В България цари усещане за беззаконие и произвол, прокуратурата е безконтролна, съдебната реформа далеч не е приключила, а липсва воля за провеждането й. Това са акцентите в безпрецедентната обща позиция на едни от най-големите чуждестранните инвеститори у нас от Австрия, САЩ, Великобритания, Швейцария, Канада, Франция, Италия и Норвегия. Тя е изпратена до премиера Бойко Борисов, външния и правосъдния министър, президента, главния прокурор, председателя на Народното събрание, ръководителя на представителството на Европейската комисия у нас. Сред адресатите е и председателят на Върховния касационен съд, който единствен от ръководителите на съдебната власт настоява за реформа и срещу когото вчера Висшият съдебен съвет не успя да образува поредната си проверка, тъй като протестиращи граждани извадиха от равновесие мнозинството, което защитава статуквото.
Въвеждането на контрол и отчетност на прокуратурата е основният акцент в писмото. Бизнес организациите смятат за голям проблем обстоятелството, че "прокуратурата на практика бе оставена без контрол както преди". Според тях независимостта на държавното обвинение трябва да е съчетана с взаимен контрол и баланс на трите власти. "В едно наистина демократично общество не следва да съществува независимост без отчетност, тъй като това подкопава устоите на демокрацията", се казва в позицията им. Според инвеститорите трябва да се проведат широки обществени дебати, за да се намери механизъм за отчетност на прокуратурата пред изпълнителната и/или законодателната власт. Бизнес организациите посочват, че това може да стане с по-нататъшна децентрализация, както и с "вменяване на задължения за докладване и налагане на реални санкции в случаи на разследвания, които могат да бъдат окачествени като произвол".
"Липсата на механизъм за съдебен контрол върху прокурорските решения в досъдебна фаза в съчетание с липсата на реална отчетност на прокуратурата, са съществена причина за широко разпространеното усещане за беззаконие и безнаказаност, подкопаващо устоите на българското общество," се казва в становището на бизнеса. Това е причината България да изостава от другите държави от Източна Европа, които са в Европейския съюз.
Инвеститорите заявяват, че не могат да предложат рецепти и готови решения, а просто посочват проблемите. Според тях именно ефективността и справедливостта на съдебната система са сред основните неща, когато предприемачите решават дали да вложат парите си тук. Даден беше пример как голям американски инвеститор, производител на медицинска техника, след дълги проверки накрая решил да инвестира не в България, а в Латвия. За бизнеса е важно да се знае, че когато някой направи баничарница на някой ъгъл и тя е успешна, няма да дойде някой и да му я вземе, подчертаха бизнесмените. Алекс Нестор от Канадско-българската бизнес мрежа даде пример с IT индустрията, която просперира, защото не минава през специални разрешителни режими. "Тук е заровено кучето. Тежките разрешителни режими създават предпоставка за корупция", каза той.
Според предприемачите промените, направени в предишния мандат в конституцията и Закона за съдебната власт, са само началото, тъй като не засягат някои от основните будещи тревога въпроси. Всички участници в политическия живот декларират, че съдебната власт трябва да бъде независима, но в същото време липсва достатъчно силна политическа воля за осъществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск. Затова прокуратурата не трябва да има каквато и да е роля относно решенията, свързани с кариерното развитие на съдиите и организацията на дейността на съдилищата.
Бизнес организациите посочиха, че податливостта на съдебната система на политическо влияние се корени в структурата на съдебната колегия, и посочиха, че "квотата на политическите назначения остава прекалено силна и не възпира оказването на неправомерно влияние". 11 от 25-те членове на ВСС се избират от парламента. Инвеститорите критикуваха и факта, че "не е направена последната и решаваща стъпка за предоставяне на пълна и неоспорима автономност на съдиите". Вместо това каналите за потенциално политическо влияние останали отворени, а недопустимата ситуация, при която по определени въпроси съдилищата могат да бъдат поставени в положение на зависимост от членовете на ВСС от прокурорската квота (чрез пленума на съвета), продължава да е налице.
Търговските камари посочват и неприемливо бавното правораздаване по редица дела, което подкопава функционирането на системата като цяло.