Най-притеснителни продължават да бъдат резултатите по математика. Средният брой точки, които са постигнали седмокласниците на първия модул (който се вписва като текуща оценка в бележниците), е 28.5 т. от 65 максимални, равняващи се на "добър 4". Въпреки че резултатът е с 2 т. по-добър от 2015/16 г., все пак той не успява да достигне нивото от 2014/15 г., когато средният резултат по математика бе 29 точки. При втория, по-сложен модул, с който се кандидатства в гимназиите, средната успеваемост е 8.7 т. (от 35 възможни). За сравнение миналогодишното ниво беше 7.5 т. Докато м.г. всеки трети седмокласник имаше двойка по математика, тази година делът на двойките е паднал до 25%. В цифри това прави около 4 хиляди двойкаджии по-малко - 13 533 ученици (от общо 53 хил. явили се на изпита) при 18 хил. за м.г. За сметка на това пък тройките по този предмет се увеличават от 18.9% на 23.5%. Учениците с четворки се увеличават от 25 на 26%, както и тези с петици и шестици.
Любопитен детайл е, че децата, получили максималните 100 точки от двата модула по математика, се увеличават близо 6 пъти - от 37 на 251 души, а тези с максимум 35 т. от втория модул - около 8 пъти, от 49 на 409 души.
Тази година от МОН не съобщиха средния брой точки общо за двата модула (кандидатства се именно с общия сбор) с мотива, че те не могат да се усредняват. "Ако на първия модул са се явили 10 човека, а на втория - един, как да дадем общи резултати", аргументираха се от министерството. Скалата за оценяване остава същата, като летвата за тройка отново е 16 т. (на първия модул).
Представянето на седмокласниците по български език също е малко по-добро от м.г., но само по първия модул. На него средният брой точки е 34.6 т. - с 2 точки повече от м.г. При втория модул обаче учениците са постигнали средно 19.5 т., с 1 единица по-малко от м.г. Двойките по български език също намаляват - от 9481 на 7761, или от 17.5% на 14.3%. Намаление има още на учениците с тройки и четворки, докато много добрите и отличните оценки се увеличат.
Учениците все още масово не могат да разпознават видовете сложно изречение по състав и трудно извличат информация от текст, особено когато не е пряко повторена, а е необходим анализ на внушението, показват резултатите. Впечатление на оценителите е направило и неумението им да разсъждават и да структурират логически издържана и пунктуационно оформена теза. Седмокласниците все по-успешно изпълняват дидактическата задача (писане на текст), но допускат традиционни грешки - не съвместяват правилно глаголните времена, не умеят да се изразяват точно, допускат най-различни правописни грешки. Тази година за преразказ се падна откъс от "Войната на таралежите" на Братя Мормареви.
От МОН отдават леко подобреното представяне на учениците на "комплекс от фактори". Според експертите причините не могат да се търсят в учебната програма, която е била еднаква, а по-скоро в "по-упоритата работа на учениците, по-фокусираната работа на учителите и като цяло общото усилие на цялата образователна система". На въпрос дали задачите т.г. не са били по-лесни, от ведомството отговориха, че те се правят "по спецификация" - в тях се тестват уменията на учениците, заложени в съответните стандарти, т.е. определянето на дадена задача за лесна би било субективно. Все пак още е твърде рано да се заключи, че е започнала положителна тенденция. Шефката на дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН Евгения Костадинова подчерта, че не може веднага да се очакват чудеса, важно е всяка година да се върви "с малки крачки" напред.
