Дни след като здравният министър Николай Петров се обяви за отмяна на лимитите за финансиране на големите държавни болници, от здравната каса доразвиха идеята. "Най-добре всички болници да са без лимити и ние да плащаме там, където отиде пациентът, какъвто е смисълът на здравноосигурителния модел. Ние мислим поетапно да тръгнем в тази посока, но с много строг контрол за индикации на хоспитализация и дехоспитализация", обяви през уикенда подуправителят на НЗОК Димитър Петров пред "Дарик".

"Това е един от вариантите за излизане от омагьосания кръг на свръххоспитализациите", обясни пък вчера здравният министър по повод идеята да отпаднат лимитите на част от университетските и областните болници.

Откакто бяха въведени бюджетите на болниците - определени средства за всяко лечебно заведение, над които здравната каса не плаща, те не спират да се оплакват, че това поставя пред риск дейността им. Лимитите бяха наложени заради преразходите на НЗОК и въпреки тях касата продължава ежегодно да формира дефицити в бюджета си. Досега с контролните механизми, с които разполага, касата не е успяла да контролира отчетите на болниците, т.е. единствено лимитите са успявали да удържат разходите за болнична помощ. Тази година бяха обещани по-гъвкави лимити, но се оказа, че масово парите са орязани, въпреки че бюджетът на касата е по-голям. Петров за пореден път припомни, че това се дължи на появата на нови лечебни заведения, за които също трябва да се отпуснат пари. Освен това има буфер от 3% от бюджета, който също ще бъде разплатен. Растат и парите, които се плащат за химиотерапия.

Че касата не може да се справи без лимити, потвърди и управителят Глинка Комитов. МЗ, представители на Министерството на финансите и на касата ще обмислят списък с лечебни заведения, които да нямат бюджетен лимит, и в него трябва да влязат структуроопределящи лечебни заведения, каза той през БНР. "Не може да бъдат всичките, защото нямаме такъв ресурс да платим всичко", обясни обаче той.



ДЕМОНОПОЛИЗАЦИЯ

Ръководството на НЗОК няма нищо против да падне монополът на здравната каса, каза Димитър Петров. "Това обаче е труден и продължителен процес и трябва да стане поетапно, защото съществуват рискове да се насочат платежоспособните пациенти само към определени фондове, а други, включително и НЗОК, да останат само с тези, които са с висок разход, а с ниски вноски", поясни той.

Според управителя на касата Глинка Комитов пък проблемът с недофинансирането на здравната система идва от ниската здравна вноска. "С тези 8% на глава от населението в България се осигуряват 270 евро годишно на глава от населението, ако вземем Германия, където се осигуряват 3000 евро", посочи той. Той припомни и мнението си, че вариантите за решаване на проблема със средствата са три: увеличаване на здравната вноска, увеличаване на процента от БВП за здраве и регламентирано доплащане от пациента.