|
| Румен Бояджиев |
- След 40 години с ФСБ, над 250 композиции и 600 аранжимента, се "престрашихте" за солова изява. Какво ви провокира за "Бяло", и то точно сега?
- Макар и позакъснял, първият ми самостоятелен албум всъщност идва навреме. Във време, когато съм спокоен да отделя за малко себе си от ФСБ и да се посветя на музика, в която съм сам. Сам със своите индивидуални идеи, послания и творчески възгледи, сам с критериите и оценките на направеното. След 40 години опит в музикантската професия, на която съм изцяло посветен, се чувствам изпълнен със съдържание, от което музиката ми става по-силна. Повече неща за казване - по-добре изказани.
- Колегата ви Иван Лечев участва в многобройни проекти и концерти, сред които "Фондацията". Константин Цеков се присъедини към своего рода супергрупа - "Легендите". Как гледате на тези техни начинания? "Бяло" отговор ли е на самостоятелните търсения на всеки от тримата и бихте ли свирили някога в състава на друга група?
- Всеки е свободен да се реализира в професията си, както намери за добре. Лично за мен има нещо неетично в този музикален формат, който двете споменати групи експлоатират. Наложени хитове с труд и посвещение, популярни и обичани от публиката, не бива да се комерсиализират по този начин. В английския език има една дума "fake" ("фалшив", "менте" - б.р.).
"Бяло" е отговор на моя свят в музиката. Не е имало никакви външни фактори, които да ме провокират да го създам. С тази музика вътре в себе си аз съм живял много години, тя се е самофилтрирала и усъвършенствала в мен. Албумът просто се "изля". Затова и нямаше нужда от други музиканти в звукозаписа.
Що се отнася до въпроса Ви дали бих свирил в състава на друга група, отговорът ми е - не. За мен има само една група и Вие знаете коя е тя.
- Винаги сте казвали, че ФСБ е най-важна за вас. В последните години изявите на групата са периодични, дългоочаквани, качествени както винаги - но все пак много редки. Защо?
- Енергията, която влагаме в нашите изяви, се нуждае от посвещение и откъсване от всичко друго. Подготовката на всяка наша концертна програма отнема много време за осмисляне, концепция за нови аранжименти, репетиции, светлинен и звуков образ, сценична постановка. Предвид високите ни самоизисквания и очакванията на публиката, ако нямаме дата за събитието, този процес може да продължава вечно...
- Концертът в "Арена Армеец" наесен несъмнено се очаква с нетърпение. Какво ще бъде различно този път?
- Концертът ще бъде връщане към началото. 40 години на сцена, три поколения израснали с нашата музика, съхранени спомени от първите ни концерти и турнета из цялата страна - всичко това ще се опитаме да съберем в "Арена Армеец" на 7 октомври. Ще посрещнем и един скъп гост - в България специално за концерта пристига съоснователят на ФСБ, първият басист на групата Александър Бахаров.
На сцената за този концерт ще има три поколения музиканти. Много бихме искали да имаме срещу нас и три поколения публика.
- Как гледате на младото поколение, което идва след вас? В "Бяло" участва едно талантливо момиче, Маги Алексиева. В споменатите групи Лечев и Цеков също си сътрудничат с музиканти от различни поколения...
- В процеса на реализиране на моя самостоятелен албум, в една от песните си представих друг, различен глас. Помислих си: ако може да е независим, ако може да не е употребен, ако може да е талантлив и ако може - да има желание да пее в дует с мен. Маги покри този образ. Изключително приятно е, че присъства в "Бяло" със слънчевата си усмивка. Смятам моя първи дует за успешен.
- Понасяте ли лесно общата "интонационна среда"? Например нашумелите сред най-младите Криско, Гери Никол, разни новоизлюпени звездички от риалити форматите?
- Ако това беше единственото нещо, което трябва да понеса, може би щях да бъда по-благосклонен.
- Чалга ли е това? Изобщо, изгубихме ли битката с чалгата - не само като навлизане на ориенталски ритми и интонации, а въобще като пошлост в изразяването и отношенията?
- Не съм свидетел на отявлена битка с чалгата и пошлостта. Не може и да се вярва, че нашият български народ за няколко години е променил вкуса си. Според мен беше извършен добре обмислен преврат в изкуството. Един ден историята ще го потвърди.
- Носители сте на най-високата награда в музиката. До номинации "Грами" напоследък се добраха неколцина наши класически певци и инструменталисти. Всички те обаче творят в чужбина. Възможно ли е българин от роксцената отново да добие такова международно признание?
- Не, не е възможно. Преди всичко държавата България трябва да получи своето достойно международно признание. Зад български рокмузикант никога не е стояло българското знаме.
- Вас самият не изкуши ли живот и работа зад граница?
- В моя живот въпросът за изкушенията е отдавна остарял. Аз съм направил своя избор и няма причини да се връщам към него.
- Когато се създава ФСБ, прогресив рокът е екзотика за соцлагера, не само за България. Как се насочихте към този жанр и защо нямахте последователи?
- Това е музиката, която ни събра и заради която създадохме ФСБ. Тя не е комерсиална, не те прави "звезда", има ограничен кръг от почитатели и съмишленици. Очевидно, никой освен нас не е имал желание да направи жертва, за да има второ ФСБ. А жертвите са много...
- Доста години посвещавате на работа върху филмовата музика и звук. Какви са наблюденията ви от новото българско кино? То в по-добро здраве ли е от музикалния ни бранш? За кино има бюджетно финансиране - за музика няма.
- В българското кино се допусна явлението "генерационна война". Държавната субсидия създава допълнително напрежение. За щастие, има много кадърни млади творци, които могат да го изведат на друго ниво.
Музиката преживя същото, но липсата на каквато и да била субсидия може би ще направи мъчителния период по-кратък. Необходими са радикални решения, национална програма за музикална култура, препоръчителни квоти за българска музика в ефира, закон за меценатството. И докато това не стане, не можем да очакваме ново "Грами".
- Предполагам споделяте мнението, че културата не е приоритет на държавниците ни. Как може да се промени това?
- Не просто не е приоритет - нещо повече, срещу нея се провежда наказателна акция. Държавниците ни не зачитат хората на изкуството, техните обществени позиции, предложенията им за промени в законодателството, не зачитат дори техните протести. Когато съществува грижа към определена дейност, тя процъфтява. Грижата за болния го оздравява, грижата за природата я съхранява. Следователно, може да се очаква, че грижата за културата ще я възроди. Вместо да я наказват, биха могли да се грижат за нея, нали...