Любопитни са и данните по региони. Всички области у нас са подобрили представянето си по български език с изключение на Търговище, като най-голям скок в оценките си имат учениците от Враца и Пазарджик, следвани от тези от Варна, Благоевград, Добрич, Кюстендил и Плевен. По математика 27 от 28 области са постигнали по-високи средни резултати, като спад в оценките имат само габровските ученици. За най-голямо повишение на резултатите по математика могат да бъдат похвалени децата в Кърджали, както и тези в Смолян, които продължават да са на второ място по успех и по български, и по математика след софийските седмокласници. Според просветния министър Красимир Вълчев това се дължи на добрата работа на образователните институции в Смолян, както и на запазените в областта традиционни ценности и култура на дисциплина към ученето. "Резултатите на учениците са ниски там, където има проблем с обхващането на децата в образователната система и има ранно отпадане на ученици от уязвими групи", коментира той.
ОТЛИЧНИЦИ
Само три са софийските училища, чиито ученици са показали най-добри резултати на изпитите след седми клас и са в топ 10 на отличниците. Това са частно основно училище "Св. София" (51 среден брой точки), Софийската математическа гимназия (50.6 т.) и Първа частна математическа гимназия (49.45 т.), които са съответно на 2-ро, 4-о и 6-о място. Лидер по успех на седмокласниците е математическа гимназия "Д-р П. Берон" във Варна ( 52 т.), трета е математическата гимназия "Акад. К. Попов" в Пловдив (50.9 т.), а на пета позиция е профилираната математическа гимназия "П. Хилендарски" в Русе (49.8 т.). На 7-мо място е ПМГ "Г. Милев" в Стара Загора, а на 8-мо, 9-о и 10-о място са три бургаски школа - съответно ПМГ "Акад. Н. Обрешков", Първо частно основно училище и ПМГ "Акад. Иван Ценов".
И при четвъртокласниците има добри новини
Добра новина поднася и националното външно оценяване за четвъртокласниците. Ако м.г. те се представиха по-зле от 2015 г. по три от 4 предмета, по които държат изпити - български, математика и "Човекът и природата", тази година съотношението е 3:1 в полза на предметите, по които има повишение на резултатите. Оценките им се понижават от 74.9 среден брой точки на 74 т. само по "Човекът и природата". Въпреки че спадът не е голям, движението надолу по този предмет е за трета поредна година. Според МОН още не може да се говори за тенденция на понижаване на резултатите, но все пак този предмет остава с "една удивителна", за да търсят причините за по-слабото представяне.
По български език успехът на учениците в 4-ти клас се повишава от 67 на 71 точки, по математика - от 67 на 70 т., а по "Човекът и обществото" - от 78 на 79 т. Тук обаче се забелязва и негативна тенденция към все по-широка амплитуда между най-високите и най-ниските регионални резултати, като разликата е близо 20 т. Най-малките се справят все по-добре с правописа на думите с "щ" и геометричните задачи, докато продължават да се затрудняват с правописа на гласните в неударени срички (задъхано и др.), с разпознаването на главните части в изречението и с моделирането на ситуация с числов израз (текстова задача). Частното училище "Дорис Тенеди" в София е първенец със 100 т., следвано от частно основно училище "Малкия принц" във Варна (99 т.) и началното училище "М. Лъкатник" в Бургас (98 т.). Тук в Топ 10 на най-добрите училища попадат и школа от Добрич, Ямбол, Разград и др.
По български език успехът на учениците в 4-ти клас се повишава от 67 на 71 точки, по математика - от 67 на 70 т., а по "Човекът и обществото" - от 78 на 79 т. Тук обаче се забелязва и негативна тенденция към все по-широка амплитуда между най-високите и най-ниските регионални резултати, като разликата е близо 20 т. Най-малките се справят все по-добре с правописа на думите с "щ" и геометричните задачи, докато продължават да се затрудняват с правописа на гласните в неударени срички (задъхано и др.), с разпознаването на главните части в изречението и с моделирането на ситуация с числов израз (текстова задача). Частното училище "Дорис Тенеди" в София е първенец със 100 т., следвано от частно основно училище "Малкия принц" във Варна (99 т.) и началното училище "М. Лъкатник" в Бургас (98 т.). Тук в Топ 10 на най-добрите училища попадат и школа от Добрич, Ямбол, Разград и др.
