Ново време, нови птици,

нови птици, нови песни;

може би ще ми харесат,

ако си сменя ушите.

Х. Хайне, Ата Трол



Смяната на ушите е сериозен проблем навсякъде; преживява се болезнено и в Германия, особено от случайни посетители на рок фестивала "Ураган" край Шеесел. Картинки и звуци от фестивала може да се видят и чуят тук: http://www.hurricane.de/. Миналата седмица той се прочу с недостигналия до българските медии откриващ призив на Били Джо Армстронг: Fuck you, Donald Tpump!. Публиката отговори - къде сериозно, къде иронично: American Idiot, wir schaffen das!. И това се крещи от стотина хиляди до недалечната американска военна база на концерт, а не както беше досега, предимно при футболни срещи, когато немският отбор трябва да победи в последните минути! Крещи се с допълнението, което се изпуска при цитирането на лозунга от новогодишното приветствие на Меркел: едно, за да се уязви, друго, което май е по-важно, да се омаловажи новозаявената немска гордост: Wir schaffen das, защото Германия е силна страна!. Освен срещу Тръмп фестивалът беше насочен, както стана модно напоследък, и срещу терора със задължителни антитерористични мерки на всички. Това прави борбата срещу него някак по-негероична с докарани до глупост проверки на рокерските аксесоари. Същото е и със снимките по гари и площади на остатъчни терористи от някогашната "Фракция Червена армия", докато няма такива за потенциалните терористи от по-ново време. Съвсем разбираемо: едните имаха за обект най-вече политици и бизнесмени, докато терорът напоследък е сляп и в голяма степен безопасен за хората високо във властта.

Когато в обществото няма героизъм, за него се грижи природата. На фестивала се изви страшна буря, довела до отмяна на влакове и полети, много кал, по-малко бира и леки опиати. Природните стихии не попречиха да се съберат още повече хора, някои от които съжаляваха с характерната рокаджийска хвалипръцковщина, че не станало като миналата година, когато мълния удари при "Рок на площада" петдесетина фенове на най-новите музикални трендове. Сред тях блести немско-арабският рап, което още повече засилва проблема с ушите. Той обаче засяга предимно по-старите любители на нежната рок класика.

Разбира се, проблемът е свързан и с очите. Те обаче са привикнали по-бързо дори само от рекламите на етническата шарения, която бе немислима преди време в малките градове и фестивали. Тя бе характерна за бивши пролетарски квартали и около гарите на по-големите градове, където се демонстрираше къде като лицемерна, къде като убедена толерантност в откуп за злочинствата, които немската нация е причинила из Европа. Сега в градчета и дори селца, с редките изключения на Бавария и някои югоизточни краища, навсякъде може да се чуе - и да ви чуе, което е понякога по-важно - новият "ненемец". Това е бъдещият съгражданин, беглецът, мигрантът, натрапникът, нашественикът - все имена, около които напоследък се завърта нов исторически сюжет, имащ връзка с гордото допълнение "Защото Германия е силна страна!".

Досега "ненемецът" беше предимно мъж, докаран след войната, за да компенсира липсата на десетина милиона немци, изгинали или увредени по фронтове и пленнически лагери. По правило той бе насочван, а и сам се стремеше, да не се различава много от местните. Можеше да е турски или югославски работник, който дори да се кара на своя език на непослушните си деца, ще пусне към пътниците едно резбираемо Entschuldigung. Можеше да е европейски съгражданин от бедните Гърция, Испания, Италия и дори Франция, намерил работа във Федералната република, последван след промените от полски шофьор, български общ работник или безработен, че даже и бъдещ президент, строител, предимно от помаците и турците, палестински дюнерджия, китайски търговец на какво ли не, легализирал се кюрдски партизанин и т.н. Можеше да е работеща студентка, медицинска сестра, стара проститутка и млада баба или обратно, все от Източна Европа, много често румънска или българска циганка. Към тая категория нерядко причисляваха и откупените от Румъния фолксдойче от Седмиградско или поволжките немци от Русия, които така и не преодоляха характерния акцент.

