова по-нагоре в класирането ще ме постави. Пипнах гнусливо главата и обясних, че заготовката не е добра - не е гладко избръсната. А типът отвърна, че сега всички глави са такива - небрежно небръснати, за да изглеждат по-авторитетно.
Обелих картофите, настъргах два моркова, кипнах тенджерата, хванах главата за ушите и тъкмо да я пусна във водата, тя ми проговори:
- Какво правиш ти, бе!
Въх - за малко да я изтърва! Шефе, викам, ама какво сте ми пробутали - това тука говори! Пък шефът отвръща - естествено, че говори, ти какво искаш - да ти дадем направо сготвена глава, така ли? Давай, времето тече! Медиите чакат! И мисли за подправките по-съсредоточено!
- Моята парламентарна група ще бойкотира това състезание - рече главата. - Да ви видя как ще обяснявате после на електората какво сте направили с картофите, които ви е поверил с наивното си доверие!
Насън съм по-храбър, отколкото през деня, затова зарязах главата, отидох при шефа и му казах, тая работа няма да стане, майната й на престилката, на класирането, на всичко, аз жива глава няма да варя с картофи.
- Ами фиде й сложи тогава - каза шефът. - Я, какъв либерал се намери! Няма да ми проваляш предаването! И каква е тая вряла вода - да я ощавиш ли искаш!
Ама нали трябва да се свари, та да се сготви, казах, а шефът заряза шефското си място, дойде при мен и ме тропна с лъжицата по главата.
- Кой ти е дал на тебе книжка! Така ли се сготвя корава глава! Кое е най-важното в нашата работа? Главата да омекне и клиентите да бъдат доволни! Да направим главата отново мека - това е нашият девиз.
Шефе, попитах, това не значеше ли друго, - а шефът отвърна, че и преди, и сега си значи едно и също, само че сега главата се прави мека с други, по-цивилизовани и препоръчани от Европа методи.
Главата ме погледна накриво сред картофките и рече:
- Няма да ме сготвите на тъмно!
- Ти да видиш - възрази шефът, ядоса се и повика другите от балкона, всеки с по една ей толчава папка рецепти за правене на мека глава, един бръкна тук, друг натисна там, трети изчовърка нещо, четвърти аранжира главата с магданоз и два стръка праз лук в ушите...
Добре, че звънна будилникът! Прещраках каналите да видя дали ще вали, гледам - и в телевизора - същата глава, само че без магданоз по темето, протестира, че я били сготвили на тъмно!
Братя, събудете ме - тоя сън вече много ми писна!