Сега вече това е преди всичко бежанец от широкия близък Изток между Сирия до Афганистан и не по-малко от широката Северна и подсахарска Африка. Нерядко с голямо семейство, харчещо помощи и "социал" из евтините магазини. Набиват се в очи и многото тийнейджъри, слушащи споменатия немско-арабски рап в разнорадни компании, сред които има и немски връстници. За слушането не трябват много думи, а за разбирането - още по-малко: новите технологии нивелират всичко към basic English. В тия компании е изключено да намерите немкинче, което се казва Гудрун, но Джесика - със сигурност. Обикновено се друса - във всякакъв смисъл, с Ахмед, записан в съответния клас, без да знае езика на Гьоте и Хитлер, но с тенденция да го овладее някой ден в общуването. Нерядко ще срещнете и минал през ограмотителни курсове служител, който например продава на гарата билети. И ако искате да си тръгнете от фестивал на рок музика, се явявят нови проблеми с ушите...

Искате билет до Франкфурт, новият "ненемец" се обръща към ментора си, минал през същите курсове, пита го нещо на техен език, след което взема парите, дава билета и пожелава хубав ден. Денят наистина е хубав, помага да се пропусне, че гарата е по-мърлява от миналата година, макар несравнима с мръсотията из нашенско. За ведростта допринася опитът със задръстванията по магистралите, чиито гигантски ремонти дотам бавят всяко пътуване, че човек дори не забелязва закъсненията на влаковете по най-развитата в Европа жп мрежа. Нещо повече, замисля се, че и у нас трябва да се върнем към железницата; след като се справи с магистралите, колко му е ББ да заяви това на АМ при някоя от поредните срещи. Когато кондукторът проверява билета, учудено отбелязва, че е за Франкендорф. Казвате, че пътувате за Франкфурт, сещате се как - и от кого - сте купили билет, на което кондукторът обяснява, че се случва често, за "техните" уши е все едно. Добре че тарифата е същата и не се налага да доплащате; иначе няма да върне пари, ако сте платили повече. Затова истинските немци ползвали основно машините за билети на пероните. И отминава с Integrieren, integrieren. Не казва "му е майката", но се разбира някак с вътрешното ухо на балканеца, когато слуша немски приказки комай по Хайне особено през лятото с бури и натиск върху кръвното: все пак можеше да се наложи доплащане.

Че интеграцията му е майката, е очевидно. Личи от университетските фонологични проекти, в които за обучение на новодошлите се отпускат сериозни суми горе-долу така, както се отпускат и на службите, за да идентифицират диалекти на потенциални терористи. Личи от отделите за работа с търсещи убежище и малките градчета. Но най-вече личи от конгресния център в Берлин, малко по-голям и доста по-сериозен във временната си задача да обучава, изпитва и дава документи от НДК като бъдещ център на европредседателството. Това споделят и по-скорошни ненемци от нашенско, обидени, че за джагатайци се давали толкова средства, а за тях - никакви, пък уж сме от същия съюз. Разбираемо е недоволството. След приемането на новите минимални тарифи за почасово заплащане доста от тях са освободени от работа, за да бъдат настанени като обучаеми - и на по-ниски ставки - най-новите ненемци. Това е един от рядко отбелязваните, но твърде важен източник на недоволство от политиката на Меркел именно в Източна Европа, през чиито трасета и контроли към Германия продължават да идват т. нар. бежанци, следващи някогашната покана.

Защо Германия прави това? Само защото е силна страна ли, както се пее и в някои популярни рок и рап парчета под заглавие Wir schaffen das:"Ние сме гиганти, ние печелим, това ни движи напред и винаги ще ни движи в тоя отбор" при Kynder или "Бях слаб и съм слаб като теб, мамо, но ще се стегна и ще го направим по нашия начин" на Rapsta и др. подобни? Да не би да има е някаква друга причина, най-общо описана горе-долу така на "ненемски":

Какво подуши ми носът

за бъдеща Германия

не смея да го изразя,

но пак е като мания.

Х. Хайне, Германия - зимна приказка

Следва: Германия - лятна приказка: 2. Европа на Кол и еднополовите бракове